Р Е Ш Е Н И Е № 50212 гр. София, 25.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България в откритото съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4797 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1029/08.06.2021 г. по гр.д. № 850/2021 г., с което Окръжен съд – Варна, потвърждавайки решение № 261766/22.12.2020 г. по гр.д. №7718/2019 г. на Районен съд – Варна, осъжда Г. Д. Х. да заплати на Р. И. Х. на основание чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД сумата 3 575.70 евро – сбор от платените от ищеца на 22.05.2014 г. и 01.07.2014 г. в качество на ипотекарен длъжник две вноски по договор за кредит № TR1771094/13.04.2009 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и ответника, основен длъжник, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019 г. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. „Вероятната недопустимост“ е обоснована с приложеното влязло в сила решение по гр. д. № 1049/22.11.2019 г. на Окръжен съд – Варна. С решението същият ответник е осъден да заплати на същия ищец на същото основание сумата 640 евро – предявена част от сумата 7 807.53 евро - сбор от седем вноски към Банката. Две от тях са вноските от 22.05.2014 г. и 01.07.2014 г. за сумата 3 575.70 евро, която е присъдена изцяло с обжалваното решение. По процесуалноправния въпрос, обусловил основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, настоящият състав приема, че след влязло в сила решение, с което частичният иск е изяло уважен, е недопустимо в нов процес между същите страни вземането да се претендира в пълния си размер. Недопустим е нов процес за установената част с влязлото в сила решение. Налице е абсолютната пречка по чл. 299 ГПК – спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. В нов процес е допустимо да се предяви незаявена част от вземането. Тогава до съда допустимо е отнесен нов спор. Фактите, които са породили вземането, са установени със сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск. В новия процес съдът е длъжен да ги зачете, а ответникът следва да основе възражения само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено влязлото в сила решение по уважения частичен иск. Нов процес между същите страни е недопустим, ако с влязлото в сила решение частичният иск е отхвърлен или е уважен частично. В първия случай, със сила на пресъдено нещо е установено, че вземането не съществува, освен ако искът е отхвърлен поради неизискуемост, а във втория, че съществува до размера, в който е уважен искът, заявен като частичен. Даденият отговор се базира на изходната позиция на нормативното тълкуване, извършено с т. 2 и т. 3 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС. От този отговор произтича извода, че обжалваното решение е частично недопустимо. Постановено е при абсолютната процесуална пречка по чл. 299 ГПК – влязло в сила решение, с което е уважен изцяло частичния иск между същите страни, на същото основание (и) за двете вноски, платени от ищеца на 22.05.2014 г. и 01.07.2014 г. Във влязлото в сила решение съдът не е посочил каква е частично предявената, респ. изцяло уважената част за всяка от седемте вноски, заявени в сбора от 640 евро. Доколкото едната от тези вноски – платената от ищеца на 19.04.2013 г. по договора за кредит № TR1771094/13.04.2009 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и ответника, основен длъжник, - е в размера от 25.52 евро, не може да се приеме, че седемте са били заявени, респ. пресъдени по равно. Равният частичен размер възлиза на 91.[ЕГН] евро и надхвърля плащането от 19.04.2013 г. Поради това касационният състав приема, че в предходния процес частичният размер на всяка една от 7-те вноски, за които с влязлото в сила решение е установено ищецът да е платил като ипотекарен длъжник по договора за кредит между Банката и ответника и да се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, е пропорционален – така както се съотнася всяко едно установено с влязлото в сила решение плащане към общия сбор на платеното. Следователно с решението изцяло е уважен частичен иск за платеното на 22.05.2014 г. в размер на сумата 230.34 евро, а за платеното на 01.07.2014 г. – на сумата 62.77 евро. Обжалваното решение е недопустимо в частта, с която въззивният съд е присъдил повторно тези две суми в пълните им размери. Касационната инстанция е длъжна да го обезсили в недопустимата част. От дадения отговор на процесуалноправния въпрос произтича и неоснователността на касационното оплакване в жалбата от ответника, че въззивният съд е бил длъжен да събере всички релевантни доказателства по възражението, с което искът е бил оспорен. Съображения: Ищецът го е обосновал с твърденията, че: 1) е длъжник, обезпечил с ипотека върху собствения си апартамент в [населено място] задълженията на ответника, възникнали с договор за кредит № TR1771094/13.04.2009 г. с „Уникредит Булбанк“ АД; 2) Банката е отпуснала кредита от 68 000 евро на ответника и 3) ищецът е платил на Банката вноски с настъпил падеж, непогасени от ответника, поради което се е суброгирал в правата Банката, а именно: на 16.04.2013 г. - сумата 1 148.55 евро; на 19.04.2013 г. – сумата 25.52 евро; на 20.12.2013 г. – сумата 1 556.92 евро; на 16.01.2014 г. – сумата 650.84 евро; на 13.03.2014 г. – сумата 850 евро; на 22.05.2014 г. – сумата 2 810 евро и на 01.07.2014 г. – сумата 765.70 евро. Както бе обяснено, допустимо заявената, неразрешена с влязлото в сила решение част, за които новият процес е допустим, е за непредявените в приключилия исков процес размери от 2 579.66 евро и 702.93 евро от последните две плащания. Ответникът е възразил, че ищецът не разполага с регресни права. Той е твърдял, че е предоставил средствата, отпуснати по договора за кредит от Банката, в заем на ищеца за довършване на строеж на една сграда в [населено място] от „Консорциум Реми Груп“ АД дружество, на което ищецът е изпълнителният директор, с уговорката той да връща заема на Банката при същите условия, при които кредитът е отпуснат. Ответникът се бил съгласил също да получи в обезпечение на задължението за връщане на заема собствеността на един апартамент в сградата в [населено място], продаден му от „Консорциум Реми Груп“ АД с договор по н.а. № 44/14.04.2009 г. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът в настоящия процес ответникът оспорва основанието на иска, базирайки твърденията си на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, с което изцяло е уважен частичният иск на същото основание (чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД) между същите страни, включително за двете плащания от 22.05.2014 г. и от 01.07.2014 г. - за сумите 230.34 евро и 62.77 евро. В настоящия (нов) процес за разликата до пълния им размер, въззивният съд е бил длъжен и е квалифицирал като преклудирани твърденията по възражението, с което ответникът повторно оспорва основанието на спорното субективно право. Чрез тях ответникът опитва повторно да изключи регресното вземане на ищеца като основание и граница на установената с влязлото в сила решение суброгация, въпреки че чл. 299 ГПК го забранява. Касационната инстанция е длъжна да остави в сила допустимата част от въззивното решение – за платеното на 22.05.2014 г. в размер на сумата 2 579.66 евро и за платеното на 01.07.2014 г. в размер на сумата 765.70 евро. В тази част то съответства на т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС, а тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). При този изход на делото решението следва да се отмени и в частта по разноските. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на възстановяване на направените по делото разноски, които съответстват на допустимата и основателна част от иска. Те възлизат на сумата 2 230.57 лв. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на възстановяване на направените по делото разноски, които съответстват на недопустимата част от иска. Те възлизат на сумата 27.66 лв. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1029/08.06.2021 г. по гр.д. № 850/2021 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение 261766/22.12.2020 г. на Районен съд – Варна в частта, с която искът е уважен над сумата 2 579.66 евро – за платеното на 22.05.2014 г. и над сумата 702.93 евро – за платеното на 01.07.2014 г. по договора за кредит № TR1771094/13.04.2009 г. с „Уникредит Булбанк“ АД. ПРЕКРАТЯВА производството в частта по иска с правна квалификация чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД, предявен от Р. И. Х. ЕГН [ЕГН] срещу Г. Д. Х. ЕГН [ЕГН] в частта над сумата 2 579.66 евро – платеното на 22.05.2014 г. и над сумата 702.93 евро – платеното на 01.07.2014 г. по същия договор. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1029/08.06.2021 г. по гр.д. № 850/2021 г. на Окръжен съд – Варна в останалата осъдителна част по иска по чл. 155, ал. 2, вр. чл. 59 ЗЗД. ОТМЕНЯ решение № 1029/08.06.2021 г. по гр.д. № 850/2021 г. в частта по разноските. ОСЪЖДА Г. Д. Х. да заплати на Р. И. Х. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 230.57 лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА Р. И. Х. да заплати на Г. Д. Х. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 27.66 лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.