Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 03.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1242/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Г. С. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат Д. Д. против въззивно решение на Видински окръжен съд № 192/13.07.2011 г. по гр. д. № 272/2011 г. С обжалваното решение е отменено решение № 122/7.03.2011 г. по гр. д. № 2873/2010 г. на Видински районен съд, вместо което е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от М. Г. С. против Направление „Здравни дейности” при [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С определение на Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение № 99/26.01.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправни въпроси, както следва: Следва ли към момента на получаването на предизвестието за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работникът или служителят да е навършил възраст за пенсиониране по § 5, ал. 1 КСО или е достатъчно това изискване да е налице към момента на уволнението; Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението в случаите, при които трудовият договор се прекратява с предизвестие-към момента на отправяне на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието, като е констатира, че по тези правни въпроси решението е постановено в противоречие с Р. № 393/26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. С последното е прието, че с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се дава право на работодателя да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор при придобито от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Законът ясно е определил-отправянето на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ следва момента на придобиване на правото на пенсия и не може да го предхожда. За ответник по касация Община-В.-Направление „Здравни дейности” е представен писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Е. С.. Жалбата е оспорена като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: М. Г. С. е работила по трудов договор към Направление „Здравни дейности” при Община-В. на длъжност „медицинска сестра”. С предизвестие, отправено на основание чл. 326, ал. 2 КТ от 28.09.2010 г. и връчено на ищцата на 28.09.2010 г., управителят на Направление „Здравни дейности” при Община-В. е предизвестил С. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ след изтичане на законовия 30-дневен срок. Със заповед № 11/1.11.2010 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 30.10.2010 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ с мотиви: придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори, че към датата на връчване на предизвестието за уволнение /28.09.2010 г./ С. не е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /придобила го е на 18.10.2010 г./, както и че й е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.10.2010 г. При тези данни въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно. Към момента на издаване на заповедта за уволнение /1.11.2010 г./, както и към 30.10.2010 г., от която дата в заповедта за уволнение е посочено, че е в сила прекратяването на трудовия договор, ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са били налице предпоставките от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, изразена с Р. № 393/26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 413/17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1804/2009 г., ІV г. о.; Р. № 559/9.07.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г., ВКС, ІV г. о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон-налице е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /ред., ДВ, бр. 28/1996 г. до бр. 25/2011 г., действаща към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните/ е уредено субективното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, като отправи до него писмено предизвестие, при придобиване от последния право на пълна пенсия за изслужено време и старост Следователно, по силата на закона отправянето на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение трябва да следва момента, в който работникът или служителят е придобил правото на пълна пенсия за изслужено време и старост. В конкретния случай това изискване не е спазено и действията на работодателя са неправомерни. Обстоятелството, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение служителката вече е била придобила правото на пълна пенсия не може да валидира незаконосъобразните действия на работодателя, който е изразил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание в момент, когато то не е било налице. Въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Решението следва да се отмени и постанови друго решение, с което да се уважат предявените от ищцата обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ - за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 3 676.32 лв. шестмесечен период, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /30.10.2010 г./ до 30.04.2011 г., през който период ищцата не е работила по трудово правоотношение /констатация в протокол от съдебно заседание на 2.06.2011 г. по гр. д. № 272/2011 г./. Сумата следва да се присъди ведно със законна лихва, считано от датата на завеждането на иска – 30.12.2010 г. до окончателното изплащане. На ищцата следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 630.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия № 192/13.07.2011 г., постановено по в. гр. д. № 272/2011 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. Г. С. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. 51, ет. ІІ и отменя заповед № 11/1.011.2010 г., издадена от управителя на Направление „Здравни дейности” при Община-В.. ВЪЗСТАНОВЯВА М. Г. С. на предишната работа на длъжност „медицинска сестра” към Направление „Здравни дейности” при Община-В.. ОСЪЖДА Направление „Здравни дейности” при Община-В. да заплати на М. Г. С. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 3 676.32 лв. за периода от 30.10.2010 г. до 30.04.2011 г., ведно със законна лихва от 30.12.2010 г. до окончателното изплащане и сумата 630.00 лв. за направените по делото разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: