6 Решение по т.д.№ 3675/2014 год. на І т.о. на ВКС Р Е Ш Е Н И Е №81 С., 12.08. 2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Ирина Петрова В. Николова при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3675 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], [фирма] и П. Х. П. срещу Решение № 1798 от 28.08.2014 год. по т.д.№ 377/2014 год. на Софийския апелативен съд. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил Решение № 696/11.04.2013 год. по т.д № 1766/2011 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният от [фирма] по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на солидарно за ответниците-касатори задължение в размер съответно на 57152.04 евро и 93010.56 евро (при корекция на сумата по реда на чл.247 ГПК на 81673.77 евро) за което по реда на чл.417 т.9 ГПК въз основа на 2 бр. записи заповед, издадени на 13.08.2008 год. е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист . В жалбата се подържа основанието по чл.281 ал1 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно съдилищата не са взели предвид обстоятелството, че ищецът по делото не е оспорил плащането на тези задължение, които са били обезпечени с двата процесни записа на заповед. Едва допълнително са били въведени доводите, че има други неизпълнени задължения по договора за лизинг. Искането му е за касиране на решението на САС и произнасяне по съществото на спора, като бъде отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск. Ответникът по касация [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че жалбата е неоснователна. Позовава се на съдържанието на Приложение № 2 към договора за финансов лизинг и на т.5.1 от Общите условия, съгласно които записите на заповед обезпечават задълженията по договора за лизинг, а не отделни части от тези задължения. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Когато в производството по чл.422 ал.1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК (запис на заповед), ответникът е повдигнал обосновано възражение за наличие на каузално правоотношение и ищецът премине към установяване на своето вземане и в контекста на това каузално правоотношение, към кой момент следва да се установи съществуването на вземане по каузалното правоотношение – към падежа (респ.към момента на предявяване на записа на заповед за плащане) или към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?; 2./ Може ли в производството по чл.422 ал.1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК (запис на заповед), да се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение вземане, което не е съществувало (не е било възникнало) или не е било изискуемо към падежа на конкретната ценна книга?”. Противоречието е със задължителна практика на ВКС по тези въпроси, материализирана с Решение № 108/22.07.2014 год. по т.д.№ 2418/2013 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и на Решение № 86 от 18.06.2013 год. по т.д.№ 139/2012 год. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Въззивното решение е постановено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на задължения, за които на 13.08.2008 [фирма], представляван от П. П. е издал 2 бр. записи на заповед за различни суми, авалирани от [фирма], представляван от П. П. и от П. П. в качеството му на физическо лице. Падежът на задължението по записа на заповед за плащане на сумата 57152.04 евро е 01.09.2008 год., а падежът на задължението за плащане на сумата 93010.56 евро по втория запис на заповед, е 01.09.2009 год. Обстоятелството, че абстрактните сделки имат характер на обезпечителни по отношение на договор за лизинг е въведено от ответниците по иска по чл.422 ал.1 ГПК и не се оспорва от ищеца [фирма]. Искът е предявен общо за сумата 138825.81 евро, формирана от пълния размер вземането по първия запис на заповед и размер, заявен при условията на частичност от втория запис - 81673.77 евро от 93010.56 евро. Като ответник е била посочена и С. З. П., но производството по отношение на нея е било прекратено с влязло в сила определение на СГС. Твърдението на издателя и авалистите е, че с първия от менителничните ефекти е обезпечено изпълнение на задълженията за плащане на лихвите по 12-те лизингови вноски за първата година на договора, а с втория – плащането на сбора от самите вноски. Поради погасяване на тези задължения преди заявлението по чл.417 ТЗ, сумите по записите на заповед не се дължат. Тезата на ищеца е, че записите на заповед обезпечават изпълнението на всички задължения по договора за лизинг, вкл.наказателни лихви и такси, поради което към датата на подаване на заявлението е съществувало неудовлетворено негово вземане, което следва да бъде установено в рамките на производството по чл.422 ал.1 ГПК. Съдилищата са приели, че с чл.5.1 от Общите условия при които е сключен договора, лизингополучателят е поел задължението да обезпечи „всички искове на лизингодателя”, чрез учредяване на поисканото обезпечение, което безспорно се състои в издаването на записи на заповед вкл. и за посочените суми. Тезата на издателя и авалистите на менителничните ефекти е, че те обезпечават само задължението за лихви за гратисния период и лизинговите вноски за първата година, които са били погасени своевременно. Безспорно е съществуването на други задължения, произтичащи от договора, но ицщовата теза е, че обезпечителната функция на процесните два записа на заповед не се обхваща от тях. Тази теза е счетена от съда за оборена. Основателността на иска е преценена спрямо наличието на неизпълнени задължения по договора за лизинг, падежирани към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и възлизащи на 296862.84 лв., като САС се е позовал на това, че след 13.07.2009 год. лизингополучателят е спрял плащането на задълженията си по договора. По посочените правни въпроси. С цитираните по-горе решения на ВКС, съставляващи С цитираните по-горе решения на ВКС, съставляващи задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК, съдът е приел, че релевантен за установяване съществуване на каузалното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение е неговия падеж. Ако за обезпечаване на задължението по каузална сделка е бил издаден запис на заповед, то релевантен е нейният падеж, стига той да предхожда подаването на заявление в заповедното производство. Ако задължението по каузалната сделка е периодично или делимо и изпълнението на отделни негови елементи е обезпечено със записи на заповед, в производството по чл.422 ал.1 вр.чл.417 т.9 ГПК подлежи на установяване съществуването на тази част от задължението, която е обезпечена с менителничния ефект за който е инициирано производството. Както е посочил съставът на І т.о. в първото от цитираните решения, вземането на основание на ценната книга, независимо от гаранционно –обезпечителния му характер, възниква на датата на издаване на записа на заповед и изискуемостта му настъпва на падежа на ценната книга. Други вземания по каузалното правоотношение, дори да са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, не са предмет на установяване в производството по чл.422 ал.1 вр.чл.419 т.9 ГПК, ако обезпечителната функция на менителничния ефект не се простира върху тях. Те могат да бъдат установени в друго производство, но не и в това, което се е развило по повод конкретна ценна книга. Това е отговорът и на втория от поставените въпроси, като следва да се отбележи, че ограничението се простира не само върху вземанията с ненастъпил падеж към датата на падежа на ценната книга, а и на тези, чийто падеж е бил настъпил, но обезпечителната и функция не се простира по отношение на тях. Въпросът кое точно каузално вземане е обезпечено с този запис на заповед е въпрос по същество. По същество. Договор №[ЕИК] за финансов лизинг от който безспорно произтича паричното задължени е бланков и в него конкретни клаузи, касаещи индивидуализация на обекта, способ за изпълнение, санкции и обезпечения не се съдържат. Препращането е към приложенията към договора, погасителния план и Общите условия (ОУ). В чл.3 се сочи срокът на договора – 120 месеца и 12 месеца гратисен период. По отношение на обезпеченията, в чл.4 се съдържа препращане към приложение № 2. В това приложение са посочени 3 вида обезпечения – собственост върху лизинговия обект, учредяване на особен залог по реда на ЗОС и в п.3 – издаване на записи на заповед от [фирма], които следва да бъдат авалирани от [фирма] и от П. и З. П. в качеството им на ФЛ. Не се сочи броя на записите на заповед и/или частта от вземанията които ще обезпечават. Отразено е, че записите на заповед за всеки месец от срока на лизинга ще се връщат на лизингополучателя в края на всеки месец след изплащане на задълженията. Текстът на т.5.1 „Обезпечения” на ОУ буквално гласи следното: „За да обезпечи всички искове на Лизингодателя срещу Лизингополучателя по Договора за финансов лизинг, Лизингополучателят учредява поисканото обезпечение в полза на Лизингодателя. Обезпечението следва да е валидно учредено при подписване на Договора за финансов лизинг.”. Както неколкократно бе посочено, заявлението в заповедното производство е по двата записа на заповед, издадени на 13.08.2008 год. Първият е за 57152.04 евро и падежът на задължението е на 01.09.2008 год. Вторият е за 93010.56 евро и падежът е на 01.09.2009 год. Съобразно отговорът на правните въпроси, предмет на производството по чл.422 ал.1 ГПК е установяване съществуването на задължение за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.9 ГПК при наличие на следните кумулативни предпоставки – то да е с настъпил падеж преди депозиране на заявлението, а когато обезпечава изпълнението на каузална сделка, обезпечителната функция на менителничния ефект да е съпоставима с каузалното задължение, което обезпечава. Т.е. извън предмета на спора са каузалните задължения, които не са обезпечени със записите на заповед и чийто падеж е настъпил след падежната дата, посочена в ефектите. Преди всичко, текстът на т.5.1 от ОУ на които се позовава ищецът е бланкетен. Той би имал смисъла, който влага поемателят, само ако би бил издаден един запис на заповед за глобална сума, обезпечаваща всички задължения по договора, вкл.тези при неизпълнение и датата на падежа на ефекта би съвпадал с датата на прекратяване действието на каузалното правоотношение. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени. При съпоставката на размера и падежа на задълженията по погасителния план и размера и падежа на двете ценни книги, установено е в производството пред инстанциите по същество, че те действително обезпечават плащането на лихвите през гратисния период и първите 12 лизингови вноски. От неоспореното заключение на счетоводната експертиза, назначена от първоинстанционния съд, е видно, че неизпълненото задължение за лихви за гратисния период е в размер на 6958.81 евро или в левова равностойност 13610.24 лв. Задължението за чисти лизингови вноски до 01.09.2009 год. е в размер на 68582.45 евро или 134135.61 лв. от които са погасени 49416.36 евро или 96650 лв. Т.е. неиздълженият остатък по това перо е 19166.09. евро или 37485.61 лв. От това следва, че непогасените задълженията по каузалното правоотношение по отношение на които се простира обезпечителната функция на двата записа на заповед е в размер на 26124.90 евро или 51095.85 лв. До този размер искът е основателен. Това налага касиране на въззивното решение в частта с която искът е приет за основателен за сума над този размер и бъде отхвърлен в тази му част. Процесуалният представител на касаторите е представил списък по чл.80 ГПК, включващ разноските на всеки от доверителите му поотделно за трите инстанции. В списъка е посочена и С. К., по отношение на която производството е прекратено в влязло в сила определение в първоинстанционното производство. Същата няма качеството на страна в производството пред ВКС, поради което присъждането на разноски в нейна полза от настоящата инстанция е недопустимо. Разноските за трите инстанции на касатора П. П. възлизат на 17131 лв., а на касатора [фирма] на 200 лв. Съобразно уважената част на иска, на П. П. ще следва да бъдат присъдени 13911 лв., а на [фирма] – 162.40 лв. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1798 от 28.08.2014 год. по т.д.№ 377/2014 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 696/11.04.2013 год. по т.д № 1766/2011 год. на Софийски градски съд, в частта с която е уважен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] за сумата над 26124.90 евро (51095.85 лв.), както и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] по реда на чл.422 ГПК иск срещу [фирма], [фирма] и П. Х. П. иск за установяване съществуването на солидарно за ответниците задължение за сумата над 26124.90 евро (51095.85 лв.) за което по реда на чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. ОСТАВЯ в сила Решение № 1798 от 28.08.2014 год. по т.д.№ 377/2014 год. на Софийския апелативен съд в частта с която искът е уважен до размера на 26124.90 евро (51095.85 лв.). ОСЪЖДА Х. А.-А.-Лизинг”О. да заплати направените по делото разноски пред трите съдебни инстанции, както следва: на [фирма] сумата 162.40 лв. и на П. Х. П. сумата 13911 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.