Р Е Ш Е Н И Е № 50019 [населено място], 26.06.2024г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря Александра Ковачева, като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№938/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение - Ботевград“ ЕООД срещу частта от решение № 710 от 18.11.2021 г. по т. д. № 863/2021 г. на Софийски апелативен съд, с която след частична отмяна на решение № 260657 от 20.04.2021 г., поправено с решение от 23.07.2021 г., по т. д. № 1237/2019 г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „МБАЛ - Ботевград“ ЕООД против НЗОК искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 59 ал. 1 ЗЗО за заплащане на сумата 378 936 лв. - възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по клинични пътеки над договорения лимит за периодите м. април - м. ноември 2018 г. и м. февруари - м. май 2019 г. по договор № 230477/25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху същата сума от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане и законна лихва върху сумата 318 793 лв. за периода 02.07.2019 г. - 30.07.2019 г. и с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 18 670,01 лв. - обезщетение за забава върху главницата, като са присъдени в полза на НЗОК разноски за производството пред САС на основание чл.78 ал.3 ГПК в размер на 8 366,22 лв. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението не са анализирани и взети предвид всички доказателства по делото, не са обсъдени всички негови оплаквания във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение и не е съобразена трайната съдебна практика по идентични казуси, според която „изпълнителят по договори за предоставяне на болнична помощ по клинични пътеки дължи предоставяне на медицинска помощ на всички здравноосигурени лица, които са поискали това от него по предвидения в договора ред и няма клауза в договорите или в допълнителните споразумения към тях, която да може да се тълкува в смисъл, че ако изпълнителят изпълни дейностите над планираното по съответното приложение към договора, за която е задължен, то това би останало за негова сметка или при условия за плащане, които са по-неблагоприятни от тези за предоставянето на медицинска помощ изобщо“. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че исковите претенции са основани на права на здравноосигурени лица, а не на нарушени права на ищеца в качеството му на изпълнител по договор за предоставяне на болнична помощ по клинични пътеки. Позовава се на вътрешно противоречие в мотивите към обжалваното решение, в които съдът е приел, че договорът за предоставяне на болнична помощ по клинични пътеки и Приложение № 2 към него ограничават обема и стойността на медицинските услуги, за които е сключен,като едновременно с това се е произнесъл, че по-голям обем може да бъде заплатен чрез допълнително споразумение след надлежно приключила административна процедура за разпределение на бюджета на НЗОК между съответните РЗОК. Претендира заплащане на направените от него разноски за всички инстанции, съгласно представен списък. Ответникът по касация Национална здравноосигурителна каса не е подал отговор на същата в законоустановения срок и не е заявил становище в проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: С обжалваната част от въззивното решение Софийски апелативен съд е приел за безспорно, че със сключен на основание чл.59 ал.1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. договор № 230477/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки ответникът НЗОК е възложил, а ищецът „МБАЛ - Ботевград“ ЕООД се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 от Законите за бюджета на НЗОК за 2018 г. (за акушерска помощ по чл. 82 ал. 1 т. 2 от Закона за здравето) и на лицата по § 9 ал. 1 ЗБНЗОК за 2018 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, приложение № 9 към Наредба № 2/2016 г. и приложение № 9 към Наредба № 3/2018 г. ; че със същия договор възложителят е поел задължение да заплаща извършената дейност съобразно договорените условия в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, по посочени в договора цени на отделните клинични пътеки; че в договора са предвидени ограничения на стойностите и обемите на дейността, за която възложителят ще заплаща възнаграждение на изпълнителя, посочени в приложение № 2, като е уговорено, че заложените стойности могат да се коригират на тримесечие с допълнително споразумение, а при отказ на изпълнителя да подпише - по установения за това административен ред; че е постигнато съгласие извършената от изпълнителя надлимитна дейност да се заплати при наличие на решение на Надзорния съвет на НЗОК, взето в рамките на параметрите по ЗБНЗОК и след отразяване на увеличената стойност в приложение № 2 чрез сключване на допълнително споразумение; че в процеса на изпълнение на договора стойностите по приложение № 2 са изменяни няколко пъти с допълнителни споразумения, като с допълнително споразумение от 19.02.2019 г. е създаден чл. 41а в договора, според който възложителят не заплаща за оказана болнична медицинска помощ в нарушение на посочените в съответното приложение обеми и стойности. Съдът е намерил за установено въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-икономическа експертиза, че през 2018 г. и 2019 г. ищецът - изпълнител е извършил надлимитна дейност спрямо заложените в договора параметри на обща стойност 378 936 лв., от които за м. април 2018 г. - 40 599 лв., за м. май 2018 г. - 58 690 лв., за м. юни 2018 г. - 48 685 лв., за м. юли 2018 г. - 38 015 лв., за м. август 2018 г. - 33 315 лв., за м. септември 2018 г. - 13 351 лв., за м. октомври 2018 г. - 6 881 лв., за м. ноември 2018 г. - 3 465 лв., за м. февруари 2019 г. - 19 810 лв., за м. април 2019 г. - 52 505 лв. и за м. май 2019 г. - 28 340 лв. , като за стойностите на извършените надлимитни дейности са издадени фактури, които са отразени в счетоводството на ищеца, но не и в счетоводната система на НЗОК. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и като е съобразил процесуалните позиции на страните, въззивният съд е очертал като спорни по делото два правни въпроса - допустими ли са предвидените в договора между страните месечни ограничения на стойността и обема на дейностите, които ответникът е закупил и до който размер се е задължил да заплаща на ищеца и дължи ли ответникът заплащане на исковата сума на договорно основание. При разрешаването на първия от въпросите въззивният съд е отказал да сподели поддържаната от ищеца теза, че клаузите в договора от 25.05.2018 г., които ограничават стойността и обема на финансираната от НЗОК дейност, противоречат на чл. 52 от Конституцията на Република България, чл. 5, чл. 35, чл. 45, чл. 47 и чл. 59 и др. от ЗЗО, тъй като накърняват правото на достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ и поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали нуждата от такава е възникнала в рамките на определените от НЗОК стойностни лимити. Изложил е съображения, че по аргумент от чл.26 ал.2 ГПК ищецът не може да се позовава на допуснати нарушения на чужди права, каквито са тези на здравноосигурените лица, а може да защитава само собствените си такива, които обаче не са нарушени чрез клаузите в договора, предвиждащи, че НЗОК ще закупи от ищеца определено количество медицински дейности на обща стойност, установена в приложение № 2 и ще ги заплати на изпълнителя, ако са реално извършени. Посочил е, че с оглед принципа за автономия на волята, възложителят не може да бъде заставен да закупи по-голям или неограничен обем медицински дейности спрямо този, за който се е съгласил в договора; че лимитирането на обема и стойността на дължимото от ответника - възложител плащане е резултат от прилагане на множество договорни клаузи, включително тези в приложение № 2, които не се оспорват от ищеца - изпълнител като нищожни и че целеният от ищеца резултат - повече здравноосигурени лица да могат да се ползват от медицинските му услуги, успешно може да се постигне и чрез намаляване цените на клиничните пътеки, а също и чрез прилагане на световната практика за предлагане от лечебните заведения на услуги pro bono „като израз на хуманизъм и социална отговорност“. След анализ на приложимото към спора здравно-осигурително законодателство въззивният съд е определил като „принципно несподелима“ тезата на ищеца за недопустимост да се уговарят в индивидуалния договор с изпълнителя на болнична помощ ограничения в обема и стойността на медицинските услуги, предоставяни от лечебното заведение на здравноосигурени лица. Обосновал се е с това,че признатото в чл.52 ал.1 от Конституцията на РБ право на здравно осигуряване, което гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при определени в закона условия и ред, е от категорията социални права, които могат да бъдат реализирани само ако държавата предприеме необходимите мерки и създаде условия и гаранции за това чрез уреждане на правила за тяхното осъществяване, в рамките на наличните материални и финансови ресурси; че обществото, чрез съответните държавни институции, определя каква част от създадения брутен вътрешен продукт следва да се задели за конкретна дейност и как целесъобразно да се разпредели, което неизбежно предопределя ограничения и върху вида, обхвата и количеството услуги, които обществото /държавата/ може да осигури като престации на лицата, имащи право да ги ползват, в т. ч. и на здравните услуги, чрез които се реализира правото на достъп до медицинска помощ по чл. 52 ал. 1 от Конституцията и които не са безплатни, доколкото се заплащат на изпълнителите на медицинската помощ; че общественият ресурс за здравни услуги ежегодно се определя и разпределя по глобални пера чрез годишния Закон за бюджета на НЗОК, като обхватът и количеството медицински услуги, които държавата закупува чрез така лимитирания ресурс, впоследствие се определя чрез съответния Национален рамков договор /НРД/ или заместващото го решение по чл. 54 ал. 9 ЗОЗ на НС на НЗОК; че според чл. 55 ал. 2 т. 3а ЗЗО (ДВ, бр. 48/2015 г.) в НРД се определят обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, а според чл. 55а ал. 1 ЗЗО НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в НРД и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година; че съгласно § 1 т. 10 от ДР на ЗЗО, „обем на медицинска помощ“ е количеството медицински дейности, услуги и стоки, до които осигурените лица имат достъп при определени условия, регламентирани в НРД и в договорите за доброволно здравно осигуряване; че посредством лимитирането на обема на медицинската помощ по същество се лимитира нейното количество - не само като вид медицински услуги, но и като конкретно закупено количество от всеки вид услуга и по тази причина във всички сключени НРД или решения по чл. 54 ал. 9 ЗОЗ обемът на закупуваната медицинска помощ е описван както чрез отделните видове медицински процедури /клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури/, така и чрез конкретните бройки от всеки вид процедура, която се закупува. Допълнително съставът е аргументирал с аналогичния подход, възприет и в действалия през исковия период НРД за 2018 г., в който е предвидено закупуване на национално ниво на определен брой дейности в болнична помощ по клиничните пътеки, предмет и на сключения с ищеца индивидуален договор по чл.59 ал.1 ЗЗО. Посочил е, че разпределянето на определените на национално ниво обем и стойност на медицинската помощ между всяка РЗОК, както и помесечно между изпълнителите на болнична медицинска помощ, е правомощие на Надзорния съвет на НЗОК, което се упражнява по определен в закона ред в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година - чл. 15 ал. 1 т. 5а и т. 5б ЗЗО (в действащата през исковия период редакция от ДВ, бр. 98/2015 г., бр. 98/2016 г. и бр. 101/2017 г.), респ. чл. 4 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г. (ДВ, бр. 101/2017 г.) и чл. 4 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2019 г. (ДВ, бр. 102/2018 г.), като за пръв път стойностни ограничения в закупуването са били предвидени в чл. 4 и чл. 5 от ЗБНЗОК за 2007 г., а след това - и във всеки последващ годишен ЗБНЗОК, като тяхната конституционосъобразност е потвърдена с решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 20/6.03.2007 г.), в което е разяснено, че не съществува колизия между лимитирането на медицинските дейности и конституционното право по чл. 52 ал. 1 от Конституцията на РБ, с конкретизирано съдържание в чл. 4 ЗЗО, предвиждащ свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата. В съответствие с тези разсъждения въззивният съд е обобщил, че действащият здравноосигурителен модел, чрез който се реализира конституционното право на гражданите на достъп до медицинска помощ, е базиран на разпределението по нива на ограничения ресурс, който обществото може да отдели за този вид социални услуги, на национално ниво - чрез глобалното определяне на стойността на този ресурс с ежегодния ЗБНЗОК и разпределянето му за различните видове и обеми медицински дейности чрез НРД или решението по чл. 54 ал. 9 ЗЗО, на ниво РЗОК - чрез последващото разпределение с решение на НС на НЗОК между всички РЗОК на конкретни стойности и обеми медицински дейности в рамките на националното ниво и на ниво конкретен изпълнител - чрез възлагането с всеки индивидуален договор на част от отредените за съответната РЗОК стойности и обеми медицинска дейност. Предвид това въззивният съд е достигнал до извода, че съществуващият между страните договор № 230477/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, сключен на основание чл. 59 ал. 1 ЗЗО, в сила от 01.04.2018 г., се вмества в посочената по-горе философия на действащия към момента на сключването му здравноосигурителен модел, според който НЗОК закупува от ищеца дейности по КП до конкретна месечна стойност, като лимитира и техния обем /макар и не по конкретна КП, а общо за уговорените/, в рамките на който ищецът следва да извършва болничен прием на пациенти. Доводът на ищеца, че чрез лимитиране на дейностите се ограничава правото на достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, е преценен от съда като неоснователен с аргументи, че правото на достъп не е равнозначно на правото на свободен избор на изпълнител по чл. 4 ЗЗО, второто от които не е от конституционен ранг; че правото на достъп на здравноосигурените лица се разглежда в национален план, а не само спрямо конкретен изпълнител на медицинска помощ и в случай на изчерпване на лимита при даден изпълнител то може да се реализира чрез насочване към друг изпълнител, предлагащ същите здравни услуги; че правото на здравноосигуреното лице да избере конкретен изпълнител не означава, че приемът следва да се извърши веднага - той следва да се извърши тогава, когато изпълнителят има фактическа възможност да предостави услугите, както и когато се вмества в рамките на закупения от НЗОК месечен обем дейности. По тези съображения, въззивният съд е заключил, че клаузите в договора от 25.05.2018 г., които въвеждат ограничения относно обема и стойността на извършваните от ищеца медицински дейности и създават забрана за възложителя да заплаща на изпълнителя стойността на реално извършени в полза на здравноосигурени лица медицински дейности /услуги/ над посочените в приложение № 2 лимити, не са нищожни поради противоречие със закона, а извършената от ищеца надлимитна дейност за 2018 г. и 2019 г., за заплащането на която не е постигнато споразумение между страните, е останала незакупена от възложителя НЗОК и е извън предмета на договора, поради което ищецът няма вземане за нейната цена,а предявените срещу НЗОК осъдителни искове за заплащането й, ведно с обезщетение за забавата, са неоснователни. Доколкото главният иск е бил предявен на договорно основание, вторият спорен въпрос - дали претендираната от ищеца стойност на т. нар. надлимитни дейности се дължи на извъндоговорно основание, е определен от съда като ирелевантен. С определение №50232/10.05.2023 г., решението на въззивния съд в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по обобщения от касационната инстанция въпрос дали в качеството на възложител по сключен на основание чл.59 ЗЗО договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки НЗОК може да откаже да заплати на лечебното заведение - изпълнител по договора, стойността на извършени медицински дейности в полза на здравноосигурени лица, на които е признато право на достъп до медицинска помощ, по съображения, че е надвишен предвиденият в договора лимит на обема и стойността на закупените за конкретен период дейности. Отговор на така поставения въпрос е даден в практиката на касационната инстанция, която въззивният съд изрично е отказал да съобрази, обективирана както в посоченото от него и в определението за допускане решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ІІ т. о., така и в други, служебно известни на състава решения по чл.290 ГПК – решение №154/04.03.2021г. по т.д.№2530/2019г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №47/19.04.2022г. по т.д.№418/21г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №36/15.08.2022г. по т.д.№2521/20 г. на І т.о. на ВКС. Според възприетото в тях, основна цел на сключваните между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ / отделни болници/ типови договори по чл.59 ЗЗО е да задоволят обществения интерес – осигуряване здравето и лечението на здравноосигурените лица или лица, за които е предвидена възможност за лекуването им по реда за лечение на здравно осигурените лица ; уговорената в индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, която е в рамките на лимитираните в приложение № 2 стойности, не е нищожна на основание чл.26 ал.1 т.1 ЗЗД, но тя няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига помощта да е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; в случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети; предвидените в договорите между НЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 ЗЗО при превишение на месечния лимит; уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2 и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в Приложение № 2, са нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО / чл.4 ал.1, чл.55 ал.3 т.2, чл.35 ал.1 т.1-т.3, чл.25 и чл.26 ал.2/ ; на изпълнителя на болнична медицинска помощ се дължи от НЗОК заплащане на стойността на възложената му с договора болнична медицинска помощ по клинични пътеки, когато дейността е осъществена съобразно предвиденото в договора и в изпълнение на възложеното, включително когато тази дейност надхвърля предварително заложените в приложение №2 лимити. Тази практика е установена съобразно действащата към м. октомври 2017г. законодателна уредба на отношенията между НЗОК и изпълнителите на болнична помощ, която не е претърпяла съществени промени до момента на сключване на договора между страните през 2018 г. и е приложима и към спорното по делото правоотношение. Изменението на ЗЗО , обн. в ДВ бр.102/2018 г., с което е въведена разпоредбата на чл.55а ал.2, предвиждаща изрично,че НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска помощ „в нарушение на посочените в техните договори по чл.59 ал.1 обеми и стойности“, е обявено за противоконституционно с решение №6/11.04.2024г. по конст.д.№15/2023г. на КС на РБ, поради което изменената норма не следва да бъде прилагана. С оглед така установените в съдебната практика разрешения на поставения правен въпрос, от които въззивният състав се е отклонил и които настоящият състав напълно споделя, решението на въззивния съд в обжалваната му част подлежи на отмяна като неправилно по смисъла на чл.281 т.3 предл.1 ГПК. Въззивният съд е приложил клаузите на договора, без да ги тълкува в тяхната съвкупност във връзка с основната му цел и с оглед гарантираното от държавата с чл.52 от Конституцията на Република България и ЗЗО /чл.4 ал.1/ основно право на гражданите на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса; не е съобразил нормата на чл.45 ал.1 ЗЗО, задължаваща НЗОК да заплаща всички извършени здравни дейности,включени в този пакет, в рамките на своя бюджет,в който задължително се предвижда и резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания /чл.25 и чл.26 ал.2 ЗЗО/. Предвид това,че не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, повдигнатият пред настоящата инстанция спор следва да бъде разрешен по същество. Със сключения на 25.05.2018г. между „МБАЛ Ботевград“ЕООД и НЗОК /чрез РЗОК/ типов договор по чл.59 ал.1 ЗЗО, действащ от 01.04.2018г. до приемането на нов или до промяна на сключения вече Национален рамков договор, болницата ,в качеството й на изпълнител, се е задължила да оказва на здравноосигурени лица , на здравнонеосигурени лица по §2 ал.1 от ЗБНЗОК за 2018г. и на лицата по §9 ал.1 от ЗБНЗОК за 2018г. медицинска помощ по конкретно посочени клинични пътеки в рамките на пакет здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК /чл.1 ал.1/, като осигурява договорената медицинска дейност по КП, оказва БМП по вид,обем и сложност, съответстващи на договорените, спазва правата на ЗОЛ и пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, осигурява условия, които да ги гарантират при оказването на болничната помощ /чл.5 т.т.1,2,14 и 15/. Националната здравноосигурителна каса от своя страна се е задължила да му заплаща определените, съгласно Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018г., цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ /чл.1 ал.2 и чл.3 т.3/, като в случай на неплащане дължи лихва за забава за просроченото време /чл.4 ал.2/. Подписаното към договора приложение №2 определя помесечни стойности и обеми на дейностите, медицинските изделия и лекарствените продукти в БМП, с достигането на които не се изчерпва поетото в него задължение на изпълнителя да оказва на посочените в закона лица медицинска помощ, нито реципрочното на това задължение негово право да получи от възложителя цената на извършените в изпълнение на това задължение над тази прогнозна стойност дейности по предоставяне на болнична медицинска помощ, щом последната е в рамките на уговорения и гарантиран от бюджета на касата пакет дейности и не надхвърля последния, предвид безспорно възмездния характер на договора. Доколкото клаузата на чл.38 ал.7 от договора от 25.05.2018г. , предвиждаща,че изпълнителят не може да предявява за закупуване дейности и медицински изделия, отхвърлени за заплащане,поради надвишаване на стойностите за съответния месец в приложение №2 към договора, както и уговорената с допълнителното споразумение към него от 19.02.2019г. клауза на чл.41а, според която възложителят не заплаща за оказана болнична медицинска помощ от лечебните заведения в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности /изцяло взаимствана от разпоредбата на чл.55а ал.2 на ЗЗО , изм., обн. ДВ бр.102/2018г.,в сила от 01.01.2019г., която разпоредба е обявена за противоконституционна с решение №6/11.04.2024г. по конст.д.№15/2023г. на КС на РБ/, противоречат на императивните норми на чл.4 ал.1, чл.55 ал.3 т.2, чл.35 ал.1 т.1-т.3, чл.25 и чл.26 ал.2 ЗЗО, същите не следва да се прилагат като нищожни на основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД. Не обосновава друг извод действащата разпоредба на чл.55а ал.1 ЗЗО, противно на доводите на ответника по касация, тъй като същата предвижда закупуване от касата на медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в националния рамков договор и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година, надхвърлянето на които с извършената от болницата надлимитна дейност не е доказано по делото. Поради това и предвид установеното по делото,че с издадените от ищеца въз основа на договора от 25.05.2018г. и допълнителното споразумение към него от 19.02.2019г. в периода 25.05.2018г.- 10.06.2019г. 12 бр. фактури е начислена обща стойност 378 936 лв. на осъществени от ищеца в периодите април-ноември 2018г. и февруари-май 2019г.,съобразно предвиденото в договора, дейности по предоставена на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки и липсват данни,че с тази стойност се надхвърля бюджетът на НЗОК, посочената сума се явява дължима на изпълнителя „МБАЛ Ботевград“ЕООД. Решението на въззивния съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение главният иск за сумата 378 936 лв. е отхвърлен, като неправилно, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго,с което претенцията бъде уважена , ведно със законната лихва върху сумата. По акцесорния иск по чл.86 ал.1 ЗЗД. Съгласно установената с решение №141/21.09.2021г. по т.д.№2586/19г. на І т.о. на ВКС, решение №47/19.04.2022г. по т.д.№418/21г. на І т.о. на ВКС, решение №36/15.08.22г. по т.д.№2521/20г. на І т.о. на ВКС, решение №50173/16.12.22г. по т.д.№419/22г. на І т.о. на ВКС и решение №50015/20.07.23г. по т.д.№2321/21г. на І т.о. на ВКС, съдебна практика, която настоящият състав споделя като относима към разглежданата хипотеза,нормативната рамка, регламентираща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, не предвижда изрично срок за заплащане от страна на НЗОК на предоставената от изпълнителите на медицинска дейност на предоставената от тях на правоимащите лица в превишение на стойностите по приложение №2 към индивидуалните договори медицинска помощ, но нормата на чл.69 ал.1 ЗЗД не намира приложение, предвид специфичния характер на правоотношенията,възникващи между НЗОК и изпълнителите на възложените им от нея медицински дейности, подчиняващи се и на разпоредбите на съответния Закон за бюджета на НЗОК; задължението на НЗОК за плащане е изпълнимо в рамките на съответната финансова година, в която са извършени съответните дейности от изпълнителя, поради което касата изпада в забава след приключването й /към 31 декември на съответната година/. С оглед така установеното разрешение, отнесено към настоящия случай, върху сумата 243 001 лв., представляваща задължение на НЗОК да заплати на „МБАЛ Ботевград“ЕООД стойността на претендираните медицински дейности, извършени над определените с приложение №2 към договора от 25.05.2018г. стойности в периода април 2018г. – ноември 2018г., се дължи лихва за забава за периода 01.01.2019г. – 01.07.2019г. /датата на завеждането на исковата молба/, а след тази дата – законна лихва върху тази сума. Изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор на сайта www.calculator.bg, лихвата за забава върху сумата 243 001 лв. за посочения период възлиза на 12 285,05 лв., в който размер искът по чл.86 ал.1 ЗЗД подлежи на уважаване. Решението на въззивния съд в тази му част следва да бъде частично отменено и искът уважен до този размер. За задължението от 135 935 лв., представляващо сбор от сумите по фактурите,издадени от ищеца за периода 03.2019г.- 06.2019г., представляващи стойности на извършени от ищеца надлимитни медицински дейности през периода февруари – май 2019г., ответникът е изпаднал в забава от 31.12.2019г., поради което обезщетение за забава за периода преди тази дата не дължи, а законната лихва върху сумата следва да бъде присъдена от 01.01.2020г. до окончателното й изплащане. В тази му част решението следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, Национална здравноосигурителна каса следва да бъде осъдена да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Ботевград“ ЕООД направените в производството пред трите инстанции разноски, както следва: сумата 23 162 лв. разноски за производството пред СГС, сумата 7626,57 лв. разноски за производството пред САС и сумата 16 717, лв. разноски за производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №710/18.11.21г. по т.д.№863/21г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №260657/ 20.04.2021 г., поправено с решение от 23.07.2021 г. по т.д.№1237/19г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „Многопрофилна болница за активна лечение – Ботевград“ ЕООД срещу Националната здравноосигурителна каса искове по чл.79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.45 ал.1 т.3 ЗЗО за сумата 378 936 лв.,представляваща възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по клинични пътеки над договорения лимит за периода април – ноември 2018 г. и февруари – май 2019 г. по договор №22230477/25.05.2018 г., ведно със законната лихва, и по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата до 12 285,05 лв., както и в частта за разноските за производството пред СГС и САС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Кричим“№1 да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Ботевград“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Божко Божилов“№1 на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.45 ал.1 ЗЗО сумата 378 936 лв., представляваща възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по клинични пътеки над договорения лимит, от които за периода април – ноември 2018 г. - 243 001 лв. и за периода февруари – май 2019 г. – 135 935 лв., по договор № 230477/25.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата 243 001 лв., считано от 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, а върху сумата 135 935 лв. – считано от 01.01.2020г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Кричим“№1 да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Ботевград“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Божко Божилов“№1 на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 12 285,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 243 001 лв. за периода 01.01.2019г. – 01.07.2019г. ПОТВЪРЖДАВА решение №710/18.11.21г. по т.д.№863/21г. по описа на Софийски апелативен съд в останала му,обжалвана от „МБАЛ Ботевград“ЕООД, част. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Кричим“№1 да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Ботевград“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] ул.“Божко Божилов“№1 сумата 23 162 лв. разноски за производството пред СГС, сумата 7626,57 лв. разноски за производството пред САС и сумата 16 717, лв. разноски за производството пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: