Р Е Ш Е Н И Е № 795 София, 17.01. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о., в съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1253 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Образувано е по молбата на З. С. М. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 80 от 24.02.2010 год. по гр.д. № 102/2009 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о. Ответницата по молбата Б. М. К., чрез процесуалния си представител- адв. Ю.А. в писмения отговор изразява становище, че същата е неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и е допустима. В молбата за отмяна се излагат обстоятелства за нарушаване на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва в производството по делото. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК включва три отменителни основания със самостоятелно приложно поле - когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изложеното от молителя оплакване насочва към трето основание- молителят не е могъл да се яви лично в съдебното заседание, проведено на 1.02.2010 г., поради наличие на особени непредвидени обстоятелства /внезапно заболяване/, които не е могъл да преодолее. Представя епикриза от Клиника по неврология при Т. Б.,[населено място], от която се установява, че за периода 1.02.2010 г. до 4.02.2010 г. е бил на болнично лечение в клиниката с диагноза “Исхемичен мозъчен инсулт във вертебро-базиларната система”. Молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна по следните съображения: За съдебното заседание, проведено от Върховния касационен съд, състав на ІV г.о. на 1.02.2010 г. молителят е било редовно призован при условията на чл.289 ГПК, чрез публикация в ДВ бр.102 от 22.12.2009 г., на което не се е явил. Процесуалните правила регламентиращи предоставянето на възможност на страната да участва в делото не са били нарушени от касационната инстанция, тъй като молителят е бил редовно призован и е имал упълномощен адвокат по делото. От представената с молбата епикриза може да се направи извод, че молителят е заболял внезапно в деня на датата на разглеждане на делото, което го е възпрепятствало да се яви лично в съдебното заседание на 1.02.2010 г., но той е имал упълномощен адвокат. От представения в производството пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокат Г. С. е упълномощена да осъществява правна защита и съдействие до окончателното свършване на делото във всички инстанции. Няма данни по делото за оттегляне пълномощията от адвоката. Разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК изисква кумулативното наличие на неотстранимо препятствие за явяване по делото както по отношение на заинтересуваната страна, така и на процесуалния й представител. Тези изисквания в случая не са налице, тъй като по отношение на процесуалния представител на молителя няма доказателства, включително и твърдения за наличие на визираното в текста на чл.142, ал.2 ГПК препятствие за явяване по делото, което да е било внезапно и неотстранимо. По изложените съображения не е налице основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила касационно решение. Молбата за отмяна е неоснователна и с оглед въведеното с нея основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. По реда на чл.303, ал.1,т.4 ГПК се разглеждат искания за отмяна на влезлите в сила решения на съдилищата, при която хипотеза основание за отмяна е наличието на друго влязло в сила решение постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи. В случая не е налице соченото отменително основание , тъй като не е налице противоречиво разрешаване на спора-тъждествен по основание по който са образувани двете самостоятелни производства, приключили с влязло в сила решение. С решение № 402 от 31.05.2006 г. по гр.д. № 147/2006 г. на ВКС, І г.о. е обезсилено решението, постановено на 20.07.2005 г. по гр.д. № 1124/2004 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която молителят е осъден на основание чл.282, ал.2 ГПК /отм./ да заплаща на Б. М. К. обезщетение за ползване на съсобствения апартамент в размер на 67 лв. месечно, считано от 4.12.2003 г. до 1.03.2004 г. и по 82 лв. месечно, считано от 1.03.2004 г. до датата на влизане на решението в сила. С влязлото в сила решение от № 80 от 24.02.2010 год. по гр.д. № 102/2009 г. на ВКС, ІV г.о., чиято отмяна се иска молителят е осъден да заплати на Б. М. К. сумата 1658.22 лв. обезщетение за лишаване от ползване на собствената й ½ ид.ч. от апартамента за периода 12.03.2004 г. до 30.09.2005 г., на основание чл.31, ал.2 ЗС. Ето защо не е налице обективно тъждество между делата и не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на решението, постановено по гр.д. № 102/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Останалите оплаквания развити в молбата за отмяна, касаят правилността на решението, процесуалният ред за които е изчерпан с произнасянето на касационната инстанция. Тези оплаквания могат да се заявят само по реда на редовното обжалване, а не по извънинстанционния ред за контрол на влезли в сила решения по чл.303 ГПК на изрично предвидените в него основания за отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. С. М. от[населено място] за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, на влязло в сила решение № 80 от 24.02.2010 год. по гр.д. № 102/2009 г. на Върховен касационен съд, ІV г.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: