РЕШЕНИЕ 8 София, 26.07.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря Цветанка Найденова и след като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 115/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ц. М. и М. П. М. от [населено място], приподписана от адв. С. Г. срещу решение № 563/26.10.2009 год., постановено по гр.д. № 307/2009 год. на Плевенски окръжен съд, с което съдът е потвърдил основното и допълнително решение, постановено от Плевенския районен съд по гр.д. № 2146/2007 год., с което са отхвърлени предявените от М. Ц. М. и М. П. М. против С. Д. Г. , Д. И. Р. и П. И. К. искове за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 18.05.1993 год., утвърден от съда със спогодба по гр.д.№ 1493/1993 год.на Пл.РС поради невъзможен предмет и неучастие на съсобственици в делбата, както и предявеният от М. Ц. М. и М. П. М. против С. Д. Г., С. М. Р., Й. С. Р. иск за прогласяване нищожност на договор за продажба отразен в НА №57, том I, per. № 532,д. №25/2001 год. на нотариус К. М. и е отхвърлил като неоснователна молбата на М. Ц. М. за допълване на основното решение по делото - №155/25.11.2008 год. С определение №910/11.08.2010 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от М. Ц. М. и М. П. М. против С. Д. Г. , Д. И. Р. и П. И. К. искове за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 18.05.1993 год., утвърден от съда със спогодба по гр.д.№ 1493/1993 год.на Пл.РС поради неучастие на всички съсобственици в делбата, по правния въпрос относно субективните предели на силата на присъдено нещо на влезли в сила решения относно спорния имот. Прието е ,че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представеното по делото решение № 1051/24.10.2008 год. по гр.д. № 4376/2007 год. на ВКС, II г.о., постановено при условията на чл. 218а ГПК /отм./, поради което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.З ГПК./ Иска се въззивното решение да бъде отменено. Ответниците по касация С. Д. Г. , Д. И. Р. и П. И. К. , С. М. Р., Й. С. Р. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. , приема следното : По поставения правен въпрос: С решение № 1051 от 24.10.2008 год. съдът е приел, че за да е преклудиран при усл. на чл. 220 ГПК / отм./ спорът между страните по относно техните права , е необходимо да има пълно тъждество по отношение на предмета и страните по делото приключило с влязло в сила решение и воденото последващо такова, в което се прави възражение по чл. 220 ГПК ./ отм./. При усл. на чл. 291,ал.1,т.1 ГПК настоящият състав намира това становище за правилно и го споделя. За да отхвърли предявеният иск за нищожност на доброволната делба от 18.05.1993 год., утвърден от съда като спогодба по гр.д. № 1493/1993 год. на Плевенския районен съд поради неучастие на всички съсобственици в делбата , въззивният съд е приел, че въпросите относно действителността на доброволната делба - спогодба и собствеността върху първия жилищен етаж и сутерена на процесната жилищна сграда, находяща се в дворно място съставляващо УПИIX-494, кв. 537 по плана на [населено място], [улица] са решени с влезли в сила решения , съответно по гр.д. № 957/1998 год. на Пл.РС и решение 1243/2003 год. на Пл.РС , които обвързват ищците . По първото дело с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от П. Д. Г. и П. И. Г. и двамата от [населено място] инцидентен установителен иск против С. Д. Г., Д. И. Г. и П. И. Г. и трите от [населено място] за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 18.05.1993 год., утвърден като спогодба по гр. д. № 1493/1993 год. поради невъзможен предмет и неучастие на съсобственици в делбата. Със решението по второто дело е признато за установено по отношение на М. и М. М. и П. И. Г., че не са собственици на 100 кв.м. от дворното място и от първия етаж на процесната сграда, находящи се в [населено място] ,ул. „Б. № 28. С оглед на това и доколкото М. не се легитимират с нотариален акт , с който да им е учредено право на пристрояване на сутеренния и първия етаж, според съда същите не се легитимират и като съсобственици на първия и сутеренния етаж на жилищната сграда към датата на извършване на доброволната делба. Тези изводи на въззивният съд са неправилни и не могат да бъдат споделени. Преди същите да бъдат коментирани следва да се посочи, че въззивният съд в нарушение на процесуалните правила за пръв път пред въззивната инстанция служебно е конституирал като съищец съпругата на първоначалния ищец М. М. като е приел, че по предявените от М. искове двамата са необходими другари , доколкото са съпрузи и придобитите от тях права на собственост в процесната сграда са в режим на СИО.Това становище е погрешно. На посоченото основание двамата съпрузи биха имали качеството на необходими другари най- общо казано при защита на имущества , представляващи семейна имуществена общност / напр. при предявен иск за собственост на имущество придобито в СИО или искове за нищожност и или разваляне на договори в резултат, на които са придобити имущества в СИО/ . При предявените искове за нищожност на доброволната делба спогодба и за нищожност на извършената в последствие покупко - продажба на първия етаж от процесната жилищна сграда сключен между С. Г. и С. Р. двамата нямат качеството на такива. Като е приел обратното и е конституирал М. М. като съищец по делото съдът е допуснал процесуално нарушение . Решението постановено по отношение на М. М. е недопустимо и следва да бъде обезсилено , а производството по отношение на нея - прекратено. С оглед на изложеното в контекста на поставения правен въпрос съдът ще се занимае с правилността на постановеното решение само по отношение на първоначалния ищец М. М.. Предвид отговора на поставения правен въпрос и съгл. чл. 221ГГЖ / отм./ решението влиза в сила само между същите страни , за същото искане и на същото основание . С оглед разп. на чл. 220 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение наследниците на страните и техните правоприемници. В случая решението по гр.д. № 957/1998 год. на Плевенския районен съд в частта, в която е отхвърлен иска за нищожност на доброволната делба поради неучастие на съсобственик в нея воден от П. и П. Г. същият не е страна по това дело нито се явява наследник или правоприемник на някоя от страните по него. Другото решение, на което въззивният съд се позовава - по гр.д. № 1243/2003 год. на Пл.РС има друг предмет на спора поради което хипотезата на чл. 224 ГПК / отм./ отново не е налице. Отделен остава въпроса, че наличието на сила на пресъдено нещо по отношение на един правен спор обуславя недопустимост на неговото пререшаване , а не неоснователност на иска, с което това се цели. Неправилни са изводите на въззивният съд, и във връзка с тълкуване волята на П. Г. в представения по делото нотариален акт № 97, том I , дело № 199/1969 год. с който последният е дарил М. М. и дъшеря си М. М. 1/3 ид. част от дворното място както и право на надстройка на втори етаж върху 126 кв.м. по одобрен архитектурен план .Видно от текста на нотариалния акт, макар и непрецизен, страните са се съгласили в двугодишен срок М. да извършат пристройка към съществуващата сграда, съответно на мазетата / или сутеренния етаж/, както и на съществуващия първи етаж и надстройка на втори етаж , който да бъде от 126 кв.м. В самия нотариален акт обаче страните са постигнали съгласие след това пристрояване и надстрояване М. да станат собственици на едно от пристроените мазета и на надстроения втори етаж. С оглед на това не може да се приеме, че същите са имали права в пристроения първи етаж. Що се отнася до сутеренния етаж, / мазетата/ видно от делбата спогодба и скицата към нея, предмет на същата не е било едно от помещенията , обозначено на скицата като мазе за М. П., което остава като прилежащо и обслужващо техния втори етаж.При това положение дори и този сутеренен етаж/ останалите мазета/ да е бил преустроени като жилище, това преустройство е засягало собствеността на П. и П. Г. и в резултат на това преустройство не е възникнала съсобственост със М. и М. М. доколкото тяхното мазе не е засегнато. С оглед на това искът на М. М. за недействителност на доброволната делба спогодба поради неучастието в нея на съсобственик макар и по други съображения, различни от тези на въззивния съд, е неоснователен. Съобразно изложеното в тази част решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 563/26.10.2009 год., постановено по гр.д. № 307/2009 год. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено основното и допълнително решение, постановено от Плевенския районен съд по гр.д. № 2146/2007 год., с което е отхвърлен предявеният от М. Ц. М. против С. Д. Г. , Д. И. Р. и П. И. К. иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 18.05.1993 год., утвърден от съда със спогодба по гр.д.№ 1493/1993 год.на Пл.РС, поради неучастие на съсобственик в делбата. ОБЕЗСИЛВА решение № 563/26.10.2009 год., по гр.д. № 307/2009 год. на Плевенски окръжен съд, в посочената част постановено по отношение на М. П. М. от [населено място] и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: