О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98 С. 05.03.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 6505/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Г. С. като процесуален представител на кооперация “И.- М”- [населено място] бряг, против определение № 446 от 22.05.2014 г. по в.ч.гр.д. № 235/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. С него е потвърдено определението на Районен съд - Тетевен, постановено на 13.02.2014 г. по гр.д. № 261/2013 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от кооперация” И.- М” против ОД “З.” [населено място] иск с правно оснсование чл. 124, ал.4 ГПК. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение. Жалбоподателят поддържа, че направеният извод относно характера на документа, издаден от ОД ” З.”- [населено място], предмет на установителния иск по чл. 124, ал.4 ГПК, е неправилен. Счита, че се касае за официален свидетелстващ документ, истинността на който може да бъде оспорвана по исков ред. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е мотивирано с твърдението за разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса / доуточнен от настоящия състав/ относно белезите, въз основа на които един документ следва да се окачестви като официален и по въпроса за наличието на правен интерес от установяване неистинността на такъв документ по исков ред- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с приетото в решение № 20 от 26.01. 2010 г. по гр.д. № 4882/08 г. на ВКС, І г.о. На следващо място, жалбоподателят поддържа, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса съществува ли за ищеца правна възможност да допълни исковата молба до разглеждане на делото в открито съдебно заседание и по въпроса може ли да извършва процесуални действия по представителство на юридическо лице пред съдилищата в Република България лице, което не е член- кооператор и не е упълномощавано от кооперацията да я представлява пред институциите в държавата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против ОД “З.”- [населено място] иск за установяване неистинността на документ- писмо изх.д. № 931 от 07.06.2010 г., като е твърдял, че в него ответникът е посочил неверни обстоятелства, а именно – че кооперацията е кандидатствала по СЕПП и СНД през 2007 г., като заявлението за това е било подадено в ДФ ”З.” от упълномощено лице Д. И. П., която е била преупълномощена от адв. Ц. К. Ц., който от своя страна е бил упълномощен от Н. Б. Д., както и че в заявлението е била посочена банкова сметка на името на [фирма], по която са били преведени средства в размер на 19 209.69 лв. по СЕПП и 7662.17 по СНД. В исковата молба е направено и искане “ да бъдат присъдени щетите по чл. 45 ЗЗД”. С разпореждане от 05.06.2013 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани констатираните в нея нередовности, в това число и да конкретизира обстоятелствата, на които основава иска си за установяване неистинността на посочения в нея документ, както и с оглед преценката за наличието на правен интерес от водене на този иск да посочи правното действие на документа- с каква цел е съставен, къде ще се ползва, дали и къде е бил представен, в какво се състои неговата неистинност. В изпълнение на дадените указания на 11.07. 2013 г. в съда е постъпило заявление от Н. Й. Н., в което се сочи, че ищецът не поддържа иска по чл. 45 ЗЗД. Във връзка с обосноваването на правния интерес от воденето на иска по чл. 124, ал.4 ГПК е посочено, че “ на практика кооперацията е ощетена със сумата, записана в протокол № 12361 от 10.08.2012 г. на НАП и затова е налице правен интерес от установяване неистиннността на документа, представен от ДФ “З.”, тъй като с тази декларация са прикривани закононарушения, с които са присвоявани средства на кооперацията, .. а документът е използван за установяване законосъобразността на действията на Д. П., Д. Д. и лица от ДФ “З.”, които са сформирали организирана престъпна група, за да бъдат присвоени средства на кооперацията”. По- нататък са изложени доводи, че лицето Д. П. не представлява кооперацията, но е извършвала представителство от нейно име. В проведеното на 13.02.2014 г. открито съдебно заседание представляващият кооперацията- ищец е депозирал молба за изменение на първоначалната искова молба, в която се твърди, че при извършена проверка от НАП било констатирано, че кооперацията е ощетена по СЕПП и СНД , и че ответникът ОД ” З.”- П. е съставила отговор изх.№ 931/ 07.06.2010 г. за да прикрие закононарушението и да ощети кооперацията, че за реализиране на схемата за незаконно присвояване на средства от ЕС и ощетяването на кооперацията е била сформирана организирана престъпна група с участието на служители от ОД ” З.”- Червен бряг, че преди да състави документа с невярно съдържание ответникът, чрез свои служители, е участвал в създаването на други документи за регистрация на кооперацията и е приел неверни документи за заявени площи по СЕПП и СНД. Формулирано е искане по реда на чл. 124, ал.1 ГПК съдът да признае за установено, че кооперацията не е упълномощавала лицата С. А. и Д. П. да представляват кооперацията пред ОД ”З.” и да подписват документи за стопанската 2007-2008 г. във връзка със СЕПП и СНД, както и да се обявят за неистински допълнително посочените в молбата документи. При тези данни въззивният съд е приел, че предмет на делото е предявеният с първоначалната искова молба иск за установяване неистинността на посочения в нея документ - писмо изх.№ 931 от 07.06.2010 г. , изходящо от ОД “З.” П.. Допълнително заявените претенции за установяване, че кооперацията не е упълномощавала лицата С. А. и Д. П. да представляват кооперацията пред ОД ”З.” и да подписват документи за стопанската 2007-2008 г. във връзка със СЕПП и СНД, и за оспорване верността на други документи, е намерил за недопустими, като е посочил, че не се касае за изменение на иска, а за предявяване на нови самостоятелни искове, каквито не са били предявени с исковата молба. По отношение на първоначално предявения иск е приел, че същият е недопустим на две основания: поради това, че писмото на ОД “З.” по своя характер е частен свидетелстващ документ и по реда на чл. 124, ал.4 ГПК може да се оспорва само неговата автентичност, но не и верността му, и поради това, че за ищеца липсва правен интерес чрез иск по чл. 124, ал.4 ГПК да оспорва истинността на документа, тъй като с евентуалното уважаване на този иск той няма да постигне целения резултат - обезщетяване на кооперацията за причинените от неполучените субсидии вреди. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по въпроса съществува ли за ищеца правна възможност да допълни исковата молба до разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че в случая с молбата - уточнение ищецът не конкретизира и не допълва обстоятелствената част на исковата молба, а с изтъкването на нови обстоятелства и съответстващ на тях нов петитум, на практика предявява нови искове, които не са били заявени с първоначалната искова молба, препис от която е бил изпратен на ответника. Поради това намира, че поставеният правен въпрос не кореспондира действителното съдържание на предприетите в първото съдебно заседание съдопроизводствени действия, поради което е неотносим към изхода на делото. Изцяло неотносим към разрешените с обжалваното въззивно определение процесуални въпроси е и въпросът може ли да извършва процесуални действия по представителство на юридическо лице пред съдилищата в Република България лице, което не е член- кооператор и не е упълномощавано от кооперацията да я представлява пред институциите в държавата. Въпросът е по съществото на заявения с исковата молба правен спор, по който, предвид постановено прекратително определение, съдът в двете инстанции изобщо не се е произнасял. Поради това този въпрос не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по него също не следва да се допуска касационно обжалване. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по първите два от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси- относно белезите, въз основа на които един документ следва да се окачестви като официален, и относно наличието на правен интерес от установяване неистинността на такъв документ по исков ред. Според трайно установената съдебна практика, израз на която е и решение № 20 от 26.01. 2010 г. по гр.д. № 4882/08 г. на ВКС, І г.о., на което се е позовал жалбоподателят, официален е документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред. В противоречие с цитираната практика въззивният съд е приел, че документът, чиято истинност се оспорва от жалбоподателя, не притежава тези белези. Съгласно чл. 2 от У. правилник на Държавен фонд ”З.”, приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г., Фондът е юридическо лице, държавно учреждение, което работи на извънбюджетна сметка. Фондът има областни дирекции със седалище в областните центрове на страната, които се ръководят от административни директори, които отговарят за изпълнението на функциите и задачите на фонда в рамките на териториалния обхват на териториалните структури и съобразно предоставените им правомощия. В случая с писмо изх.№ 931 от 07.06.2010 г. е подписано от директора на ОД ”З.” – П. и съдържа информация относно извършени пред и от ДФ “З.” действия във връзка с отпускане на средства на кооперацията- ищец по СЕПП и СНД. Следователно, касае се за документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, което го определя като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, чиято неистинност може да бъде установяване по исков ред. В противоречие с трайно установената практика на ВКС е и становището на въззивния съд за липса на правен интерес от воденето на този иск, тъй като при уважаването му ищецът няма да постигне пряко целения от него правен резултат – обезщетяване на вредите от неполучени субсидии. Правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на един документ е налице и тогава, когато това решение може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните. Макар и непрецизно заявени, твърденията на ищеца са в смисъл, че ответникът е съставил документ с невярно съдържание с цел кооперацията да бъде ощетена и установяването на неистинността на този документ по съдебен ред би послужило като основание да търси вреди от действията му, което е достатъчни да обоснове правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал.4 ГПК. По изложените съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него прекратително определение на Тетевенския районен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 446 от 22.05.2014 г. по в.ч.гр.д. № 235/2014 г. на Ловешкия окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 446 от 22.05.2014 г. по в.ч.гр.д. № 235/2014 г. на Ловешкия окръжен съд и потвърденото с него определение на Районен съд- Тетевен, постановено на 13.02.2014 г. по гр.д. № 261/2013 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от кооперация” И.- М” против ОД “З.” [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК. ВРЪЩА делото на Районен съд - Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: