Р Е Ш Е Н И Е № 182 София, 24.10.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 740 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия А. Б. К., чрез защитника му адв. Д. М. и на частните обвинители О. А. А., Н. М. А. и Д. С. С., чрез повереника им адв. М. срещу решение № 277/21.11.2018 г. по внохд № 373/18 г. на Пловдивския апелативен съд. С жалбите страните по делото релевират оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание- касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Подсъдимият претендира неговото намаляване, а частните обвинители- връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и увеличаването му. Прокурорът от Върховната касационно прокуратура мотивира становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Същото становище изразяват и останалите частни обвинители. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 13/ 05.04.2018 г. по нохд № 585/17 г. Старозагорският окръжен съд признал подсъдимия за виновен в това, че на 02.06.2016 г. при управление на л.а. „О. В.“ в нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДП, по непредпазливост и при независимо съпричиняване със С. У. причинил смъртта на три лица /С. У., Б. А. и Б. Р./ и тежки и средни повреди на други три лица / Д. С., С. С. и Д. С./, като деянието е извършено в пияно състояние, деецът е управлявал без правоспособност и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343 ал.4, вр. Ал.3, пр.1,4 и5, б.“Б“ пр.2 и чл. 58а ал.1 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода. Признал подсъдимия за виновен и по обвинението по чл. 343б ал.1 от НК, като го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На осн. чл. 23 ал.1 и ал.3 от НК определил общо наказание от шест години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба. На осн. чл. 68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено със споразумение по нохд № 1619/13 г. на РС гр. Казанлък. С решението, предмет на настоящата касационна проверка Старозагорският окръжен съд увеличил наказанието на седем години и четири месеца лишаване от свобода. Оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 343б ал.1 от НК и отменил присъдата в частта по чл. 23 ал.1 и ал.3 от НК. Върховният касационен съд намира жалбите за неоснователни. Доводите в жалбата на частните обвинители, че съдът не е съобразил редица обстоятелства, отегчаващи отговорността на подсъдимия не могат да бъдат споделени. В мотивите към съдебния акт Старозагорският окръжен съд е изложил подробни и убедителни съображения за решението си да индивидуализира наказанието при относителна тежест на утежняващите обстоятелства. В тази посока са отчетени: броя на квалифициращите признаци на деянието, които значително надхвърлят необходимото за съставомерността, високата степен на алкохолна концентрация, големият брой жертви и пострадали, тежкото нарушение на режима на скоростта, съдебното минало на дееца и данните за предишни нарушения на ЗДП. Същите обстоятелства са цитирани в жалбата на частните обвинители като пренебрегнати от решаващия съд, което не отговаря на фактическото положение. В същото време окръжният съд правилно е съобразил при индивидуализацията на наказанието съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на другото превозно средство- пострадалият У., който е отнел предимството на лекия автомобил на подсъдимия и в значителна степен е допринесъл за настъпване на транспортното произшествие. Твърденията, че в тежест на подсъдимия следва да се оцени факта, че си е купил автомобил без да има правоспособност да го управлява, както и че не е зачетена възрастта на пострадалите не се споделят на касационния състав. Очевидно е, че купуването на автомобил не е обвързано с наличието на правоспособност за управлението му, защото няма законова разпоредба, която да поставя такова изискване към купувача. Наказуема е липсата на правоспособност само при управлението на превозното средство и това е едно от квалифициращите обстоятелства на конкретното деяние, съобразено от решаващия съд. Възрастта на жертвите не може да се отчита като утежняващ отговорността на дееца фактор, не само защото човешкият живот е еднакво ценен за всеки, но и защото деянието е осъществено при непредпазлива форма на вината и деецът не цели настъпването на смъртта на точно определени лица, в случая на тези млади хора. Затова касационният състав прие, че не са налице критериите по чл. 348 ал.5 от НПК, които да налагат извод за явна заниженост на определената наказателна санкция. Липсват основания за отмяна на атакуваното решение. Неоснователно е и оплакването в жалбата на подсъдимия, че наказанието е завишено по размер. От нейното съдържание не се установяват каквито и да било доводи в подкрепа на касационното основание, освен твърдението за правилна индивидуализация на наказанието от страна на първоинстанционния съд. На касационна проверка обаче е подложено въззивното решение и след като твърдението за материалната му незаконосъобразност не е подкрепено с конкретни съображения, този съд не е в състояние да даде отговор на немотивираното оплакване. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277/ 21.11.2018 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 373/18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: