Ключови фрази


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 18.06.2018 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4748 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6716/18.08.2017г., подадена от В. С. И. от [населено място] срещу решение №216/18.07.2017г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д.№220/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. С. И. иск за делба на поземлен имот с идентификатор №12259.1026.135 по кадастралната карта на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 298 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/. Излагат се съображения, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, касаеща приложението на презумпцията по чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици, когато съсобствеността произтича от наследяване. Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса погасява ли се по давност правото да се иска делба.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят Г. Т. В. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Съделителите Л. М. Г., М. М. Л., К. П. Н., С. С. И., С. П. К. и Ю. С. Т. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
В. С. И. е предявил срещу Г. Т. В., Л. М. Г., М. М. Л., К. П. Н., С. С. И., С. П. К. и Ю. С. Т. за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ ПИ с идентификатор №12259.1026.135 по кадастралната карта на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 298 кв.м., ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м. с твърдения, че съсобствеността произтича от наследяване.
В подадените отговори на исковата молба съделителите Г. Т. В. и Ю. С. Т. са оспорили иска за делба, като са въвели в предмета на делото възражение за придобивна давност.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск за делба е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че правото на собственост върху дворното място с къща е придобито от наследодателката Х. Г. Т., по мъж В., през 1935г. /н.а.№59, том II, регистър 1165, дело 395/1935г./, като на 27.01.1982г. /н.а.№19, том I, дело №36/1982г./ Х. Т. е дарила ½ ид.част от имота /парцел с къща/ на сина си С. Т. И..
Взето е предвид обстоятелството, че починалата през 1995г. Х. Г. Т. е имала четири деца: 1/дъщеря Г. Т. В.; 2/дъщеря В. Т. М., починала на 23.10.2010г. и наследена от децата си Л. М. Генчева и М. М. Л.; 3/дъщеря П. Т. Н., починала на 07.08.2002г. и наследена от децата си С. П. К. и К. Н. К.; 4/ син С. Т. И., починал на 06.09.1997г. и наследен от децата си В. С. И., С. С. И. и Ю. С. Т., като дъщеря му Х. С. Б. през 2016г. се е отказала от наследството на своя баща, който отказ уголемява дяловете на двамата й братя В. и Ю. и сестра й С..
От показанията на разпитаните по делото свидетели И. П. и Х. Г. /дъщеря на съделителката Г. В./ съдът е приел за установено, че в къщата живеят Ю. Т. и Г. В., които са гледали баба Х. и са правили ремонт на къщата, като Х. В. казвала на всеослушание, че ще остави имота на дъщеря си Г. и на Ю.. Това наследодателката заявила пред всички свои наследници – нейните деца – че остава да живее при дъщеря си Г., която да се грижи за нея и затова остава къщата на нея и на Ю. Т., а откак Х. В. заявила това, нейните деца вече не се интересували от този имот. Останалите деца на Х. В. последно идвали в имота когато приключило заведено от съсед дело за граници, но Г. В. тогава ги изгонила, тъй като знаели от Х., че имотът е за Г. и Ю..
По наведените с въззивните жалби доводи, че искът за делба не се погасява по давност въззивният съд е приел, че законодателното решение /чл.34, ал.3 ЗС/ касае правото на иск за делба, а не приложението на чл.79, ал.1 ЗС, като на придобивна давност може да се позове всеки, вкл. и ответникът чрез възражение, както в настоящия случай.
Посочено е, че по делото няма данни, а и никой не твърди, че след смъртта на наследодателите Х. В. и С. Т. в имота е живял някой друг, освен Г. и Ю., поради което за безспорно е прието, че само те са установили фактическа власт върху същия, като е установено и владението им – живели са постоянно в имота, правили са ремонти, слагали са керемиди, капаци, като са считали имота за свой предвид изявленията на наследодателката Х. В., доведени до знанието на другите наследници, че след нейната смърт имотът ще остане за Г. и Ю..
Прието е, че в случая е налице съвладение и с изтичане на 10 и повече години от установяване на владението, което не е прекъсвано, Г. В. и Ю. Т. са придобили правото на собственост в условията на съсобственост при равни права.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали правото да се иска делба се погасява по давност - въззивният съд изрично е изложил съображения, че в случая основният въпрос е приложението на чл.79, ал.1 ЗС, а не чл.34, ал.3 ЗС, като на придобивна давност може да се позове всеки, вкл. и ответникът чрез възражение, както в настоящия случай.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на презумпцията на чл.69 ЗС в отношението между сънаследници с оглед възприетото в ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС становище, според което в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС, но когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита оборена.
В случая е необходимо да се извърши преценка дали /с оглед посоченото по-горе становище на ОСГК на ВКС/ изявлението на наследодателката имотът да остане на дъщеря й Г. Т. В. и на Ю. С. Т., които се грижат за нея, е достатъчно, за да се приеме, че след нейната смърт Г. В. и Ю. Т. са установили самостоятелна фактическа власт върху целия имот, на основание, изключващо владението на останалите наследници. Касационното обжалване с оглед особеностите на настоящия случай следва да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията, действала към момента на подаване на касационната жалба/.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №216/18.07.2017г. по в.гр.д.№220/2017г. по описа на Врачанския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за разглеждане на жалбата по същество.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: