Р Е Ш Е Н И Е № 434 гр. София, 30 ноември 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1376 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Д. К. Д. и С. Ж. Д. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 95 от 3.08.15 г, по ВНОХД № 141/15, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 14 от 20.03.15 г, по НОХД № 152/13, с която подсъдимата Т. Р. Г. е призната за невинна в това, че през периода от месец февруари до шести ноември 2009 г, в [населено място], поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност: лекарска дейност, акушеро-гинекологична помощ при проследяване на бременността и раждането на Д. К. Д., е нарушила чл. 79 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, и Наредба № 32 от 30.12.2008 г, за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, и по непредпазливост е причинила смъртта на новороденото дете С. С. Д., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение при анализа на доказателствата, че обективната истина не е разкрита, че мотивите на въззивния акт са изготвени в противоречие с чл. 339 НПК, че е допуснато нарушение на материалния закон. С жалбата се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят Д. се присъединява към становището на пълномощника си. Жалбоподателката Д. не участва лично в касационното производство. Защитата счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Подсъдимата не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Обжалваното решение е изготвено в съответствие с чл. 339 НПК. Въззивният съд е споделил доказателствените изводи на първата инстанция, но е изложил и собствени съображения, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК. Събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, поради което не може да бъде споделен довода, че е допуснато нарушение по чл. 13 НПК. Различието в гласните доказателства, изводимо от обясненията на подсъдимата, и показанията на св. Д., по отделни факти, като например, дали е използван медикамент, ускоряващ родовия процес, дали подсъдимата е предложила на св. Д. провеждане на микробиологични изследвания, докога са продължили редовните консултации, не повлиява на крайните доказателствени изводи, тъй като и в двата случая, изходът на делото е един и същи. Това е така, защото СМЕ е изяснила, че ускоряването на родовия процес е обичайна практика в помощ на родилката и не това е обусловило престъпния резултат. Провеждането на микробиологично изследване по време на бременността не дава сигурност относно наличието или липсата на инфекция при майката / при отрицателен резултат е възможно да е налице инфекция /. Не от съществено значение до кой момент са правени регулярните консултации, тъй като е несъмнено, че бременността на св. Д. е протекла нормално, без патологични отклонения. По делото не се спори относно състоянието, в което се е родило детето, проведената спрямо него реанимация, клиничната му диагноза и патоанатомичната такава. Установено е, че С. Д. е роден с критични жизнени показатели: в тежка асфиксия, със забавена сърдечна дейност, без дихателни движения и такива на крайниците, без тонус. Настанен е в отделението по Неонатология с клинична диагноза: „Тежко депресивно състояние, кома, енцефалопатия, пневмония”, а реанимационните мероприятия са продължили до смъртта му, настъпила на 25.11.2009 г. Патоанатомичната диагноза е: „Вътрешна хидроцефалия, дифузна енцефаломалация, бронхопневмония, оток на белия дроб и миокарда, циркулаторни нарушения на бъбреци, далак и черен дроб”. По въпроса относно причината за смъртта са изслушани СМЕ-зи, даващи различен отговор. Първоначалната СМЕ, изработена на досъдебното производство, е дала заключение, че смъртта е настъпила поради тежката „перинатална асфиксия”, довела до „дифузна енцефаломалация” / „мозъчно размекчение, мозъчна смърт” / и „вътрешна хидроцефалия на мозъка”. Вещите лица са отбелязали, че асфиксията може да се дължи на различни причини: предшестващи заболявания на бременната, такива, възникнали по време на бременността, патология на бременността или на родовия процес, заболявания на плода, а изходът от това състояние е смъртен или в много висок процент от случаите, обуславя тежки неврологични отклонения. В заключението е посочено, че изводите на експертите са основани на липса на отбелязване в медицинската документация за вродени аномалии у новороденото. Констатирано е, че проведените биохимични изследвания са показали тежко нарушена бъбречна и чернодробна функция. Впоследствие изработената нова разширена СМЕ, включваща и специалист по патологична анатомия, е приела, че непосредствена причина за смъртта на детето е „Макрофагеална, абсцедираща пневмония” / възпалителен процес на белите дробове /, която се е развила като последствие на „майчино-фетална инфекция и съпътстваща „перинатална асфиксия”, настъпила по време на раждането и довела до „енцефалопатия и енцефаломалация”. Вещите лица са посочили, че за наличие на инфекция при бременната се правят микробиологични изследвания, но техният резултат не дава сигурност дали е налице такава / възможно е при отрицателен резултат инфекция да е налице /. Пояснили са, че не съществува сигурна методика, която да потвърди или да отхвърли инфекция при майката преди раждането на детето, тъй като инфекцията няма изявена клинична картина и симптоматика. Посочили са, че исхемичните поражения на мозъка сочат на вродено заболяване, което може самостоятелно да причини смърт. Заявили са, че водеща причина за смъртта е „Болестта на малките съдове”, открита при новороденото, която е с голяма давност и се е развила вътреутробно. Обяснили са, че заболяването не може да бъде установено по време на бременността, а само след раждането на детето, при провеждане на насочени специализирани изследвания, или впоследствие, след настъпване на смъртта. Разяснили са, че дори при ускоряване на раждането, при направен запис на детските сърдечни тонове, новороденият С. Д. е страдал от заболяване, развило се вътреутробно и водещо до висока смъртност непосредствено след раждането или в неонаталния период. Първоначалната СМЕ е изготвена на досъдебното производство, в ранен етап на процеса, при недостатъчно данни, имащи значение за правилността на заключението. Вещите лица са отбелязали, че не са намерили сведения за вродени аномалии при новороденото, но са констатирали, че въпреки положените усилия за реанимация, здравословното състояние на детето е продължило да се влошава до настъпване на леталния изход. В съдебната фаза на процеса е изготвена новата разширена СМЕ, която е боравила с всички изходни данни, поради което правилно нейното заключение е поставено в основата на вътрешното убеждение по релевантните факти. В подкрепа на кредитираното заключението е и вписаното от подсъдимата в „история на заболяване на родилката Д. Д.” съмнение за „фетален дистрес” / признаци, свидетелстващи за увреда на плода /. Тази констатация датира от 6.11.2009 г, когато не е съществувала възможност за друго поведение на лекаря, освен приемане на родилката за раждане / терминът е бил за 7.11.2009 г /. От друга страна, вземането на решение за съдбата на плод с увреждане е предоставено на родителите, а лекарят би могъл само да ги осведоми, ако разполага с такава информация. Отделен е въпросът, че не съществува сигурна методика за установяване на всички възможни аномалии, какъвто е случаят със св. Д., която, по своя инициатива, е направила изследване „Фетална морфология” / ехографски скрининг за вродени малформации на плода /, но то не е отчело отклонение. При тези правилно установени факти от предмета на доказване е верен изводът, че подсъдимата не е извършила престъпление по чл. 123 НК. Това е така, защото водещата причина за смъртта на новороденото е заболяването / „Болест на малките съдове” /, което се е развило вътреутробно, и до момента на раждането не е можело да бъде установено. Следователно, между поведението на подсъдимата като лекар, наблюдавал бременността и раждането на св. Д., и настъпилата смърт, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка, а допуснатите пропуски на добрата медицинска практика имат само косвено отношение към резултата. При това положение, деянието се явява несъставомерно от обективна страна по чл. 123 НК, в какъвто случай подсъдимата не би могла да носи наказателна отговорност и затова правилно е оправдана. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 95 от 3.08.15 г, по ВНОХД № 141/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: