Р Е Ш Е Н И Е № 356 София, 11.03.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 27.11.2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1817 /2018 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по иска на собствениците в ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда в [населено място], [улица]: Д. Е. Н. В., П. Г. Д., М. Г. Г., Г. Д. П., Ю. В. П. и Н. Д. В., чрез пълномощника им адв.Ал.В., за отмяна на арбитражно решение по арбитражно дело № 2015 -[ЕГН]/2015 г. на Арбитражния съд при Сдружение „Център за помирение, медиация и арбитраж”, [населено място], на основание чл.7, ал.1, т.4 ЗМТА. Въведеното от молителите твърдение в исковата молба е, че арбитражното решение е постановено при нарушаване правото им на участие в арбитражното производство поради ненадлежното им уведомяване за неговото образуване, като собственици в сграда под режим на ЕС, чрез лицето Т. К. Т., както и непризоваването им за проведените заседания пред АС. В тази вр. се поддържа,че последният никога не е бил представител на ЕС, нито член на представителен орган или управител по см. на ЗУЕС, тъй като през визирания период от време управители на ЕС са били последователно лицата Г. П. и А. П.. Ответникът ЕТ Н. Г. В., упражняващ търговска дейност под фирма „Н.-МИ-НИКОЛАЙ В.”, гр.София не заявява становище по иска. Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, намира: І. По допустимостта на предявения иск: Искът за отмяна на арбитражното решение е предявен от надлежна страна и в рамките на установения от закона преклузивен срок. Съобразени данните по делото дават основание да се приеме, че единственото редовно връчване на арбитражното решение, чиято отмяна се иска по отношение на ЕС е осъществено с поканата за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20188510401024 на ЧСИ, с рег.№ 851 на КЧСИ, чрез домоуправителя А. П. на 10. 05. 2018 г. Извършеното, чрез залепване на уведомление на адреса на ЕС на 02.11.2015 г., предходно връчване на съдебния акт на АС е при отсъствие на предпоставките на закона, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са породени разпоредените от закона правни последици за страната – негов адресат. Видно от съдържанието на приложените по делото съобщения, с които е удостоверена невъзможността на връчителя да открие адресата им на датите: 08.10.15 г., 20.10.2015 г. и 01.11.2015 г., връчването е чрез лицето Т. К. Т., като управител на ЕС. Безспорно установено е, вкл. от приложените към исковата молба у-ние изх.№РОБ18-ГР94-1278 от 07.11.2018 г. и регистрационна карта с рег. № 293 от 17.06.2010 г. на Столична община,район „О.” , че към релевантния за спора момент, последният никога не е притежавал нито качеството на управител на ЕС, нито на представляващ етажните собственици. Затова и прекратителният срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, започнал да тече за ищеца от връчване поканата за доброволно изпълнение на 10.05.2018 г., към датата на исковата молба 25.05.2018 г. не е изтекъл.. ІІ. По основателността на иска: С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е уважена исковата претенция на ЕТ Н. Г. В., упражняващ търговска дейност под фирма „Н.-МИ-НИКОЛАЙ В.”, основана на чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.258 ЗЗД, като е осъдена ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, [населено място], [улица], представлявана от управител Т. К. Т., да му заплати сумата 6 719.00 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 08.06.09 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.07.2015 г. до окончателното и изплащане и деловодни разноски от 1 104.76 лв. Разгледана по същество, исковата претенция, основана на чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА е основателна и следва да бъде уважена. Установено е в хода на процеса, че между ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ, с адрес в [населено място], [улица], регистрирана по реда на ЗУЕС, е сключен валиден договор за абонаментно обслужване на асансьорни уредби от 08.06.2009 г., в който липсва арбитражна клауза, обвързваща съконтрахентите и обосноваваща компетентност на арбитражен орган да разгледа възникнал помежду им правен спор. Въпреки отсъствието на арбитражно споразумение между страните и като се е позовал изрично на този факт, ответникът по настоящия иск – ЕТ Н. Г. В., в качеството си на ищец в арбитражното производство, е поискал препис от исковата му молба да бъде връчена на ответника ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ от сезирания със същата АС при „ЦПМА”, [населено място]. Според последователната практика на ВКС, израз на която са постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения № 326 от 07.11.2014 г., по гр.д.№ 4010/2013 г. на ІV г.о. и № 61 от 13.06.2014 г., по гр.д.№ 3306 / 2013 г. на ІV г.о. по искове на собствениците в етажна собственост, предявени срещу тях във вр. с общите части и по искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решенията на ОС или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл.23, ал.4,пр.1 ЗУЕС(ДВ, бр. 57/2011г.), се представляват от управителя избран по реда на чл.19, ал.4 ЗУЕС или от лицата по чл.19, ал.8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните собственици в съда. Съобразени характерът на арбитражното производство и отсъствието на изрична законова регламентация в ЗМТА относно представителството по искове на собствениците в ЕС, дават основание да се приеме, че възприетото разрешение е съответно приложимо и в производството пред АС. В случая видно от ангажираните по делото писмени доказателства, останали неоспорени в процеса – протоколи от ОС на етажните собственици, у-ние изх.№РОБ18-ГР94-1278 от 07.11.2018 г. и регистрационна карта с рег. № 293 от 17.06.2010 г. на Столична община,район „О.”, както и показанията на св. В.Ч., на когото чрез „Добри съседи”ООД от м.февруари 2012 г. по реда на чл.19, ал.8 ЗУЕС е поверено управлението и представителството на етажните собственици в ЕС на сграда, находяща се в [населено място], [улица], които настоящият съдебен състав преценява поотделно и в тяхната съвкупност, лицето, чрез което е връчена исковата молба- Т. К.Т. не е бил управител на етажната собственост през релевантния период. За управител на ЕС до 25.06.2015 г. ,т.е. за визирания в исковата молба период управител на ЕС е бил Г. П., а след същата дата за управител е избрано лицето А. П., живущо в ап.25. Следователно извършеното чрез Т., в качеството му на представляващ етажните собственици в процесната ЕС, получаване на исковата молба, както и липсата на изрично изразено чрез него несъгласие от тяхно име относно компетентността на АС, сезиран с исковата молба на ЕТ Н. Г. В. с фирма „Н.-МИ -НИКОЛАЙ В.”, гр.София, каквото се съдържа в приложената в арбитражното дело разписка от 31.07.2015г., са непротивопоставими на конституирания в арбитражното производство ответник. С оглед изложеното основното поддържано в исковата молба отменителното основание по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА е доказано и арбитражното решение следва да бъде отменено. Отделно е, че изводът на решаващия орган, че е оправомощен да се произнесе по предявения иск, обоснован с липса на постъпил отговор от посочения ответник в срока по чл.50 от Правилника на АС при ЦПМА, с който да е оспорена компетентността му на АС, също е изграден в нарушение на закона. Изложените съображения, че с редовното получаване на съобщение изх.№ 2015-00200000002 / 27. 07. 2015 г., от Т. К. Т., в качеството му на управител на ответната ЕС, е налице манифестирано съгласие процесният правен спор да бъде разгледан именно от АС при ЦПМА, с което са осъществени предпоставките на чл.7, ал.3, пр.2 ЗМТА, в приложимата му редакция, както и тези на чл.2, ал. 3 от Правилника на Сдружение при „ЦПМА” и образуваното арбитражно производство е допустимо, са в несъответствие с формираната съдебна практика, свързана с приложението на визираната разпоредба и не се споделят от настоящия съдебен състав. Същата е в смисъл, че за да бъде приложима презумпцията по чл.7, ал.3 ЗМТА, е необходимо такова активно поведение от страна на ответника, свързано с разглеждане на възникналия пред АС спор по същество, с което последният, вкл. чрез съответните конклудентни действия, да е манифестирал недвусмислено съгласието си този правен спор да бъде разгледан от сезирания, от ищеца, арбитражен съд. Поради това, само по себе си, уведомяването на ответника за образуваното арбитражно дело и получаване на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, дори и редовно, не е достатъчно да се приеме наличие на арбитражно споразумение по см. на чл.7, ал.3 ЗМТА. В случая, освен, че е безспорно, че единственото процесуално действие, осъществено ответната страна в арбитражното производство, е получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, то последното, според изложените по- горе съждения, е и ненадлежно. Следователно съобразена горецитираната съдебна практика и осъществените в арбитражното производство процесуални действия на ответника дават основание да се приеме, че липсва арбитражно споразумение по см. на чл.7, ал.3 ЗМТА, което е друго самостоятелно основание за отмяна - по чл.47,ал.1, т.2 ЗМТА, също въведено с исковата молба, макар и недостатъчно прецизно. Отделен в тази вр. остава и въпросът дали е налице и надлежна процесуална легитимация на ответника в арбитражното производство, така както същият е бил конституиран, но доколкото той не е предмет на настоящия правен спор, не следва да бъде подробно обсъждан. При този изход на делото в производството по чл.48 ЗМТА и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните деловодни разноски, възлизащи общо на сумата 909.17 лв. – заплатена държавна такса от 429.17 лв. и реално платено, съгласно приложено платежно нареждане от 06.11.2018 г. на „Първ инвестиционна банка”АД, адвокатско възнаграждение от 480.00лв. за осъществената от адв.Ал.В., правна защита и съдействие. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ арбитражно решение №2015 -[ЕГН]- R1/ 06.10.2015 г. по арбитражно дело № 2015 -[ЕГН]/2015 г. на Арбитражния съд при Сдружение „Център за помирение, медиация и арбитраж”, [населено място]. ОСЪЖДА ЕТ Н. Г. В., упражняващ търговска дейност под фирма „Н.-МИ-НИКОЛАЙ В.”, гр.София да заплати на собствениците в ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда в [населено място], [улица]: Д. Е. Н. В., П. Г. Д., М. Г. Г., Г. Д. П., Ю. В. П. и Н. Д. В. общо сумата 909.17 лв./ деветстотин и девет лева и седемнадесет стотинки/, деловодни разноски за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: