7 Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2573/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е №.16 гр.София, 27.06. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА със секретар Лилия Златкова изслуша докладваното от председателя (съдията) СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело под № 2573/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище Благоевград срещу въззивно решение на Софийския апелативен съд № 669 от 9 април 2014 год., постановено по т.дело № 4323/2013 год. на ТО, 9 състав, с което е отменено в осъдителната му част решение на Благоевградския ОС от 26.07.2013 год. по гр.дело № 164/2012 год. С първоинстанционното решение е уважен иск на касатора срещу [община] на основание чл.61 ал.2 ЗЗД за сумата 104 698,48 лева, включваща 64 001 лева за довършителни работи извън предмета на договора от 14 юни 2006 год. за възлагане на малка обществена поръчка, 12 256 лева за доставка на материали и изграждане на парна инсталация, 3 750 лева за доставени материали и изграждане на ВиК инсталация и 24 692 лева за доставка и монтаж на оборудване и е отхвърлен като неоснователен искът за разликата до 112 035 лева. С въззивното решение на Софийски АС от 9 април 2014 год. е отменено в обжалваната му осъдителна част решението на Благоевградския окръжен съд и искът за сумата 104 698,48 лева е отхвърлен на договорно основание. Оплакванията на касатора са за недопустимост на постановеното от САС решение, за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според него въззивният съд необосновано е приел, че е налице договорна връзка между страните и устно възлагане на довършителни СМР, необходими за нормалното функциониране на процесния обект – детска градина в [населено място]. Изводите му не кореспондират с описаната в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка, искът неправилно е квалифициран по чл.266 ЗЗД и е разгледан на непредявено договорно основание, въззивният съд е „привнесъл” правопораждащ факт – неформална договорна връзка с източник устно възлагане на ремонтни довършителни СМР и доставки на оборудване. Ответникът по касация [община] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. В отговора му се поддържа, че искът законосъобразно е преквалифициран от САС и разгледан на предявеното договорно основание в съответствие с изложеното от ищеца в исковата му молба и в уточненията към нея. Изразено е становище за недопустимост на касационния контрол поради липса на формулиран правен въпрос от значение за извода на делото. С определение от 12.09.2015 год. е допуснато касационно обжалване на въззивния акт поради ИНДИЦИИ за вероятна недопустимост. В проведеното на 26 януари 2016 год. открито съдебно заседание не са се явили представители на редовно призованите чрез публикация в ДВ страни. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да отмени осъдителното първоинстанционно решение и отхвърли като неоснователен иска на ЕТ, въззивният съд е приел, че наведените в исковата молба фактически твърдения сочат на договорно основание на претенцията и е преквалифицирал същата по чл.266 ЗЗД поради неприложимост на правилата за водене на чужда работа без пълномощие, както и поради липса на наведени твърдения относно елементите на фактическия състав на гесцията по чл.61 ЗЗД. В исковата молба и многобройните уточнения към нея ищцовата страна е твърдяла, че описаните довършителни работи и свързаните с тях доставки на строителни материали и оборудване за детска градина извън договорените по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки дейности по изграждане на детска градина в [населено място], [община], са възложени от ответната община устно чрез кмета и са изпълнени съобразно уговореното. Допълнителните работи на обща стойност 157 357 лева не са приети по надлежния ред с двустранно съставени протоколи и не са заплатени от възложителя им. С отговора на ИМ тези твърдения са оспорени. С допълнителна искова молба ищцовата страна уточнява, че процесните видове работи са възложени от кмета на [община] и са изпълнени в тясно сътрудничество с общинската администрация. В съдебно заседание на 20.09.2012 год. в становище по проектодоклада на първоинстанционния съд процесуалният представител на ищеца за първи път въвежда твърдения за неоснователно обогатяване и липса на договор между страните. Исковата молба е оставена без движение до отстраняване на нередовности в нейното съдържание – противоречиви твърдения в обстоятелствената част на първоначалната ИМ, в допълнителната такава и възражението на процесуалния представител на ищеца по проекта за доклад в открито сз на 20.09.2012 год. С поправена искова молба от 26.09.2012 год. нередовността не е отстранена, източникът на облигационни отношения не е посочен по ясен и недвусмислен начин, едновременно се поддържат твърдения за липса на договорна връзка между страните, за изпълнение на довършителни СМР с оглед нормалното функциониране на обекта по молба на кмета, за изправност на ищеца като страна по договор за строителство, за липса на валидна облигационна връзка поради непроведена процедура по ЗОП. Първоинстанционният съд е приел, че нередовността по чл.127, ал.1, т.4 ГПК е отстранена и е разгледал иска на извъндоговорно основание – чл.61, ал.2 ЗЗД, като го е уважил частично до размер на 104 698 лева. Въззивната жалба на ответника съдържа оплаквания за произнасяне по нередовна искова молба, за неправилна квалификация на иска от Благоевградския ОС, несъобразена с фактическите твърдения и доводите на ищеца и неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните. Въззивният съд е разгледал и отхвърлил иска на договорно основание – чл.266 ЗЗД, без да предприеме дължимите действия по отстраняване на нередовността на ИМ. Недостатъкът в съдържанието и́ по чл.127, ал.1, т.4 ГПК е от вида на неотстранимите пред касационната инстанция, поради което решението на въззивния съд подлежи на обезсилване – в хипотезата на нередовност на ИМ по чл.127, ал.1, т.4 ГПК продължава да е актуално ТР № 1/2001 год. от 17.07.2001 год. по гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за отстраняване на нередовността чрез уточняване основанието на иска. Евентуално отстраняване на дефекта, отнасящ се до съществото на делото, би позволило на въззивния съд да извърши дължимата служебна проверка относно допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, предшестваща преценката за правилността му. Водим от горното и на основание чл.293, ал.4 ГПК във вр.чл.270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, ТК, Второ отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 669/9 април 2014 год. по т.дело № 4323/2013 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС от стадия на оставянето на исковата молба без движение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ ОСОБЕНО МНЕНИЕ: С обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по нередовна искова молба. Обективните и субективни предели на правния спор са очертани още с първоначалната искова молба, спорното материално право е индивидуализирано чрез обстоятелствената част и петитума и́. В нея и в уточнителните молби касаторът-ищец твърди, че изчерпателно описаните довършителни работи и свързаните с тях доставки на строителни материали и оборудване за детска градина в [населено място] извън дейностите – обект на договор за възлагане на малка обществена поръчка от 14.06.2006 год., са възложени от [община] и са изпълнени в съответствие с устните уговорки с кмета. Ответната страна не е приела допълнително извършените СМР и не е изпълнила задължението да ги заплати. С поправена искова молба се твърди, че източник на облигационните отношения между страните е неформален договор за изработка. В хода на цялото производство пред Благоевградския ОС след всяко поредно оставяне на ИМ без движение ищецът е поддържал, че процесните видове работи са му възложени на самостоятелно договорно основание – извън сключения в писмена форма по реда на ЗОП договор за малка обществена поръчка. До приключването на съдебното дирене е предприел само действия по увеличение на иска по размер. С обжалваното решение САС законосъобразно е приел в съответствие с наведените фактически твърдения, че предявеният иск се основава на чл.266 ЗЗД доколкото ищецът изрично се позовава на договорно възлагане на процесните работи. Преквалифицирането на иска е извършено в съответствие със задължението на въззивния съд да обезпечи правилното приложение на императивните материалноправни норми. Част от преценката му относно прилагането им е и въпросът за правната квалификация. Първоинстанционният съд произволно е квалифицирал предявения иск по чл.61, ал.2 ЗЗД и е указал на ищеца, че не сочи доказателства за работи, предприети в интерес на ответника без пълномощие, за одобряването им от него и за обогатяването му в резултат на изпълнението им, но предходен доклад съдържа правилната квалификация на иска и указания относно установяването на релевантните факти, а в решението му наред с елементите от фактическия състав на гесцията, са обсъдени и обстоятелствата, относими към спорното материално право и твърдяната договорна връзка. Оплакванията на касатора-ищец за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на диспозитивното начало в процеса са неоснователни, САС се е произнесъл по иска, с който е сезиран. По изложените съображения обжалваното въззивно решение би следвало да бъде оставено в сила. Изготвил особеното мнение: /Св.Чорбаджиева/ /СЛ