О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 314 София,04.07.2011 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 309 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №178,постановено на 07.02.2011г. от Софийския апелативен съд по ч.гр.д.№1876/2010г. е потвърдено определението на Софийски градски съд от 08.06.2010г. по гр.д.№5680/2010г.,с което подадената от Р. Р. В. искова молба е върната поради недопустимост на предявения иск. Определението е обжалвано от Р. Р. В. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявените искове. Поддържа,че жалбата следва да бъде допусната до разглеждане,тъй като в обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,като е посочил в обжалваното определение,че е налице практика на ВКС без обаче да я цитира. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК,тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск като предпоставка за допустимостта на производството в противоречие с практиката на ВКС. В обжалваното определение е прието,че не е налице правен интерес от предявяването на искове за отричане правото на собственост на ответниците, тъй като ищецът отрича правото на собственост на ответника и го претендира за себе си,което обуславя правен интерес от положителен установителен иск. Изразено е становище,че ВКС многократно е имал повод да се произнесе,че отрицателният установителен иск е предоставен за защита на вещни права в случаите,когато ищецът не може да се легитимира като собственик,но оспорва правата на насрещната страна, смущаващи упражняването на фактическата власт върху имота,без обаче да са посочени съдебни актове,отразяващи подобно становище на състави на ВКС. Така изразеното от въззивния съд становище по въпроса кога е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск противоречи на разрешението,дадено в решение №504/29.06.2010г. по гр.д.№797/2009г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е прието,че един и същи правен спор може да даде повод било за положителен,било за отрицателен установителен иск-зависи кой от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Настоящият състав напълно споделя разрешението на поставения въпрос,дадено в решение №504/29.06.2010г. по гр.д.№797/2009г. на І ГО на ВКС по съображения,че при наличие на спор за принадлежността на правото на собственост,при който претенциите на всяка една от спорещите страни смущават правата на останалите,за всяка една от тях е налице правен интерес да предяви както иск за признаване на нейното право,така и за отричане съществуването на неоснователно претендираното според нея от ответниците право,доколкото и двете форми на защита имат за цел разрешаването на спора за принадлежността на правото на собственост без при това принципите за разпределяне на доказателствената тежест да се променят. Отричането на правата на лицата,които извънсъдебно заявяват претенции върху същия имот брани правото на собственост на ищеца посредством забраната за по-нататъшно оспорване,съдържаща се в решението, постановено по предявения отрицателен установителен иск, което обуславя наличие на правен интерес от такава искова защита.В същия смисъл е и разрешението,дадено в определение №318/2010г. по ч.гр.д.№177/2010г. на ІІ ГО на ВКС и определение №183/15.03.2010г. по ч.гр.д.№111/2010г. на ІV ГО на ВКС,в което е прието,че преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск не може да бъде ограничавана от съда по съображения,че лицето разполага и с други процесуални действия за защита или че фактическите обстоятелства не налагат нуждата от предявяване на установителен иск,т.е. след като ищецът ползува апартамента,позовавайки се на свое придобивно основание-давност,няма нужда да отрича придобивното основание и легитимацията на оспорващата страна. Прието е,че преценката за наличие на правен интерес не следва да бъде формализирана,тъй като това противоречи на принципа на диспозитивното начало по чл.6 ГПК. В случая в подадената от Р. Р. В. искова молба вх.№410/06.01.2009г. се излагат съображения по оспорване правата на ответниците върху процесния недвижим имот,поддържа се,че имотът е собственост на ищцата,като се излагат и обстоятелства,обуславящи наличие на оспорване на правата на нейния праводател. Тези съображения сочат на наличие на извънсъдебен спор за принадлежността на правото на собственост,което по изложените по-горе съображения обуславя наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с оглед стабилитета в гражданския оборот.Поради тези съображения настоящият състав приема,че подадената от Р. Р. В. частна жалба е основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото-върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№5680/2009г.,образувано по подадената от Р. Р. В. искова молба вх.№410/06.01.2009г. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №178,постановено на 07.02.2011г. от Софийския апелативен съд,ТО,ІІІ състав по ч.гр.д.№1876/2010г. и потвърденото с него определение №8453,постановено на 08.06.2010г. по гр.д.№5680/2009г. по описа на Софийски градски съд,ГО,І-7 състав,с което подадената от Р. Р. В. искова молба вх.№419/06.01.2009г. е върната поради недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№5680/2009г. по подадената от Р. Р. В. искова молба вх.№401/06.01.2009г. Председател: Членове: