Р Е Ш Е Н
И Е
№ 29
София, 04.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Здравка
Първанова
при
участието на секретаря Теодора Иванова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 2913 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Р. З. от с. О.,община Чепеларе срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 10.05.2008г. по гр.д. №219/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която предявеният иск за признаване по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Г. Р. З.,починал на 12.06.1937г. върху гори ,находящи се в ревир “О”,землището на с. О.,община Чепеларе,а именно гора в м.”С” с площ от 8 дка,гора в м.”С” с площ от 1/3 ид.част от 4.5 дка /1.5дка/ и гора в м.”Г” с площ 1/3 ид.част от 12.5 дка /6.25 дка/ е отхвърлен като неоснователен.
С определение №49/24.10.2008г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите относно кръга от лица,в полза на които може да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ /подлежат ли на възстановяване гори,които са били одържавени след смъртта на един общ наследодател общо,а не на всеки един от неговите наследници/,както и за доказателственото значение на извършените в книгите на горовладелските кооперации записвания по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,когато същите съдържат записване на дялове на името на починало лице /дали може да се приеме,че подобно записване ползува неговите наследници/.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че след като наследодателят Г. Р. З. е починал преди национализацията на г. ,то обстоятелството,че в Дневника за идеалните имуществени дялове на ГПК”О” от 1941-1942г. неговото име фигурира,не може да обуслови извод,че правото на собственост върху записаните имоти може да бъде възстановено на неговите наследници,след като липсва отбелязване,че имуществото е на наследниците му.
Ответниците по касационна жалба О. с. “Земеделие”-гр. Чепеларе,Д. г. с.-Хвойна и Р. д. по горите-гр. Смолян не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ Г. Р. З. е предявил иск за признаване право на възстановяване върху имот,включен в горския фонд като наследник на своя дядо Г. Р. З..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че реституция в полза на наследниците на едно лице може да бъде извършена само за имоти,които са били отнети от техния наследодател приживе. В случая наследодателят е починал през 1937г. и не е възможно от неговия патримониум да са били отнети каквито и да било гори,които да подлежат на възстановяване,след като национализационните закони,посочени в чл.2 ЗВСГЗГФ датират от 1946г. Записването на дялове от ревира на името на общия наследодател след 1937г.,вкл. до 1946г. е прието за ирелевантно.
Въпросите,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касаят доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,както и кръга от лица,в полза на които може да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗВСГЗГЗФ в хипотеза,при която общият наследодател е починал преди 1946г.,но в книгите на горовладелската кооперация и след неговата смърт са извършвани записвания на негово име,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №129/17.03.2004г. по гр.д. №84/2003г. на Районен съд-Чепеларе е признато право на възстановяване на собствеността върху гори на наследниците на лице,починало на 19.10.1916г.,като в Дневника на горовладелската кооперация част от имотите са записани на името на починалия вече наследодател.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Смолянския окръжен съд по поставените въпроси,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №129/17.03.2004г. по гр.д. №84/2003г. по описа на Районен съд-Чепеларе като съображенията за това са следните:
Обстоятелството,че общият наследодател е починал преди одържавяването не лишава неговите наследници от правото да искат възстановяване на собствеността върху имотите, които техният наследодател е притежавал към момента на смъртта си. Разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ изрично предвижда,че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд по чл.2 се възстановява на български физически и юридически лице,от които те са били отнети или на техните наследници или правоприемници,т.е. от съществено значение е дали по делото е установено,че правото на собственост върху претендираните гори и земи от горския фонд е принадлежало към момента на одържавяването на лицата,в чиято полза се иска да бъде възстановена собствеността или на техен наследодател,като законът не установява като изискване към момента на одържавяването претендираният имот да е бил притежаван в индивидуална собственост. Заявеното за възстановяване на наследниците на общия наследодател право следва да се тълкува като искане за възстановяване в полза на онези лица,които са били живи към момента на одържавяването.
Съгласно разпоредбата на чл.2 на действувалия преди одържавяването на г. Закон за наследството от 1890г./отм./ по закон наследството минава към законните низходящи роднини,възходящите, съребрените,незаконнородените деца и към съпрузите по установените в този закон правила,а ако няма такива наследници-то към държавата. Ако след смъртта на едно лице същото е оставило роднини от съответния ред, които по правилата на ЗН,1890г./отм./ са призовани към наследяване, същите придобиват по пътя на наследяването цялото имущество на починалия и притежават същото в съсобственост. След като не е установено след смъртта на едно лице между неговите наследници да е била извършена делба и от всеки от наследниците по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ закони да е отчужден конкретен имот,който му се е паднал в дял при делбата,респ. не е установено между сънаследниците да са били извършвани разпоредителни сделки,имащи за последица придобиване в индивидуална собственост на отделни имоти,то следва да се приеме,че и към момента на одържавяването сънаследниците са притежавали имотите в съсобственост,т.е. имотите са били одържавени общо от всички сънаследници,доколкото разпоредбите на изброените в чл.2 ЗВСГЗГФ нормативни актове не предвиждат друго. В подобна хипотеза правото на собственост следва да бъде възстановено общо на наследниците на починалото преди одържавяването лице,ако общо е било заявено. Само ако всеки от сънаследниците е заявил самостоятелно за възстановяване своята идеална част от имота, тази част следва да бъде възстановена само на него по реда на ЗВСГЗГФ.
По отношение на извършените на името на общия наследодател след неговата смърт записвания в емлячен регистър,списък на горопритежатели или дневник за идеалните имуществени дялове на горовладелска кооперация следва да се приеме,че касаят общо наследственото имущество и удостоверяват принадлежността на съответния имот към тази неподелена съвкупност,а по този начин удостоверяват и принадлежността на съответната идеална част към патримониума на всеки един от сънаследниците. Доказателственото значение на посочените в чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства не се променя при извършени записвания общо за група лица или на името на починало лице,за което е установено,че е оставило наследници по закон или завещание,след като не е установено да е било извършено разпореждане с имуществото,поделяне на същото или отказ от наследство, които да предхождат извършеното записване. Всяко записване на имущество на името на общия наследодател ползува неговите наследници,тъй като след смъртта на наследодателя цялото притежавано от него имущество преминава в патримониума на неговите наследници като съвкупност по силата на наследственото правоприемство,което,както вече беше отбелязано, е изрично предвидено в закона. Всичко, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт се счита за собственост на неговите наследници, независимо дали придобиването на правата по наследство е отразено или не в съответния регистър,респ. в книгите на горовладелската кооперация, чийто член наследодателят е бил към момента на смъртта си.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че към момента на одържавяването по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти е принадлежало на лицата,в полза на които се претендира признаване правото на възстановяване или на техни наследодатели,като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. В случая по делото е представен Дневник за идеалните имуществени дялове на ГПК ”О” от 1941-42г.,в който общият наследодател Г. Р. З. е вписан като собственик на идеални части от ревир “О”,а именно като индивидуален собственик на гора в м.”С“ с площ от 8 дка,като съсобственик с И. Р. З. и Кр. К. на гора в м.”С” с обща площ от 4.5 дка,а наследниците на Г. Р. З. за вписани като съсобственици с Х. З. на гора с площ 6.25 дка в м.”Г”. Неправилно въз основа на така извършените записвания въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ не са налице.
Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ правото на собственост може да бъде доказвано с удостоверение за дялово участие в кооперации и други писмени доказателства,допустими по ГПК. Изрично е изключена само възможността правото на собственост да се доказва с писмени декларации на заявителите. В случая, след като по делото са представени извлечения от дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК и списък на съпритежателите на ревира,които служат за основа при издаването на изрично посочените в закона удостоверения за дялово участие,следва да се приеме,че принадлежността на правото на собственост към патримониума на лицата,от които е било отнето е установено с допустимите доказателствени средства,независимо от обстоятелството,че записванията са извършени на името на вече починало лице. Както беше отбелязано по-горе,извършените в полза на общия наследодател записвания ползуват и лицата,които се легитимират като негови наследници по закон,които придобиват след неговата смърт правото на собственост върху имуществото на наследодателя и притежават същото в съсобственост до момента,в който помежду им не бъде извършена делба по предвидения в закона ред,респ. не се установи осъществяването на друг юридически факт,който да има за правна последица ликвидиране на съсобствеността или преминаването на правото на собственост в патримониума на друг правен субект. В случая осъществяването на подобни юридически факти в периода от 1937г. до 1946г. не е установено /напротив през 1941-42г.,т.е. след смъртта на наследодателя на негово име и на името общо на неговите наследници са извършвани записвания/,поради което неправилно в обжалваното решение е прието,че не е установена принадлежността на правото на собственост върху заявените за възстановяване гори към момента на одържавяването към патримониума на лицата,в полза на които се претендира възстановяване на собствеността.
Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на Г. Р. З. върху гори в ревир “О”, землище с. О.,община Чепеларе /гора в м.”С” с площ от 8 дка; гора с площ от 1.5 дка в м. Силна и гора в м. Глогово с площ от 6.25дка/.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 10.05.2008г. по гр.д. № 219/2008г. в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Г. Р. З. с ЕГН ********** иск за признаване правото на възстановяване на наследниците на Г. Р. З.,починал на 12.06.1937г. върху гори в ревир “О” и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “Земеделие”-гр. Чепеларе,Д. г. с.-Хвойна и Р. д. по горите-гр. Смолян,че наследниците на Г. Р. З.,бивш жител на с. О.,починал на 12.06.1937г.,имат право да им бъде възстановена собствеността при условията на чл.3,ал.2 ЗВСГЗГФ върху гори в ревир “О”,землището на с. О.,община Чепеларе както следва:гора в м.”С” с площ от 8.0 дка;гора в м.”С” с площ от 1.5 дка и гора в м.”Г” с площ от 6.25дка.
Председател:
Членове: