Р Е Ш Е Н И Е № 203 София, 19.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 41 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. К. Б. К. и Е. П. К., от [населено място] подадена чрез адв. А. Ж. – АК С. З. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 326 от 30.10.2009 год. по гр.възз.д. Nо 412/2009 година на Старозагорския окръжен съд . С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо , алтернативно - неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон, основания за отмяна по на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за началния момент , от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж в сграда, в която , правото на строеж за различните обекти принадлежи на различни лица, и уеднаквяване на критериите относно приобретателя на правото на строеж-строител, лицата-изпълнители на строежа и лицата , добросъвестни владелци на построен обект преди завършването на цялата сграда, предвид необходимостта за изясняване точния смисъл на законодателя по приложението на чл. 67 ЗС по проблема за началния момент, от който е налице фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж с цел да се уеднакви практиката по приложение на чл. 67 ЗС за тези типични и повтарящи се хипотези , което би довело и до развитие на правото. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Д.Д., процесуален представител на ищците по спора, с който се оспорва допустимостта на касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и като съобрази правомощията си по чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното въззивно решение , в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК , окръжният съд е потвърдил Решение Nо 88 от 13.05.2009 година по гр.д. Nо 107/2009 година на РС Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на К. и Е. К., че отстъпеното право на строеж по НА Nо */1996 година за построяването на ГАРАЖ Nо * на партерния етаж със застроена площ от 19.31 кв.м. и 1.68 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която ще се построи по одобрен архитектурен проект в дворно място от 440 кв.м., [населено място], понастоящем с идентификатор * е погасено по давност в полза на К. М., Д. М., М. И., А. Д., Т. П., П. П. , и С. Е. С., като неупражнено в продължение на 5 години. За да приеме за основателен , заявеният отрицателен установителен иск на собствениците на терен по чл. 67 ал. 1 ЗС и по отношение на носителите на правото на строеж на отделен обект в сградата-гараж Nо *, решаващият съд е приел, че сградата , в която се намира процесния гараж не е изградена в състояние на груб строеж по см. на § 5 т.46 от ДР на ЗУТ , не е подписван Протокол Nо 14 , поради което след като сградата не е завършена до етап на груб строеж , правото на строеж не е упраженено в петгодишния срок. С ТР 1/2001 година по приложението на чл. 67 ал.1 ЗС , ОСГК на ВКС обобщи по реда на чл. 292 ГПК противоречивата практика на съставите на ВКС , като прие , че „ 1. / смисълът на понятието „упражняване правото на строеж”, употребено в чл. 67 ЗС ,когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица ,е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешителното за строеж ; 2./ давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента , в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния, но ако собствениците на терена недобросъвестно са създали пречки за реализиране правото на строеж , те не могат да се ползват от недобросъвестността си и 3. / упражняването правото на строеж върху отделен обект в сградата с два или повече самостоятелни обекта, което първоначално е учредено с индивидуални договори на различни лица може да е обусловено от фактическото изграждане на друг обект в сградата, в този случай началото на срока по чл. 67 ЗС за всеки от суперфициарите ще започва да тече от момента , когато фактически може да започне строителството на съответния обект.” По поставените по настоящото дело материално-правни въпроси , следва да се приеме , че началният момент , от който е налице възможност за осъществяване правото на строеж в сграда , в която правото на строеж за различните обекти , принадлежи на различни лица е един и същ за всички, ако собствениците на терена са учредели правото на строеж с един единен договор и в последствие е извършено прехвърляне на правото на строеж на отделни обекти от сградата в полза на различни лица от суперфициара-приобретател по договора , тъй като тези нови приобретатели на правото на строеж не могат да бъдат поставени в по-изгодно положение от самия суперфициар. В мотивите на посоченото тълкувателно решение се приема , че искът по чл. 67 ЗС следва да бъде заявен от собственика на земята „спрямо суперфициара , на когото той е отстъпил правото на строеж , ако в петгодишния срок от учредяването му , сградата не е завършена до покрив”. С дадените задължителни разяснения се приема , че „при уважаване на иска правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея- изградените обекти или етажи, защото правото на строеж , сключено по единен договор със собственика на земята , не може да бъде упражнено частично”. Приема се , че срокът по чл. 67 ал1 ЗС е давностен , въпреки , че с изтичането на 5-годишния срок се погасява самото материално право на суперфиция, а не правото да бъде защитено субективното материално по исков ред. Категорично изразеното от ОСГК на ВКС становище, че ако в петгодишния срок сградата не е завършена до покрив , правото на строеж ще се погаси по давност изцяло, а не само за незавършените обекти , а извършените от суперфициара последващи прехвърляния на правото на строеж на отделни обекти на различни лица не обвързват собственика на земята и ако в петгодишния срок правото на строеж не се реализира по етап на груб строеж на цялата сграда и давността не е спирана или прекъсвана , то правото на строеж ще се погаси за всички обекти при позоваване на давността от собственика на земята. От гл.т. на процесуална защита , изложените съображения налагат извод , че материално-правно легитимиран ищец е собственикът на земята / респ. собствениците на терена , върху който е учредено правото на строеж / , а материално-правно легитимиран ответник по иска по чл. 67 ЗС е лицето, в чиято полза е било надлежно учредено единното право на строеж, което не е реализирано в петгодишния срок. С оглед на изложеното и при данните по делото , настоящият състав приема , че обжалваното решение е процесуално недопустимо. Основателно с касационната жалба се поддържа довод за липса на правен интерес от завеждане на иск по успешно проведена искова защита. Няма спор , че ищците по делото са собственици на дворно място в [населено място] , цялото от 440 кв.м. С влязло в сила от 31.07.2006 година Решение по гр.д. Nо 79/2006 година на ОС-Стара Загора е прието за установено, че учреденото в полза на търговско дружество [фирма] право на строеж по НА Nо */1995 година за построяването на конкретни обекти в дворно място от 440 кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-183 , съставляващо УПИ *, отреден за имоти пл. Nо * и Nо * в кв. 90а се е погасило по давност в полза на собствениците на терена , на основание чл. 67 ал.1 ЗС , поради не реализирането му в петгодишен срок. С НА Nо */1996 година на 05.06.1996 година [фирма] [населено място] е продало на К. Б. К., по време на брака му с Е. П. К., отстъпеното право на строеж, включващо да се построи гараж Nо * а партерния етаж на сграда в дворно място от 440 кв.м., находящо се в [населено място], [улица]-183 , съставляващо УПИ *, отреден за имоти пл. Nо * и Nо * в кв. 90а Доколкото с дадените задължителни разяснения на ТР 1/2011 год. на ОСГК на ВКС се приема , че учреденото право на строеж като единно субективно право ,т.е. като единно материално право се погасява в полза на собствениците на терена-учредители на суперфицията при позоваване, независимо дали това право по отношение на някой от множеството обекти е разпоредено е полза на други лица от страна на суперфициара преди завършване на сградата в груб вид, то не може да се приеме , че собствениците на терена , в чиято полза е признато погасеното единно право на строеж на основание чл. 67 ал.1 ЗС , имат интерес да водят иск да бъде установено отново, че част от единно право, за отделен обект също е погасено, когато –съгласно цитираната съдебна практика , такова частично право на строеж, отделно от учреденото право на строеж на цялата страда, собственикът няма учредено. След като с влязло в сила решение е признато , че правото на строеж , учредено с НА Nо */1995 год. за цялата сграда е погасено по чл. 67 ал.1 ЗС , то не е налице нито интерес , нито частично / за отделен обект/ субективно право , което собственикът на терена да иска да му бъде признато по реда на настоящото производство. С оглед на изложеното предявеният от К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П., П. С. П. и С. Е. С. срещу К. Б. К. и Е. П. К. иск по чл. 67 ал.1 ЗС се явява процесуално недопустим , а образуваното по такъв иск исковото производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл.293 ал. 4 във вр. с чл.270 ал.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо въззивно Решение Nо 326 от 30.10.2009 год. по гр.възз.д. Nо 412/2009 година на ОС-Стара Загора, с което е потвърдено Решение Nо 88 от 13.05.2009 година постановено по гр.д. Nо 107/2009 год. на РС-Стара Загора. ПРЕКРАТЯВА съдебното исково производство по заявения от К. М. М., Д. Д. М., М. И. И., А. Г. Д., Т. М. П., П. С. П. и С. Е. С. срещу К. Б. К. и Е. П. К. иск по чл. 67 ал.1 ЗС , с искане да се признае за установено, че отстъпеното право на строеж по НА Nо */1996 година за построяването на ГАРАЖ Nо * на партерния етаж със застроена площ от 19.31 кв.м. и 1.68 кв.м. идеални части от общите части на сградата, която ще се построи по одобрен архитектурен проект в дворно място от 440 кв.м., [населено място], понастоящем с идентификатор * е погасено по давност в полза на ищците- собственици на терена , поради недопустимост на иска. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :