Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр.София, 11.11.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА Е. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдия Е. В. гражданско дело № 1305 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Ц., чрез адвокат Д. Д. от АК-В. срещу въззивно решение от 15.12.2014 г. по в.гр.д. № 494/2014 г. на Окръжен съд - Видин, с което е потвърдено решение № 419 от 29.09.2014 г. по гр.д. № 1176/2014 г. на Видинския районен съд за отхвърляне на исковете против Областната дирекция на МВР, [населено място] за признаване на незаконно и отмяна на уволнението извършено със заповед №з- 350 от 07.04.2014 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор, стая с контролни съоръжения С.” в група „Техника”, сектор „Сигнално охранителна дейност” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР, [населено място] и присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 1595,02 лева за периода от 09.04.2014 г. до 09.07.2014 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. С определение № 768 от 01.07.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2014 г. по в.гр.д. № 494/2014 г. на Видинския окръжен съд по материалноправния въпрос, кога се установява качеството трудоустроено лице на работник или служител с оглед приложението и обхвата на предварителната закрила по чл.333, ал.2, във вр. с чл.333, ал.1, т.2 КТ. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали заболяването на работника или служителя налага преместването му на друга работа или изпълняваната работа е подходяща за неговото здраве. Работодателят е длъжен да поиска разрешение от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител, за всеки отделен случай, когато в закона е предвидена закрила при уволнение, независимо дали е било дадено предписание на работодателя. Когато с решение на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ и е без правно значение дали работникът или служителят заема длъжност, която е определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. В този смисъл, настоящият състав приема за правилна съдебната практика формирана с решение № 137 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 20/2009 г., ІV г.о., решение № 174 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1269/2011 г., ІІІ г.о. и решение № 431 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2869/2013 г., ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел, че ищцата не е трудоустроено лице и не се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ, тъй като трудоустрояването не е свързано с процента намалена трудоспособност. Обстоятелството, че в решението на ТЕЛК от 12.12.2012 г. на ищцата е призната 50% намалена работоспособност поради заболяване, което е установено от органа по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване и са посочени противопоказни условия на труд, означава, че по отношение на нея следва да се съблюдава дали условията на труд са подходящи за длъжността, която заема, т.е. работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ. След като ищцата е трудоустроено лице, работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за което се изисква разрешение и такова не е дадено, тъй като за предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 КТ е без значение дали заеманата длъжност е била подходяща за заболяването на служителката. В случая, с решението на ТЕЛК се приема, че лицето е работоспособно за заеманата длъжност и поради това не е било необходимо издаване на предписание на работодателя за преместване на служителя на друго работно място. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Трудовото правоотношение на Н. П. Ц. е прекратено със заповед №з-350 от 07.04.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР-В., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ – поради закриване на част от предприятието. В. съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си да поиска разрешение за уволнението, с което е преодолял защитата при уволнение по чл.333, ал.2, във вр. с чл.333, ал.1, т.2 КТ, но видно от данните по делото разрешението на инспекцията по труда е дадено само за случаите в чл.333, ал.1, т.1, т.3 и т.4. В експертно решение № 449 от 12.02.2014 г. на ТЕЛК е посочено, че ищцата страда от заболяване, което е включено в списъка по Наредба № 5 от 1987 г. и са посочени противопоказни условия на труд, от което следва, че ищцата като трудоустроено лице се ползва и от закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ. В касационната жалба се поддържа, че защитата при уволнение поради трудоустрояването на ищцата не е преодоляна, а от събраните доказателства по делото е видно, че липсва разрешение по чл.333, ал.1, т.2 КТ от инспекцията по труда за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ, поради което заповедта за уволнение следва да бъде отменена като незаконна без да се разглежда спора по същество (чл.344, ал.3 КТ). Предвид изложените съображения и уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъдат разгледани и обусловените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение, поради което няма пречка да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а съобразно заключението на вещото лице по делото, за оставането без работа поради незаконното уволнение й се дължи обезщетение в размер на 1595,02 лева, за периода от 09.04.2014 г. до 09.07.2014 г., ведно със законната лихва от 06.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 15.12.2014 г. по гр.д. № 494/2014 г. на Окръжен съд – Видин и вместо това: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. П. Ц., извършено със заповед №з-350 от 07.04.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР-В., на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Н. П. Ц. на длъжността „оператор, стая с контролни съоръжения С.” в група „Техника”, сектор „Сигнално охранителна дейност” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР, [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, [населено място] да заплати на Н. П. Ц. обезщетение в размер на 1595,02 (хиляда петстотин деветдесет и пет лева, две стотинки) лева, за периода от 09.04.2014 г. до 09.07.2014 г., на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр.с чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-В. да заплати по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 91,90 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: