Р Е Ш Е Н И Е № 198 София,22.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 116 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. от [населено място],П. Д. К. от [населено място],Х. Д. К. от [населено място] и М. Д. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 21.09.2011г. по гр.д.№744/2010г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите против М. К. М.,М. Й. К.,Т. Й. М.-К.,С. Й. С.,Т. К. Я.,М. С. Т. и К. С. М. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,с който се иска съдът да приеме за установено,че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот,представляващ нива /харман/ в м.”О.”,землището на [населено място], [община],с площ от 0.5 дка,при съседи:И. Г. Д.,А. Т. Д.,И. П. и наследници на Д. К. е бил собственост на Д. Н. К.,починал на 21.12.1974г., и производството по делото е прекратено. С определение №128/21.02.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса до кой момент е налице правен интерес за предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за значението на постановен отказ от административния орган да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот при висящо производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за този имот. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно съдът е приел,че не е налице правен интерес от образуване на съдебно производство по иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,след като правото на възстановяване на собствеността за техния наследодател е признато от ОСЗ-гр.Р.. Поддържат,че производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ все още не е приключило,както и че неправилно въззивният съд е приел,че е налице отказ правото на собственост да бъде възстановено,след като обективиращото отказа решение не им е било връчено. Навеждат доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил в цялост и правилно събраните по делото доказателства. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по същество. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. К. М.,М. Й. К., Т. Й. М.-К.,С. Й. С.,Т. К. Я.,М. С. Т. и К. С. М. изразяват становище ,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС. В обжалваното решение са изложени съображения,че установителният иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост върху земеделски земи към момента на тяхното одържавяване или включването им в ТКЗС,ДЗС или други,образувани въз основа на тях селскостопански организации като правен интерес от предявяването му е налице когато правото на ищците за възстановяване на собствеността се оспорва от трети лица,които твърдят,че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна собственост или собственост на техния наследодател и съответно и те имат право на възстановяване на собствеността. Прието е,че наличието на правен интерес и съответно допустимостта на иска се обуславя и от наличието на висящо административно производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност да бъде образувано такова,както и при окончателно решение на реституционния орган за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници. Изложени са съображения,че искът е недопустим при приключило административно производство при наличие на окончателен изричен отказ от възстановяване на собствеността или при невъзможност то да започне поради изтичане на посочения в §22 ПЗР ЗСПЗЗ, обн.ДВ.бр.13/2007г. срок с оглед указанията,дадени в т.2 на ТР 1/1997г. на ОСГК на ВКС. Прието е,че в случая с влязло в сила решение №05335/19.01.2009г. на ОСЗ-гр.Р. по преписка по заявление вх.№0541/15.11.1991г. от Х. Д. К. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Н. К. е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 0.5 дка,находяща се в строителните граници на [населено място],м.”О.” съгласно чл.10,т.7 ЗСПЗЗ,за което решение по делото няма данни да е било обжалвано. И тъй като решението по спора за материално право към минал момент има преюдициално значение за административното производство, но в случая липсват данни то да е висящо,е прието,че предявеният иск е недопустим. В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречие между изводите на въззивния съд досежно наличието на правен интерес от предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ при наличие на отказ правото на собственост да бъде възстановено реално на основание чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ с указанията,дадени в т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС. Според указанията по приложението на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,дадени в т.2 на ТР №1 /1997г. на ОСГК на ВКС,оспорването на принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред на това основание е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл.14,ал.1-3 ЗСПЗЗ. Само ако административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Преценката кога административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността следва да бъде извършена във всеки конкретен случай с оглед естеството и правните последици на постановеното от ОСЗ решение. Ако с решение на ПК е възстановено право на собственост върху земеделски имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и същите са посочени в решението,но впоследствие е постановен отказ правото на собственост да бъде възстановено в реални граници на основание чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ без при това да са посочени границите на имота, не може да се приеме,че административното производство е окончателно приключило по смисъла на дадените в т.2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС указания ,особено ако правото на собственост върху същия имот е възстановено и то в стари реални граници на други лица и липсват данни последващото решение на ОСЗ,постановено освен това и в хода на производството по делото,да е било съобщено на заявителя. В подобна хипотеза съдът следва да извърши преценка въз основа на всички събрани по делото доказателства за правните последици на всички постановени от ПК/ОСЗ/ решения,както и дали административното производство по възстановяване на собствеността следва да се приеме за окончателно приключило. По въпроса за значението на постановен отказ от административния орган да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот при висящо производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ досежно този имот настоящият състав приема следното: По отношение допустимостта на иска за установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС обстоятелството,че в хода на производството по вече предявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск ОСЗ е постановила отказ процесният имот да бъде възстановен в реални граници следва да бъде взето предвид само ако така постановеното решение не е свързано с наличието на спор за материално право,преценява се като валидно и е влязло в сила. Следва да се вземе предвид и обстоятелството дали е налице отказ правото на собственост да бъде възстановено и на двете спорещи страни,доколкото предмет на искането за възстановяване на собствеността е един и същи имот и ако в полза на една от тях е постановен отказ правото да бъде възстановено,а в полза на другата е постановено решение,с което правото на собственост върху същия имот е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, съдът следва да извърши преценка за валидността на постановения отказ и за необходимостта същия да бъде изрично обжалван при наличието на висящо производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. Неправилно въззивният съд е приел,че производството по възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ по отношение наследниците на Д. Н. К. е приключило с окончателен отказ на ОСЗ като не е взел предвид обстоятелството,че с решение с протокол 05-41/20.08.1992г. на ПК-Р. в полза на наследниците на Д. Н. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот,представляващ нива от 0.5 дка в м.”О.”,при съседи:Т. П.М.,Г. Ив.Д. и наследниците на Д. Н. К.,т.е. имотът е описан с точно местонахождение,граници и площ. Не е извършена преценка за възможността с последващо решение ОСЗ да измени така постановеното решение,признавайки правото на възстановяване и едновременно с това постановявайки отказ правото да бъде възстановено без да посочва точните граници на имота. Сами по себе си съдържащите се в последващото решение на ОСЗ-Р. №05-335/19.01.2009г. противоречащи едно на друго изявления на органа по поземлената собственост прави това решение неясно,а непосочването на границите на имота,до който се отнася сочи и на невъзможност съдът да извърши преценка дали посочените в това решение съображения за отричане правото на реално възстановяване на собствеността наистина са налице особено ако по делото е установено,респ. не се оспорва,че в полза на ответниците е постановено решение,с което правото на собственост върху същия имот е възстановено в стари реални граници,т.е. по отношение на тях ОСЗ е приела,че не е налице пречка за това.Установените по делото обстоятелства сочат на наличие на продължителен правен спор между страните по настоящето дело досежно правото на възстановяване на собствеността върху процесния недвижим имот ,обосновавайки при това извод за незавършеност на административното производство по възстановяване на собствеността,доколкото по делото липсват данни решение №05-335/19.01.2009г. да е било съобщено на заявителя Х. Д. К. по предвидения в ЗСПЗЗ ред и срокът за обжалването му да е изтекъл. А както вече беше отбелязано,съдът е следвало да прецени и без наличието на подобно обжалване дали така постановеното от ОСЗ решение има за правна последица окончателното приключване на административното производство.Според настоящия състав такава последица в случая не е настъпила на първо място по причина,че не е установено решение №05-335/19.01.2009г. да е влязло в сила,както и поради липсата на правомощия за ОСЗ като административен орган да откаже възстановяването на собствеността,след като с предходно свое решение е уважила искането в стари реални граници. В подобна хипотеза преценката за правните последици на така постановените няколко последователни решения на ПК/ОСЗ/ следва да бъде извършена в исково производство след разрешаване на спора по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. И тъй като извършената от въззивния съд преценка за наличие на правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е извършена неправилно,по реда на основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за разглеждане на спора по същество. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 21.09.2011г. по гр.д.№744/2010г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Благоевград. Председател: Членове: