2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 530/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр.София, 15 февруари 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 530/2010 година Г. прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК), искане за отмяна на съдебен акт за незаконосъобразно смекчаване на положението на осъден. Съдебният акт е първоинстанционен – определението на В. районен съд по чнд № 2557/2010 год., и се отнася до групиране на наказанията, наложени на осъдения Ю. М. Ю. по няколко предишни дела на същия съд. Според главния прокурор съдът е нарушил закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, като е определил осъденият да изтърпи общото наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 8 месеца „при първоначален общ режим в условията на затвор”; изложени са съображения, че режимът трябва да е „строг” и да бъде определен при ново разглеждане на делото в първата инстанция. Искането на главния прокурор е поддържано и от прокурора, взел участие в съдебното заседание на тази инстанция, а защитникът на осъдения е за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд намери, че искането за възобновяване на делото е основателно. Първоинстанционният съд е допуснал всъщност противоречие в решението си относно режима – когато е „общ”, първоначалният режим не би могъл да бъде приложен в затвор, а само „в затворнически общежития от открит тип” (чл.61, т.3 ЗИНЗС); когато пък решението е за изтърпяване на лишаването от свобода в затвор, първоначалният режим би могъл да бъде само „строг” (пак там, т.2). При наличието на това противоречие недостатъкът на оспореното определение е по-скоро в нарушение на процесуалния, отколкото на материалния закон, но в същото време, ако правилното приложение на ЗИНЗС изисква отстраняване на противоречието „в полза на осъдения” (чл.425, ал.1, т.3 НПК), отстраняването му би могло да се извърши още в тази инстанция. Г. прокурор обаче смята, че правилното приложение на ЗИНЗС изисква утежняване на решението относно режима, респ. че е необходимо ново разглеждане на делото във В.. И според ВКС към този момент главният прокурор е прав в разбирането си – Ю. не се явява осъден „за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления” (чл.59, ал.1 ЗИНЗС), след като по нохд № 5760/2006 год. вече е получил условно наказание, и то дори е приведено в изпълнение по силата на чл.68, ал.1 НК по нохд № 6249/2008 год. – двете дела от общо обсъдените осем от В., още повече, когато по последното от тях (нохд № 117/2010 год.) е бил вече определен първоначален строг режим в условията на затвор за изтърпяване на 5 месеца лишаване от свобода. Положението към сегашния момент на осъдения не се променя от това, че той евентуално е отговорил на изискванията за смекчаване на първоначалния режим, както твърди неговият защитник. Вярно е, че тогава „общ” режим би могъл да се проведе и в условията на затвор (арг. от чл.65, ал.2 ЗИНЗС), но промяната е възможна само в рамките на друго, специално производство в комисията по изпълнение на наказанията по ЗИНЗС (вж. чл.73 и 74). Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела определението по чнд № 2557/2010 год. на В. районен съд, отразено в протокола на съдебното заседание от 23 юни 2010 год., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в този съд от стадия на съдебното заседание в първата инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ