2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1741/2015 год. Р Е Ш Е Н И Е №150 гр.София, 22.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия първо отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 1741/2015 година Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Обжалвано е решение № 2016/24.11.2014 год. по в.гр.дело № 1136/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, V-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 314/23.01.2014 год. по гр.дело № 14459/2013 год. на Пловдивския районен съд, ХVІІ-ти граждански състав, за отменяне решенията, приети на проведено на 24.08.2013 год. общо събрание на етажните собственици в сградата на [улица] [населено място] на основание чл.40 ЗУЕС. Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят П. Г. Г., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от адвоката М. С. П., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е незаконосъобразно и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила с оглед приложението на чл.32 ЗС. Процесуалният представител адвокат П. поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за сторените по делото разноски. От ответниците по касация М. Г. К. и П. Г. К., двамата от [населено място], представлявани от адвокатите К. С. Д. и В. М. Д. от Адвокатско дружество „Д. и Д.” е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендират за направените по делото разноски. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.281 от ГПК и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд по исковете с правна квалификация чл.40, ал.1 ЗУЕС въззивният съд е приел, че е нарушена императивната разпоредба на чл.17, ал.6 ЗУЕС във връзка с чл.17, ал.2, т.1 ЗУЕС относно решението за извършване на ремонт, а второто решение е недопустимо тъй като се отнася за вещни права, правото на строеж, съгласие за надстрояване и пристрояване. Направен е извод, че решението е допустимо и правилно и с оглед потвърждаването му въззивният съд може на основание чл.272 ГПК да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция. С определение № 306/22.05.2015 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение? По отговора на поставения въпрос за допустимост на касационното обжалване настоящата инстанция приема следното: Предвидената в чл.272 ГПК възможност не освобождава въззивния съд да изложи свои мотиви, в които да отговори на направените във ВЖ оплаквания. Правната квалификация на предявения иск за отмяна на решението на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда е от значение за допустимостта на иска. Съгласно чл.3 ЗУЕС този закон е приложим, когато в сградата има повече от 3 самостоятелни обекта и те принадлежат на повече от 1 собственик, в противен случай е налице обикновена съсобственост и отношенията между съсобствениците се регулират от ЗС. Разпоредбата на чл.32 ЗС не предвижда съдебен контрол на решенията на съсобствениците, такъв е допустим само в хипотезата на чл.32, ал.2 ЗС в случай, че не може да се образува мнозинство или решението на съсобствениците е вредно за общата вещ. Доколкото такива твърдения не са изложени в исковата молба, а в отговора на ответника се твърди, че процесната сграда не е етажна собственост, тъй като в нея не съществуват повече от 3 самостоятелни обекта, допустимостта на производството е в зависимост от установяване на приложимия закон съобразно броя на самостоятелните обекти в сградата. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК. Уредбата на въззивното производство изключва въвеждане на нови обстоятелства и събиране на нови доказателства извън хипотезата на чл.266 ГПК. Възможностите на страните да сочат известните им обстоятелства и доказателства и да представят намиращи се в тяхно държане доказателства е преклудирана поетапно с подаването на исковата молба, съответно с изтичането на срока за отговор и окончателно в първото заседание за разглеждане на делото. След това заседание за страните е открита само възможността да твърдят новооткрити обстоятелства и да сочат и представят новооткрити доказателства, които не са могли да узнаят, посочат и представят своевременно, при полагане на дължимата грижа, без ограничение за посочване и представяне на доказателства за новонастъпили обстоятелства – чл.133 ГПК, чл.143 ГПК и чл.147 ГПК. Във въззивното производство не могат да се твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство; не могат да се сочат във въззивната жалба и отговора обстоятелства, нито да представят доказателства, които са станали известни на страните или са разполагали с тях преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, а съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение; по допустимостта в обжалваната част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Същевременно, от правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на доказателства има изключения, едно от които е служебната проверка на правилността на обжалваното решение, когато е разгледан иск, по който съдът е задължен да извърши служебна проверка за определени обстоятелства. С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения, вкл. до приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови обстоятелства и за посочване и представяне на нови доказателства. В против случай, страната би била поставена в невъзможност да обори служебно събрани доказателства за относими към спорното право факти. Когато страната се е позовала на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или на необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, включително ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално-правна норма, въззивният съд е длъжен служебно да събере тези доказателства, в това число да назначи вещо лице с оглед изясняване броя на обектите в сградата (3 или 4) и евентуално определяне % на общите части с оглед кворума при вземане на решение. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени, а делото върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав с оглед оплакванията във въззивната жалба за приложимия закон – ЗУЕС или ЗС, респ. допустимостта на иска. За направените разноски по делото следва да се произнесе въззивният съд при решаване спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, на основание чл.293, ал.3 от ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2016/24.11.2014 год. по в.гр.дело № 1136/2014 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, пети граждански състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд с оглед указанията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ