Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 140 гр. София 23 март 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети март.......…........две хиляди и десета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.…...……………………………………в присъствието на прокурора И. Чобанова.......……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..……….касационно дело № 12 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Д. Х. П. за възобновяване на НОХД № 111/2008 г. по описа на районен съд – Котел и отмяна на постановената по него присъда № 47/01.12.2008 г. С тази присъда, потвърдена с решение № 67/23.06.2009 г. на Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 157/2009 г., П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 3, пр. 1, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК и осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и кумулативно на основание чл. 343г от НК – лишен от правоуправление за 2 години. С присъдата е бил приложен чл. 68 ал. 2 от НК, като е било приведено в изпълнение отложеното му наказание лишаване от свобода от 1 година. Той е бил осъден и да заплати на гражданския ищец Б. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно с лихви и разноски. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата. Претендира се отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане на РС – Котел. Гражданският ищец и частен обвинител И. , редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Прокурорът от ВКП намира изтъкнатите доводи в искането за възобновяване за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: На първо място следва да се отрази, че независимо от формалното посочване на основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, от съдържанието на искането е видно, че оплакванията се свеждат единствено до допуснати нарушения на процесуалния закон, което е и във връзка с претенцията за цялостната отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон са неоснователни. Като цяло те представляват буквален пренос на изложените в допълнителната въззивна жалба на П. (на л. 38) и поддържани пред Сливенския Окръжен съд по ВНОХД № 157/2009 г. В изпълнение на задълженията си въззивната инстанция подробно ги е обсъдила и отхвърлила като неоснователни с мотивирани съображения (на л. 6-7 от мотивите), които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря в детайли. Липсата на конкретно описание на средната телесна повреда в диспозитива на присъдата (причинена на пострадалата И. ) не представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 305, вр. чл. 301 ал. 1, т. 1, респ. т. 2 от НПК в диспозитива се отразява деянието и неговата правна квалификация, наред с останалите изрично посочени реквизити. В случая на подсъдимия е било повдигнато обвинение и той е бил осъден за деяние, осъществяващо състава по чл. 343 ал. 3, пр. 1, б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. То касае управление на МПС в нарушение на конкретни правила за движение по пътищата, които са в причинна връзка с този резултат, в пияно състояние, вследствие на което по непредпазливост е настъпила средна телесна повреда. Вярно е, че в чл. 129 ал. 2 са посочени множество разновидности на средната телесна повреда и съдът е могъл да бъде максимално прецизен като възпроизведе в диспозитива онази, която е описана в обвинителния акт – трайно затруднение движението на десен горен крайник. Като не е сторил това обаче, не е ограничил процесуалните права на подсъдимия, защото в мотивите подробно е очертал в какво се изразява въпросната средна телесна повреда, която в случая е била и единствената, която му е била инкриминирана. ВКС споделя изцяло изложените съображения на въззивната инстанция и по повод оплакването за липсата на произнасяне в диспозитива на присъдата относно причинените имуществени вреди. Както се посочи и по-горе квалификацията на деянието по чл. 343 ал. 3 от НК е било във връзка с ал. 1, б. „б”, където изрично е уточнено „...средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по б. „а”, които всъщност касаят „значителни имуществени вреди”. Съответно, осъждането по този текст поглъща имуществените вреди, които следва и да са значителни. С непосочването им не са ограничени процесуални права на подсъдимия, тъй като това не е повлияло върху квалификацията на деянието. Сливенският окръжен съд подробно се е занимал и с оплакванията на подсъдимия относно причините, поради които другия подсъдим И. не е бил осъден за независимо съпричиняване на средната телесна повреда на пострадалата И. – негова съпруга, която се е возела в автомобила му. Повече от очевидно е, че същият не е имал такова обвинение, което и да е било повдигнато в съгласие с чл. 348б от НК. От друга страна, тълкуването на направените възражения биха били релевантни за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата И, евентуално поради отчитане на принос от страна и на И. (амнистиран), но в искането за възобновяване няма оплакване по този въпрос. На последно място, правилно са отчетени за неоснователни твърденията за липса на протокол от с. з. от 01.12.2008 г. поради отсъствие на положен подпис на съдебния секретар, какъвто всъщност фигурира в този документ. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване на наказателното дело, основано върху твърдения за съществени процесуални нарушения, каквито няма допуснати, следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Х. П. за възобновяване на НОХД № 111/2008 г. на районен съд – Котел и отмяна на постановената по него присъда № 47/01.12.2008 г., потвърдена с решение № 67/23.06.2009 г. на Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 157/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: