Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 15.01.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 518 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Е. срещу решение №2162 от 23.10.2017г. по гр.д. №2001/2017г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1345 от 28.02.2017г. по гр.д. №12469/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), за заплащане на сумата 100 000 лева- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 27.11.2012г., в с.Сталийска махала, област Монтана., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Касаторът поддържа, че фактическият състав на деликта е доказан по безспорен начин, като виновен за настъпването на процесното ПТП е Й. П. Й., водач на лекия автомобил, застрахован при ответното дружество. Счита,че неправилно въззивният съд не е съобразил заключението на автотехническата експертиза и свидетелските показания, от които се установява, че избраната от водача Й. скорост на движение /50 км./ч./ не е била съобразена с конкретната пътна обстановка и намалената видимост. Също твърди, че съдът неправилно е възприел поведението му като непредвидимо препятствие на пътното платно, доколкото той е предприел пресичане в рамките на кръстовището, образувано между улиците "Първа" и "Ш." в с.Сталийска махала, а според разпоредбата на пар.6 т.54 от ДР на ЗДвП продълженията на тротоарите се считат за пешеходни пътеки. С оглед на това поддържа, че въззивният съд е извършил превратно тълкуване на доказателствения материал по делото, което е довело до необоснованост и очевидна неправилност на въззивното решение. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това предявеният от него иск да бъде уважен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че при постановяване на решението си апелативният съд е описал подробно установената фактическа обстановка, като задълбочено е аргументирал правните си изводи. Счита за безспорно установено, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара, като според експертното заключение при всички варианти на движение на пешеходците, освен при бавен ход, ударът е бил непредотвратим за водача, включително и при вариант спокойно тичане, за който са събрани доказателства. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е констатирал, че на 27.11.2012г. около 02.20ч. в с.Сталийска махала е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от лек автомобил марка „Мерцедес“ „Ц 220 Д“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Й. П. Й., при което са пострадали двама пешеходци, един от които е ищецът Е. Б. Е.. Към момента на злополуката водачът е бил валидно застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Относно механизма на процесното ПТП, предвид релевираното от ответника по иска възражение, че застрахованият водач на лекия автомобил няма вина, тъй като същото е причинено от пострадалия, въззивният съд е установил, че ищецът, заедно с другия пострадал пешеходец, е предприел неочаквано неправомерно пресичане на пътното платно, тичайки или притичвайки в посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, при което е последвал удар между предната дясна част на автомобила и пешеходеца. Съдът е приел, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране, дори и при неограничена видимост. Въз основа на данните от автотехническата експертиза е установил, че и в четирите варианта на движение на пешеходеца – спокоен ход, бърз ход, спокойно тичане и бързо тичане, пешеходецът е попадал в опасната зона за спиране на водача /42м./, затова ударът е бил непредотвратим. При тези данни е приел,че не би могло да се вмени на водача задължение да предвиди,че в тази част на денонощието пешеходецът Е. Б. ще предприеме пресичане на пътното платно, за да приведе скоростта си на движение в рамките, даващи му възможност да избегне пътния инцидент. С определение №322 от 20.06.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да съобрази всички събрани по делото доказателства. По процесуално правния въпрос: По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №192/29.01.2018г. по т.д. №44/2017г. на ВКС, I т.о., в което са съобразени решение №55/03.04.2014г. по т.д. №1245/2013г. на ВКС, I т.о., решение №63/17.07.2015г. по т.д. №674/2014г. на ВКС, II т.о., решение №263/24.06.2015г. по т.д. №3734/2013г. на ВКС, I т.о. и решение №111/03.11.2015г. по т.д. №1544/2014г. на ВКС, II т.о., както и посочените от касатора решения на ВКС. Съгласно тази практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.236, ал.1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По същество на касационната жалба: Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационното основание по чл.281, т.3, пр.2 от ГПК с оглед на възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Правилно въз основа на събраните доказателства съдебният състав е установил, че процесното ПТП е осъществено на 27.12.2012г., около 2,20 часа, в с.Сталийска махала, на кръстовището на [улица]Ш.". Установил е, че управляваният от водача Й. Й. л.а."Мерцедес 220 Д", се е движил по главната [улица], в посока към с. Василовци, в условията на мъгла и със скорост около 50 км./ч., която според експерта е в рамките на разрешената за този пътен участък. В същото време срещу автомобила в лявата пътна лента, в левия край на платното за движение се движили трима пешеходци. Когато автомобилът се приближил към кръстовището с напречната улица, водеща към ж.п. прелез, пешеходецът Е. Е., заедно с пешеходеца Б., предприел неочквано пресичане, тичайки или притичвайки в посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, при което е последвал удар между предната дясна част на автомобила и пешеходеца. Съобразявайки заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – автотехническа експертиза, въззивният съд е приел за установено, че водачът Й. не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране, дори и при неограничена видимост. В случая обаче съдът не е взел предвид обстоятелството, че всички изчисления на вещото лице за предотвратимост на удара /при бавен ход, спокоен ход, бърз ход, спокойно тичане и бързо тичане на пешеходеца/ са базирани на скоростта, с която се е движил автомобилът в момента на произшествието и за която е безспорно, че в рамките на разрешената за населеното място. Посочената скорост на движение би била адекватна при нормални атмосферни условия и видимост. Съдът не е отчел и значението на събраните по делото гласни доказателства относно обстоятелствата, при които е осъществено произшествието. В конкретния случай произшествието е настъпило около 02.20ч. през нощта, а от събраните по делото гласни доказателства се установява, че на мястото на произшествието е липсвало осветление, а видимостта е била ограничена поради наличие на мъгла. Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта за движение, когато тя е в рамките на максимално допустимата. Текстът изброява примерно и неизчерпателно факторите от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране скоростта на движение, като колкото повече са отрицателните фактори, толкова по-ниска скорост следва да се избере. При наличие на няколко неблагоприятни фактори на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение, в случая /тъмната част на денонощието, неосветен пътен участък и намалена видимост поради мъгла, / скоростта на движение би следвало да е занижена в сравнение с максимално предвидената. Поради това се налага изводът, че водачът на автомобила в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП се е движил със скорост 50 км/ч, несъобразена с атмосферните условия, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост, която скорост не му е позволила да спре, предвид установената предотвратимост на удара при скорост на автомобила до 39 км/ч. С оглед изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Установените по делото предпоставки по чл.45 от ЗЗД по отношение на причинилия пътно-транспортното произшествие водач /виновно и противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, довело до вредоносен за ищцата резултат – физически травми, предизвикващи болки и страдания/, от една страна, и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ”Гражданска отговорност” между водача и ответния застраховател, от друга страна, обосновават ангажиране отговорността на последния за заплащане на застрахователно обезщетение. Съобразявайки вида и обема на получените от ищеца травматични увреждания /контузия на мозъка - челно отдясно, счупване на черепа, без дислокация на фрагментите и без увреждания на мозъка и на мозъчните обвивки/ и данните от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, че възстановителният период, през който пострадалият Е. Е. е търпял болки и страдания, е продължил повече от шест месеца, но понастоящем пострадалият е напълно възстановен от своите травми, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие – 27.11.2012 г., справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД е обезщетение в размер на сумата 60 000 лв. При определяне на този размер съдът отчита и младата възраст на пострадалия към момента на произшествието - деветнадесет години, както и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /§27, ал.2 от ПЗР на КЗ /отм./, съставляващи отражение на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Обезщетението следва да бъде намалено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че самият ищец е допринесъл в значителна степен за настъпването на произшествието. Приносът му се изразява в това, че поради употребата на алкохол в концентрация 1.60 промила, видно от представения протокол за химическа експертиза № 595 от 30.11.2012г., същият е имал неадекватно поведение като участник в движението на пътя, изразило се във внезапно пресичане на пътното платно. Противоправното поведение на пешеходеца не се състои в употребата на алкохол сама по себе си. Несъмнено обаче средната степен на алкохолно опиянение влияе на преценката за разстояние и скорост на пътните превозни средства като повишава риска от възможни забавени и неточни преценки на разстоянията и скоростта на движещите се по пътното платно автомобили, особено при намалена видимост, както и от недообмислени решения и действия. Вследствие на това ищецът в нарушение на чл. 113, ал.2 във връзка с чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114, т.2 от ЗДвП, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил, е предприел косо пресичане на платното за движение непосредствено преди превозното средство, при условията на ограничена видимост. При определяне на конкретния принос на всеки от участниците в процесното ПТП следва да се вземе предвид и установения от свидетелските показания на Р. З. Николов и заключението на авто-техническата експертиза факт, че ищецът преди да предприеме пресичане на платното за движение се е движел на платното от лявата страна на движещия се автомобил, вместо на тротоара, който се е намирал вдясно на платното, с което е нарушил и правилата за движение, предвидени в разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП. При съпоставяне на поведението и действията на ищеца и водача на лекия автомобил и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на процесното ПТП на всеки един от посочените участници е съответно за ищеца ѕ или 75%, а за водача на лекия автомобил ј или 25%. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че при приетото съотношение на принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП и определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 60 000 лв., обезщетението следва да бъде намалено с размера на приетия принос на ищеца, т. е. с ѕ или 75%. Следователно касаторът – ответник по иска трябва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер 15 000 лв. на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./. Върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие - 27.11.2012г. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от ищеца Е. Б. Е. иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата от 15 000 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на "ЗД Евроинс" АД на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в първоинстанционното производство за разликата над сумата 552,50 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на "ЗД Евроинс" АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за въззивното производство за разликата над сумата 255 лева. Вместо това ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца Е. Б. Е. на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ сума в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.11.2012г., заедно със законната лихва, считано от 27.11.2012г. до окончателното изплащане. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора - ищец Е. Б. Е. адвокат В. Н., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение за първата, въззивната и касационната инстанция, в размер общо на 1588,50 лева съразмерно с уважената част от иска. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото не е направено изрично искане за това. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи държавната такса в размер на 1200 лева за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2162 от 23.10.2017г. по гр.д. №2001/2017г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №1345 от 28.02.2017г. по гр.д. №12469/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 16 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Е. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 27.11.2012г., за сумата от 15 000 лева, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в първоинстанционното производство за разликата над сумата 552,50 лева /петстотин петдесет и два лева и петдесет стотинки/, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски за въззивното производство за разликата над сумата 255 лева /двеста петдесет и пет лева/, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб” №65, да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Е. Б. Е., [ЕГН], с адрес с.Сталийска махала, община Лом, ул. ”Тридесет и втора” №9, сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 27.11.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2012г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №65, да заплати на адвокат В. Н., с адрес [населено място], ул.”Христо Белчев” №7, ет. 4, ап.9, сумата 1588,50 лева /хиляда петстотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христофор Колумб" №65 да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение №2162 от 23.10.2017г. по гр.д. №2001/2017г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.