2 Р Е Ш Е Н И Е № 213 София, 30.12.2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова Бонка Йонкова при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 29/2010 година Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. С. от гр. П. срещу решение № 87 от 16.10.2009 г. по гр. д. № 461/2009 г. на В.търновски апелативен съд. Касационната жалба е насочена срещу частта от решението, с която след частична отмяна на решение № 73 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 820/2008 г. на В.търновски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора против “О. стил” ООД частичен иск за сумата 25 500 лв., претендирана солидарно от “О. стил” ООД и “А.” ООД като част от вземане с общ размер 600 000 евро по запис на заповед, издаден на 02.10.2007 г. от „А.” ООД, ведно със законната лихва от 29.07.2008 г. до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска срещу ответника „А.” ООД, въззивният акт не е обжалван и е влязъл в сила. С определение № 343 от 10.06.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в атакуваната с жалбата част на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е отхвърлил иска срещу ответника „О. стил” ООД по съображения за липса на основание по чл.15, ал.3 във вр. с чл.15, ал.1 от ТЗ за носене на солидарна отговорност наред с издателя на записа на заповед „А.” ООД, незачитайки влязлото в сила решение по друго дело между страните, признаващо съществуването на валидно сключен от двамата ответници договор за продажба на търговско предприятие. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон - чл.15 от ТЗ, и на необоснованост на възприетото от съда разрешение по повод съдържанието и правните последици на договора за продажба на предприятие, сочен като източник на солидарността. Твърди, че въззивната инстанция е нарушила разпоредбата на чл.269 от ГПК като се е произнесла по въпроса за осъществяване на елементите от фактическия състав на чл.15, ал.1 от ТЗ, без да е сезирана с доводи в тази насока с въззивната жалба на ответниците. Ответникът „О. стил” ООД - гр. В. Т. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 28.12.2004 г. Изразява становище, че въззивното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Ответникът „А.” ООД неправилно е конституиран и призован като страна в касационното производство, тъй като въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е уважен искът спрямо него. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : За да отмени частично решението по гр. д. № 820/2008 г. на В.търновски окръжен съд и да отхвърли предявения от Т. С. С. срещу „О. стил” ООД иск за заплащане на сумата 25 500 лв. - част от вземане с общ размер 600 000 евро по запис на заповед, издаден на 02.10.2007 г. с падеж „на предявяване” от „А.” ООД, претендирана солидарно от „О. стил” ООД и „А.” ООД, В.търновски апелативен съд е приел, че ответникът „О. стил” ООД не е солидарно отговорен с издателя на записа на заповед поради неосъществяване на релевираното в исковата молба и предвидено в чл.15, ал.3 във вр. с чл.15, ал.1 от ТЗ основание за възникване на солидарност - прехвърляне на търговското предприятие на „А.” ООД на „О. стил” ООД с договор от 25.06.2008 г. Констатирано е, че със записа на заповед издателят „А.” ООД е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на поемателя Т. С. сумата 600 000 евро, което е станало изискуемо с редовното предявяване на записа на издателя на 01.07.2008 г. Обсъден е сключеният след поемане на менителничния дълг договор от 25.06.2008 г. между „А.” ООД и „О. стил” ООД, наименован „договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ”, с който ищецът е обосновал тезата си за солидарна отговорност на двете дружества по повод изпълнението на произтичащото от записа на заповед задължение. След преценка на съдържанието на договора е прието, че същият не притежава правните белези на договор за прехвърляне /продажба/ на търговско предприятие по смисъла на чл.15 от ТЗ, тъй като урежда отношения във връзка с конкретен търговски обект в гр. К., на ул. „А.” № 4-А, и не е последван от преустановяване на търговската дейност на отчуждителя. Оттук е обоснован решаващият извод, че доколкото няма валидно прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 от ТЗ, не съществува и основание по чл.15, ал.3 от ТЗ за солидарна отговорност на „О. стил” ООД по повод на менителничното задължение. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по приетите за обуславящи материалноправни въпроси за наличието на валидно сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15, ал.1 от ТЗ между ответниците „А.” ООД и „О. стил” ООД и осъществяването на предпоставките по чл.15, ал.3 от ТЗ за солидарна отговорност на двете дружества за изпълнение на задължението по процесния запис на заповед. Правната възможност за прехвърляне на търговско предприятие е призната и уредена в чл.15, ал.1 от ТЗ, според който предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална заверка на подписите. Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя и приобретателя относно съществените елементи на конкретния договор /продажба, дарение, замяна и др./ и неговия предмет /търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/, както и спазване на предвидената в чл.15, ал.1 от ТЗ форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите. Договорът подлежи на вписване в търговския регистър, съгл. чл.16, ал.1 от ТЗ, но вписването има само оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката /в този смисъл решение № 115 от 01.10.2009 г. по т. д. № 308/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика/. По правило предмет на договора по чл.15, ал.1 от ТЗ е цялото предприятие на търговеца-отчуждител, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения, възникнали във връзка с осъществяваната търговска дейност и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Независимо от липсата на изрична законова регламентация, по аргумент от по-силното основание обект на прехвърлителна сделка по чл.15, ал.1 от ТЗ може да бъде и част - идеална или реална, от търговско предприятие. Посоченото разрешение произтича и от текста на чл.15, ал.2 от ТЗ, който изисква решение по чл.262п от ТЗ за прехвърляне на цялото предприятие на търговско дружество, което означава, че подобно решение не е необходимо, когато се сключва сделка за прехвърляне на част от предприятието. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя. Поради отсъствие на изрична правна уредба обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл.15, ал.1 от ТЗ. Спазването на изискването за обособяване на реалната част от предприятие е предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка и за пораждане на правните й последици с оглед особените разпоредби на чл.15, ал.3 от ТЗ, чл.16 от ТЗ и чл.16а от ТЗ, уреждащи солидарната отговорност между отчуждителя и приобретателя на предприятието, вписването на договора, разделното управление на предприятието в срока по чл.16а, ал.1 от ТЗ и другите обезпечения в полза на кредиторите. Със сключването на договор за прехвърляне на търговско предприятие, ако не е постигната друга уговорка с кредиторите, по силата на закона - чл.15, ал.3 от ТЗ, възниква солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя за съществуващите към момента на прехвърлянето задължения, включени в предприятието или в обособената част от него. Отговорността е ограничена до размера на получените права, като съгл. чл.15, ал.3, изр.2 от ТЗ кредиторите на търсими задължения са длъжни да потърсят изпълнение първо от отчуждителя. В конкретния случай въззивният съд е приел, че сключеният между ответниците по иска договор от 25.06.2008 г. с наименование „договор за прехвърляне на търговско предприятие” не притежава характеристиките на договор по чл.15, ал.1 от ТЗ и не води до възникване на солидарна отговорност по чл.15, ал.3 от ТЗ за „приобретателя” и „отчуждителя” за изпълнение на поетото със записа на заповед от 02.10.2007 г. задължение за плащане на сумата 600 000 евро. Не могат да бъдат възприети доводите на касатора за допуснато нарушение на процесуалната норма на чл.269 от ГПК, изразяващо се в отричане на елементите от фактическия състав на чл.15, ал.1 от ТЗ, въпреки липсата на доводи в такъв смисъл във въззивната жалба на ответниците. Преценката относно естеството и последиците на договора, сочен като източник на твърдяната солидарност, е обуславяща за произнасянето по основателността на предявения осъдителен иск и е извършена от въззивната инстанция в съответствие с правомощията й на инстанция по съществото на правния спор. Основателни са обаче доводите в касационната жалба за необоснованост на формираните в резултат на тази преценка изводи и за тяхната материална незаконосъобразност, резултат от неправилно приложение на разпоредбите на чл.15, ал.1 и ал.3 от ТЗ. Договорът от 25.06.2008 г. е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите между „А.” ЕООД /сега ООД/ в качеството на продавач и „О. стил” ООД в качеството на купувач. Според клаузата на чл.1, с договора е постигнато съгласие продавачът да продаде на купувача търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на досегашната му търговска дейност при и по повод търговски обект на дружеството в гр. К., срещу цена от 3 640 лв. В същата клауза е посочена балансовата стойност на прехвърлените активи в обособената част - 160 000 лв., отразени в приложен счетоводен баланс към датата на сключване на сделката, а в чл.2 са уговорени последиците от извършеното прехвърляне за вътрешните отношения между договарящите. Изпълнени са изискванията на чл.16, ал.1 и ал.4 от ТЗ като е извършено вписване на сделката в Търговския регистър по партидите на отчуждителя и приобретателя и в Агенцията по вписванията - с оглед включения като актив на предприятието недвижим имот. Тълкуването на договора по правилата на чл.20 от ЗЗД води до извод, че същият обективира съгласието на двете страни за прехвърляне чрез продажба на реална част от търговското предприятие на „А.” ООД, представляваща обособена съвкупност от правата, задълженията и фактическите отношения, възникнали във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност по повод на търговския обект в гр. К.. Начинът, по който е индивидуализиран предмета на сделката, сочи на предходно счетоводно обособяване /отделяне/ на прехвърлената реална част, позволяващо конкретизация на включените в съдържанието й права, задължения и фактически отношения, респ. индивидуализацията на стойността на прехвърлените активи в реалната част /160 000 лв./ е достатъчна за определяне границите на солидарната отговорност на отчуждителя и приобретателя по чл.15, ал.3 от ТЗ. Наличието на валидно сключен от ответниците договор за продажба на търговско предприятие по смисъла на чл.15, ал.1 от ТЗ е признато и с влязлото в сила решение № 265/19.01.2009 г. по гр. д. № 750/2008 г. на В.търновски окръжен съд, постановено по друг спор между същите страни, практиката в което следва да бъде обявена за правилна на основание чл.291, т.1 от ГПК, предвид изложените по-горе съображения. Вследствие прехвърлянето на частта от търговското предприятие на „А.” ООД по силата на закона - чл.15, ал.3 от ТЗ, е възникнала солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя за задълженията на предприятието, съществуващи към датата на сключване на договора. Издаването на записа на заповед, от който произтича претендираното чрез частичния иск вземане за сумата 25 500 лв., предхожда прехвърлителната сделка. В хода на процеса не е съществувал спор относно връзката между поемането на менителничния дълг и търговската дейност на отчуждителя, извършвана в прехвърлената част от предприятието. При тези обстоятелства решаващият извод на въззивната инстанция за неоснователност на предявения срещу приобретателя на предприятието иск се явява необоснован и незаконосъобразен. Осъществени са предпоставките на чл.15, ал.3 от ТЗ във вр. с чл.15, ал.1 от ТЗ за носене на солидарна отговорност от ответника „О. стил” ООД, наред с издателя на записа на заповед „А.” ООД, за плащане на претендираната с частичния иск сума 25 500 лв., която не надхвърля размера на получените по договора от 25.06.2008 г. права. Като е отхвърлил иска срещу солидарно отговорния длъжник, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част на основание чл.293, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК. Поради това, че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция като ответникът „О. стил” ООД бъде осъден да заплати на касатора сумата 25 500 лв., дължима при условията на солидарност съгл. чл.15, ал.3 от ТЗ с ответника „А.” ООД, спрямо който искът е уважен с влязлата в сила част от въззивното решение. Разноски не са претендирани от касатора и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 87 от 16.10.2009 г., постановено по гр. д. № 461/2009 г. на В.търновски апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. С. С. против “О. стил” ООД частичен иск за заплащане на сумата 25 500 лв., вместо което постановява : ОСЪЖДА „О. стил” ООД със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „П.” № 3, вх.А, ет.4, ап.8, Е. 812163881, да заплати на Т. С. С. с ЕГН xxxxxxxxxx от гр. П., ул. „Трети март” № 20, сумата 25 500 лв. /двадесет и пет хиляди и петстотин лв./ - част от вземане с общ размер 600 000 евро по запис на заповед, издаден на 02.10.2007 г. от „А.” ЕООД /сега ООД/, ведно със законната лихва от 29.07.2008 г. до окончателното плащане, която сума се дължи солидарно от „А.” ООД и „О. стил” ООД на основание чл.15, ал.3 във вр. с чл.15, ал.1 от ТЗ. В останалата част решението по гр. д. № 461/2009 г. на В.търновски апелативен съд не е обжалвано и е влязло в сила. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :