Ключови фрази
обезщетение за имуществени вреди * неизпълнение на договорни отношения * пропуснати ползи * Непозволено увреждане

Р Е Ш Е Н И Е



№ 250


София 27.06.2011 г.



В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти май, две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ



при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1061/2010 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. В., [населено място], Плевенска област, подадена от пълномощниците му адвокат И. М. и адвокат А. С., срещу въззивно решение №160 от 09.04.2010 г. по гр. дело № 76/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение №19 от 23.02.2009 г. по гр. дело №260/2008 г. на Червенобрежкия районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу К. П. З. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 1 150 лв.- обезщетение за имуществени вреди, от които 800 лв. претърпени загуби – стойност на починала крава и 350 лв. – пропуснати ползи от млеконадой от същата крава. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като между страните по делото има договорни отношения във връзка с извършването на определена работа – извеждане на паша на кравата на ищеца през деня и прибирането и вечер, а договорната отговорност изключва деликтната, поради което искът с правно основание чл.45 ЗЗД е неоснователен. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, тъй като между страните има договорни отношения за извършване на определена работа.
Ответникът по касационната жалба К. П. З., [населено място], Плевенска област, не е заявил становище по жалбата.
С определение №147 от 01.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение №160 от 09.04.2010 г. по гр. дело № 76/2010 г. на Плевенския окръжен съд. Обжалването е допуснато по процесуалноправните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд служебно да следи освен за валидността и допустимостта на обжалваното решение и за прилагането на императивни норми включително и да преквалифицира иска.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. По начало обаче съдът служебно определя правното естество на претендираното право. Разпоредбата на чл.5 ГПК задължава съда, включително и въззивния, да прилага точно закона. Ето защо след като съдът е компетентен да определи правната квалификация на иска, като се позове на изложените в исковата молба обстоятелства, то и въззивният съд може да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, като преквалифицира предявения иск. По този начин той изпълнява задължението си да квалифицира спорното право. Тази правна квалификация следва обективно от правната норма.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд неправилно е приел, че не е сезиран с иск правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетение за вредите от лошото изпълнение на поетото задължение от ответника по иска за извеждане на паша на кравата на ищеца през деня и прибирането и вечер. По делото е установено, че кравата на ищеца е починала вследствие дехидратация поради неизпълнение задължението на ответника да и осигури достатъчно вода при твърде горещото време. По тази причина той отговаря за вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая се претендира обезщетение за имуществени вреди, от които 800 лв. претърпени загуби – стойност на починалата крава и 350 лв. – пропуснати ползи от млеконадой от същата крава. Имуществените вреди по начало се определят като разликата между имуществото на увредения преди увреждането и след това. Ето защо в случая не могат да се присъдят кумулативно обезщетенията за претърпени загуби от смъртта на животното и пропуснати ползи от приходите, които би носило то, а трябва да се присъди само по-голямото от тях.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за неоснователност на иска относно претендираното обезщетение за сумата 800 лв. претърпени загуби.
Това налага касиране на въззивното решение в тази част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да бъде уважен за сумата 800 лв. като основателен. Не следва да се присъжда законната лихва, тъй като такава не е поискана.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 258.65 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №160 от 09.04.2010 г. по гр. дело № 76/2010 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение №19 от 23.02.2009 г. по гр. дело №260/2008 г. на Червенобрежкия районен съд и е отхвърлен предявеният от Н. Г. В., [населено място], Плевенска област, срещу К. П. З., [населено място], Плевенска област, иск за сумата 800 лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби – стойност на починалата крава и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. П. З., [населено място], Плевенска област, да заплати на Н. Г. В., [населено място], Плевенска област, на основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД сумата 800 лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляващи претърпени загуби – стойност на починала на 10.07.2008 г. крава, както и 258.65 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №160 от 09.04.2010 г. по гр. дело № 76/2010 г. на Плевенския окръжен съд в останалата обжалвана част.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ:1.




2.