1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
Гр.София, 31.01.2022г.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.№2393 по описа за 2021 г., намира следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Рубин Трейдинг“ ЕАД срещу решение № 260064 от 09.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 980/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 260455 от 11.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2342/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, в частта му, в която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Н. П. Т., извършено със заповед № 50/04.05.2020г., издадена от директора на „Рубин Трейдинг“ ЕАД; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е възстановена на заемната длъжност – „специалист електроника“ в „Рубин Трейдинг“ ЕАД; отхвърлен е предявеният на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ иск на Н. П. Т. срещу „Рубин Трейдинг“ ЕАД за заплащане на сумата от 250,36 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 05.06.2020г. до 15.06.2020г., като погасен чрез прихващане.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е формулирал процесуалноправни въпроси, които счита, че са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и са основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:1/„Допустимо ли е работодател със свое решение да предвиди форма за валидност или за доказване на извършваното оценяване в подбора, респективно подлежи ли на доказване оценяването при подбора в такъв случай с всички доказателствени средства?“, който касасторът счита, че е решение в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 на ОСГК на ВКС и Решение № 137 от 19.07.2019 г. по гр. д. № 3037/2018 на ВКС, III г.о., 2/„Допустимо ли е работодател да предвиди, че преценката на субективния критерий трябва да се извърши само въз основа на писмени документи и в такъв случай може ли да се установява оценяването при подбора с всички доказателствени средства?“, който касасторът счита, че е решен в противоречие с Решение № 616 от 15.10.2009 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 90/2009 г. на ВКС, IV г.о. и 3/„Може ли в съдебното производство работодателят да установява обстоятелствата, послужили за поставените оценки по различните показатели с всички доказателствени средства при всички случаи или е допустимо ограничаване в ползването само на писмени доказателства?“, който касасторът счита, че е решен в противоречие с Решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1446/2009 г. на ВКС, IV г.о.
Касаторът е формулирал и въпрос, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „Допустимо ли е работодател чрез свое едностранно изявление да определя формата за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ и до каква степен, както и доказателствените средства за доказване на извършването на оценяване при подбора?“.
Ответникът по касация – Н. П. Т., в отговора на касационната жалба излага, че работодателят в условията на оперативна самостоятелност определя в каква форма да се извърши подборът. Сочи също, че твърдението на касастора, че съдът е взел предвид само писмени доказателства, не отговаря на истината, като и в двете предходни инстанции са отчетени и други релевантни обстоятелства, свързани с незаконосъобразното провеждане на подбора. Относно критериите за подбор изтъква, че съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действително определените за уволнените работници или служители. Излага, че в случая безспорно е установено, че посочените от работодателя критерии за подбор и оценка на работниците се тълкуват нееднозначно (както смислово, така и логически) от членовете на комисията, което води до разнопосочни представи кое точно трябва да бъде оценено. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът по касация счита, че ВКС в своите решения е бил изчерпателен по отношение на правото на подбор и съдебния контрол за неговата законосъобразност, като тази практика е намерила отражение и в постановеното от съда решение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 ГПК. Изложил е също така и собствени мотиви, като е приел, че в случая не е спорно, че при конкретното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжността „специалист електроника“ на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ-поради съкращаване на щата, съкратената щатна бройка за длъжността не е единствена при извършеното реално същращаване и работодателят има задължение да извърши подбор при критериите на чл.329, ал.1 КТ и който подбор е оспорен от работника, включително и с оглед на обективността на дадените оценки за ищцата, която е с най-ниски резултати. В тази връзка както първоинстанционният, така и въззивният съд са се позовали на Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 на ОСГК на ВКС, в което е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се на приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В обжалваното решение се излага, че когато преценката е обективирана в писмени доказателства (в случая протокол от 27.04.2020г.), същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител, истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства с оглед установяването на действителните качества на участвалите в подбора. В тази връзка въззивният съд независимо, че е посочил, че по посочени критерии за оценка, работодателят е предвидил оценката да става по документи, а такива няма доказателства да са взети в предвид, е обсъдил същевременно показанията на свидетелите относно действителните качества на ищцата и начина на оценяване от страна на комисията за подбор. Приел е, че от събраните по делото доказателства (включително гласните) не се установяват конкретни обстоятелства, поради които на ищцата са поставени по-ниски оценки по някои от критериите, като „способност за съвместяване на професии/работи/ и възможност за работа в условията на вътрешно съвместителство“, „изпълнение на поставените задачи качествено и в пълен обем, допуснати несъответствия“ и “спазване на трудовата и технологичната дисциплина“. Подчертал е също, че по поставения критерии за оценка „способност на съвместяване на професии/работи/ и възможност да работи при условията на вътрешно съвместителство“ няма яснота нито според указанията на работодателя, нито според вижданията на членовете на комисията за подбор, които са разпитани като свидетели по делото относно това какво точно се оценява по този критерий, като всеки един от тях е имал в предвид различни обстоятелства, които следва да се вземат в предвид. Изложил е съображения, че на този критерий работодателят е отдал голямо значение и тежест според посочените точки във формуляра за оценка, което се е отразило решаващо при общата крайна оценка. Според показанията на свидетелите П. и Л. тези служители, оценени по посочения критерий „способност за съвместяване“ показвали способност за съвместявани с други длъжности при възлагане на работа по задачи за допълнителни дейности, извън длъжностната характеристика и каквито не са възлагани на ищцата, възлагани са само на трима от общо 21 души участвали в подбора, но останалите са получили също по-високи оценки от ищцата по този критерии, без да се установява кои точно допълнителни дейности са имали в предвид и които могат да извършват, и за които са оценявани, поради което не може да се обоснове извод защо за ищцата е посочено, че не може да се справя по този критерий, за да се преценят действително притежаваните от нея качества и съпоставяне с другите участници в подбора. След обсъждане на свидетелските показания на членовете на комисията по подбора, за които не се установява, че са ползвани писмени документи за оценка на квалификацията и работата на служителите, участвали в подбора за предишни години, но и с оглед на анализ на същите показания на свидетелите за работата на ищцата и конкретно оценяването й е прието, че то се основава единствено на частични и епизодични наблюдения, на споделяне на чужди впечатления и не може да се наложи извод, че е точно и обективно. В тази връзка е прието, че след като подборът е задължителен, оспорен е от служителя извършването му по критериите на чл.329, ал.1 КТ, както и относно обективността на поставените оценки, доказателствената тежест да докаже законосъобразността на подбора е на работодателят и след като от съвкупната преценка на доказателствата не се установява обосноваността на получените оценки с действително притежаваните качества на уволнения служител е направен извод за неговата незаконосъобразност и липса на надлежно упражнено право на уволнение.
Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Настоящият съд счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните:
Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 от цитираното ТР са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. В случая при данните по делото по поставените от касатора въпроси, всичките свързани с доказването на законосъобразността на подбора само с писмени доказателства, същите не са обусловили изхода на делото, доколкото въззивният съд изрично се е основал в крайния си извод за незаконосъобразност на подбора след обсъждане всички доказателства в тяхната съвкупност и връзка, както и изрично на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство при проведеното доказване от страни по делото. В тази връзка въззивният съд е съобразил постановките в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. д. № 3/2011 на ОСГК, в които е прието, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В тази връзка независимо, че в мотивите на решението на въззивния съд има изложени съображения в насока, че след като работодателят е предвидил за оценките при подбора по някой от критериите използване на документи, а такива няма данни да са обсъждани от комисията, а са и необходими във връзка с установяване на притежавано образование, допълнителна квалификация, професионален опит и от там за поставянето на конкретните оценки са достатъчни да доведат до извод за незаконосъобразността на подбора, са допуснати, събрани и обсъдени свидетелски показания за начина на извършване на подбора и за оценка на участниците в него. Въззивният съд, така и първоинстанционният съд, към чийто мотиви се препраща в обжалваното решение, са събрали и са обсъдили всички доказателства по делото, включително и свидетелските показания на членовете на комисията по подбор и на колеги на ищцата, като след цялостна съвкупна преценка са достигнали до изводи, че не обосновават законосъобразността на подбора след като не се установява обективното съответствие на дадените оценки, включително и за ищцата с действително притежаваните от съпоставените служители квалификация и ниво на справяне на работа, във връзка със спецификата и изискванията за заеманата длъжност. В тази връзка са приложени както постановките в ТР №3/2012год. по т.дело №3/2011 на ОСГК на ВКС, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ-кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателят оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, така и възприетото в цитираните от касатора решения за доказване с всички доказателствени средства на подбора. Несъгласието на касатора с изводите на съда, формирани след анализ на всички доказателства не обосновават достъп до касационно обжалване.
Не се установява и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- по поставените въпроси, след като в посоченото ТР №3/2012год. по т.дело №3/2011г. на ОСГК на ВКС, така и в практиката на ВКС ясно е възприето, че доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси-включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, както и обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед а възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът по касация, но същия не е претендирал конкретна сума, нито е представил доказателства за направени разходи.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о. О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260064 от 09.03.2021г. на Плевенски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 980/2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |