5 Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 26.09.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2760 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № І-188/07.01.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 2153/2012 г. от І-ви въззивен граждански състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба не е взел становище с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален предсативел. Касационното обжалване е допуснато с определение № 634/16.05.2013 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, законосъобразно ли е прекратяване на трудово правоотношение след извършване на подбор, при който по един от всички показатели е допусната грешка при оценяването, при положение, че и без тази грешка, при правилно оценяване на служителя, това не би променило класирането на работниците и служителите при крайния резултат. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по този правен въпрос липсва формирана задължителна съдебна практика. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: При преценка на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение тогава, когато за работодателя съществува задължението да осъществи подбор по чл.329 КТ, съдът проверява дали оценяването на работниците или служителите е извършено съобразно критериите на чл.329 КТ, както и дали поставените оценки по формалните критерии отговарят на обективната истина при направено от ищеца оспорване на факти и обстоятелства във връзка с осъществения подбор. Наличието на грешка при оценяването на работник или служител, изразяваща се в поставянето му на по-ниска оценка по определен критерий /напр. образование/, не води задължително до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. В този случай съдът следва да направи преценка при правилно оценяване на работника или служителя по този критерий, дали реалната оценка, който той ще следва да получи би променило извода на работодателя относно това, на кои работници ще следва да се прекрати трудовото правоотношение. При липса на други основания за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, както и при липса на промяна в класирането на работниците или служителите при правилното оценяване по формалния критерий, прекратяването на трудовото правоотношение ще следва да се приеме за законосъобразно. По касационната жалба, съдът приема следното: За да достигне до извод за основателността на предявените искове, съдът е приел, че не е спазен критерия за оценяване на образованието на ищеца, определен от самия работодател в раздел ІV на Инструкция за осъществяване на подбор по чл.329 от КТ. Съдът е приел, че разликата между образователните степени „бакалавър” и „магистър” са законово определени със Закона за висшето образование, което е определено и с цитираната по-горе инструкция, издадена от работодателя, поради което неправилно е приложен критерия „образователно-квалификационна степен” при извършването на подбора. Незаконосъобразността произтича от обстоятелството, че по този критерий, на ищецът се полагат 13 точки, за притежаваната от ищеца образователна степен „магистър” – 3 точки, както и 10 точки за висше образование, докато при подбора на ищеца се определени само 10 точки. На това основание съдът е приел за неспазен критерий при извършения подбор, оттам и за незаконосъобразност на уволнението на основание съкращение в щата. Този извод на съда е неправилен, с оглед отговора на правния въпрос, посочен по-горе от състава на ВКС. Видно от оценъчния лист, с прибавянето на действително полагащите се на ищеца точки за притежаваната от него образователна степен „магистър” и оценка по този показател /образование/, ищецът би получил 13 точки, но дори и при тази оценка, ищецът също би попаднал след работниците, чиито договори биха подлежали на прекратяване, на основанието, посочено от работодателя – съкращение в щата. Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно на друго основание, посочено също от въззивния съд . Видно от представените пред районния съд доказателства относно щатното разписание от 27.09.2012 г., в сектор „Сервизно обслужване” на работодателя са съществували 9 щатни бройки на длъжност „старши механик”, като в оценъчния лист за извършения от работодателя подбор фигурират осем души. Неучастието на всички лица, заемащи длъжностите, между които се осъществява подбора, води до незаконосъобразност на извършения подбор, оттам и на прекратяването на трудовото правоотношение. Представянето на доказателства във връзка с твърдението на ответника за допусната техническа грешка при изготвянето на щатното разписание, предвид пенсионирането на работник, заемащ същата длъжност, е недопустимо пред въззивната инстанция, поради което правилно и законосъобразно с изискванията на чл.266 ГПК, въззивният съд не е обсъждал доказателства от ответника, представени пред въззивната инстанция. В касационната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно основателността на дължимото като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Твърди се, че е налице оспорване на писменото доказателство – фиш за получено брутно възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, през който е прекратено трудовото правоотношение. Самото писмено доказателство е представено с исковата молба и се намира на л.26 от първоинстанционото дело. От него се установява обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение за м.октомври 2010 г. е 1662,75 лева така, както е приел и съда при постановяване на решението си. С отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че не „става ясно как Д. е изчислил претендираните от него 9976,50 лева на месец”. Освен безспорния факт, че претенцията на ищеца за размера на дължимото обезщетение е глобално, за целия предвиден в закона период, а не за един месец, цитираното по-горе дословно волеизявление на ответника по делото не може да се приеме като оспорване на писмено доказателство, представено от другата страна по делото, доколкото липсва посочване на конкретното доказателство, както и в какво се изразява оспорването, предвид задължението на съда в тази насока, изразяващо се в разпределяне на доказателствената тежест, респ. откриване на производство по оспорване на документ, при наличието на предпоставките за това. Липсата на валидно направено оспорване на доказателство, което е представено с исковата молба, води и до липса на касационно основание за неправилност на обжалваното съдебно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ. Освен изложеното, налице е и друг правнорелевантен факт, който съответствува на представеното писмено доказателство. В открито съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 09.03.2011 г., процесуалния представител на ответника е направил изрично изявление, с което е признал твърдението на ищеца за размера на брутното му трудово възнаграждение за такова по размер, съответствуващо на посоченото в посоченото по-горе писмено доказателство. Неоснователно е възражението на касатора, че липсват доказателства за оставането на ищеца без работа за периода, за който се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Ищецът, във връзка с тези твърдения на ответника, е представил писмени доказателства – копие от трудова книжка и регистрационна карта, открита на негово име от Бюро по труда с отразени посещения за поддържан на регистрация като безработен. Въз основа на тях, съдът е направил обоснован извод, че за процесния период ищецът не е упражнявал труд по трудово правоотношение. При представените доказателства и твърдение на ответника, че ищецът е работил по трудово правоотношение, в тежест на ответника е да представи доказателства в процеса за това, оборвайки създаденото с представените писмени доказателства убеждение, че същия е безработен. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № І-188/07.01.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 2153/2012 г. от І-ви въззивен граждански състав на Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.