6 Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 21.05. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 932 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 53/28.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 19/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. С него, при постановена отмяна на решение № 1138/23.11.2010 г. по гр. дело № 5485/2010 г. на Старозагорския районен съд, е уважен предявеният от И. И. Д. срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 141/30.10.2009 г. на управителя на дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени и направените разноски и държавната такса по делото. С определение № 120/02.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос относно фактическия състав на нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – „злоупотреба с доверието на предприятието/работодателя”, за което съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, и по-конкретно – в случаите, когато е извършено от служител, който осъществява материално-отчетнически функции; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и за неправилност на въззивното решение. Оплакването за недопустимост се основава на съображения, че въззивното производство по делото следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, като се поддържа, че извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение съставлява и умишлено престъпно деяние по чл. 201 от НК. В тази връзка касаторът се позовава и на т. 8 от тълкувателно решение (ТР) № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Оплакванията за неправилност на въззивното решение са такива за необоснованост на същото и за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Като неправилен се сочи решаващият извод на въззивния съд, че ищцата не е извършила дисциплинарното нарушение умишлено и не е установено извличане на определена имотна облага от нея, а се касае за пропуск при съставяне на допълнителен документ, което се е случило в края на работния ден, продължил за ищцата десет и повече часа, и пропускът е допуснат поради умора. В тази връзка се е поддържа, че въззивната инстанция не проучила задълбочено доказателствата по делото, като се изтъква, че не били обсъдени част от показанията на свидетел и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, а показанията на друг свидетел били коментирани превратно; не били взети предвид и други доказателства по делото. Излагат се съображения и за необоснованост на извода на въззивния съд, че ищцата не е извършила умишлено дисциплинарното нарушение, както и че този извод е в нарушение на материалния закон. В писмена защита на касатора доводите му се доразвиват. Жалбоподателят претендира и присъждане на направените от него разноски по делото. Ответницата по касационната жалба – ищцата И. И. Д., в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че касаторът не представил по делото никакви преки доказателства за умисъл от нейна страна. Излагат се и подробни съображения за допустимостта на обжалваното въззивно решение, като се изтъкват различията между дисциплинарната отговорност по КТ и наказателната отговорност. За да уважи предявения по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, въззивният съд, предвид събраните по делото доказателства, е приел, че ищцата, заемаща длъжност „управител склад” – материално отговорно лице при ответника-касатор, е извършила деянието, за което е наказана – на 29.10.2009 г. „съзнателно” е допуснала да бъде натоварено допълнително количество готова продукция (125.215 кг пилешко филе без кост и 65.650 кг пилешка пържола от бут), без за същото да има заявка и без да са изготвени придружаващи го документи. От друга страна, въззивният съд е приел, че това деяние, квалифицирано в заповедта за уволнение като дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, по смисъла на тази разпоредба означава използване на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно извличане на определена облага за последния или за увреждане на работодателя, както и че то е съставомерно само когато е извършено умишлено. Посочено е и че извършеното по небрежност неправомерно извличане на определена изгода от работника или служителя, съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като последната предпоставя преднамереност в извличането на облага, респ. в увреждането, чрез използване на служебното положение. Въззивният съд е приел и че ищцата не е извършила дисциплинарното нарушение умишлено. В тази връзка са изложени съображения, че в заповедта за уволнение е записано, че на 29.10.2009 г. около 23 часа при контролно замерване на закупено птиче месо е установено незаконно изнасяне на готова продукция, но от доказателствата по делото не било установено такова контролно замерване – в показанията си свидетелката Г., която е подала писмения рапорт за нарушението до работодателя, посочила, че автомобилът е бил пломбиран, без да се извърши замерване. Въззивният съд е приел и че не е установено неправомерно извличане на определена изгода от ищцата, а се касае за пропуск при съставяне на допълнителен документ, както е посочено в писмените обяснения на ищцата, което съдът е приел за правдоподобно поради това, че случилото се е в края на работния ден, който за ищцата е продължил десет и повече часа, като е приел и че е нормално поради умора да бъде направен пропуск при съставянето и оформянето на документите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. Неоснователни са оплакванията и доводите в касационната жалба, че като не спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, въззивният съд постановил процесуално недопустимо решение. Дисциплинарната отговорност по КТ и наказателната отговорност възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга. Когато съответното нарушение на трудовата дисциплина осъществява и състава на престъпление, съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда трудовия спор, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, в тези случаи гражданското дело поначало следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, за да се изчака постановяването на присъдата на наказателния съд и влизането й в сила. Когато обаче, както и в настоящия случай, гражданският съд прецени и намери, че съответното нарушение на трудовата дисциплина не осъществява състава на престъпление, т.е. че не са налице „престъпни обстоятелства” по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, той няма основание да спира производството по трудовия спор и следва да го реши, съобразно събраните по делото доказателства. В тези случаи преценката на доказателствата и направените въз основа на тях изводи на съда относно това дали е налице виновно и противоправно извършено деяние от наказания работник или служител, и дали то представлява нарушение на трудовата дисциплина, са въпроси относно правилността, а не относно процесуалната допустимост на съдебното решение. Друго не следва и от сочената от касатора, т. 8 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. По изведения от касатора по делото материалноправен въпрос, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено. Когато работникът или служителят осъществява материално-отчетнически функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение за опазване имуществото на работодателя. Възлагането на материално-отчетническа дейност предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, поради което осъществяващият тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения да престира поведение, при което да полага съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му имуществото на работодателя. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. В същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 86/25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Предвид така даденото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното въззивно решение за неправилно. При извършената преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд правилно е приел, че ищцата виновно („съзнателно”, както е посочено в мотивите към обжалваното решение) е извършила деянието, за което е наказана. В противоречие с възприетото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос и в нарушение на материалния закон, обаче въззивният съд е приел, че това деяние на ищцата не осъществява състава на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ, каквато правна квалификация му е дадена и в заповедта за дисциплинарно уволнение. Основателни са и оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно – необосновано и в разрез с доказателствата по делото, е приел, че това нарушение на трудовата дисциплина не е извършено умишлено от ищцата. От доказателствата по делото се установява, че за процесната допълнително натоварена готова продукция (125.215 кг пилешко филе без кост и 65.650 кг пилешка пържола от бут) не е била подадена заявка и ищцата не е оформила съответните придружаващи я документи. При извършеното контролно замерване е установена разликата в теглото и дежурният касиер-фактурист е информирал за това мениджъра продажби, която от своя страна се е обърнала към ищцата за извършване на проверка откъде произтича разликата. Ищцата обаче е заявила, че няма разлика в стоката и е пломбирала товарния автомобил, в който тя е била натоварена. В писмените си обяснения шофьорът на автомобила изрично признава, че той и ищцата натоварили допълнително (извън заявката) десет кашона филе и пет кашона пържола (процесната готова продукция), като се разбрали той да продаде тази стока и след това да разделят получените за нея пари наполовина; сочи и че това се случвало три-четири пъти месечно. При тези обстоятелства по делото, наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразено с тежестта на извършеното от нея дисциплинарно нарушение. От гореизложеното следва, че предявеният от ищцата по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, е неоснователен. С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК – предвид допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и необосноваността на обжалваното въззивно решение, с което искът е уважен, същото следва да се отмени като неправилно, и вместо него следва да се постанови ново решение на касационната съдебна инстанция – за отхвърляне на предявения иск. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника-касатор, своевременно претендираните и направени от него разноски за заплащане на държавните такси за касационното производство по делото, а именно – сумата 60 лв. На ответника-касатор не се следват своевременно претендираните от него разноски за заплащане на адвокатските възнаграждения за защитата пред въззивната и пред касационната съдебни инстанции по делото, тъй като не са представени доказателства тези адвокатски възнаграждения да са заплатени от него, макар да са уговорени по размер в договорите за правна защита и съдействие; не е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. На ответника-касатор не се следват и разноски за заплащането на адвокатското възнаграждение за защитата пред първата съдебна инстанция по делото, тъй като от негова страна не е направена своевременна (до приключването на устните състезания пред първоинстанционния съд) претенция за това. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 53/28.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 19/2011 г. на Старозагорския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. И. Д. срещу [фирма], иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 141/30.10.2009 г. на управителя на [фирма]; ОСЪЖДА И. И. Д. да заплати на [фирма] сумата 60 лв. (шестдесет лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.