Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обяснения на страната * прокурист * свидетелски показания * представителна власт


8
Р Е Ш Е Н И Е


№ 161


София, 01.07.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА


при участието на секретаря Албена Рибарска
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 6232/2015година

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 323 от 22.03.2016г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Ж. М. Г., подадена, чрез адв. М. М., на въззивно решение № 207 от 24.09.2015г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по в.гр.д.№ 346/2015г.
С това решение е потвърдено решение №89 от 02.05.2015г. по гр.д. №104/2015г. на Районен съд – Нова Загора, с което са отхвърлени предявените от Ж. М. Г. срещу [фирма], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, за признаване на уволнението, извършено със заповед № 49/29.01.2015г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната й работа на длъжност „технически сътрудник“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, като неоснователни.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на въззивния съд за наличие на надлежно подписана от овластени за това лица уволнителна заповед, като твърди, че същите са резултат от неправилната преценка на събраните доказателства и от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест в процеса по отношение на значимите за делото факти и обстоятелства, както и относно доказателствената стойност на обясненията, дадени от представител на ответното дружество. Поддържа твърдение и за разширително тълкуване на нормата на чл.21, ал.2 ТЗ. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
Ответникът по касационната жалба, чрез юрисконсулт П. взема становище за неоснователност на същата. Претендира присъждането на деловодни разноски
С цитираното по-горе определение № 323 от 22.03.2016г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос „Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?“ Прието е, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение Решение №226/28.12.2012г. по т. д. № 1012/2011г. на II т.о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Ж. М. Г. е предявила срещу [фирма] искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени, въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор относно фактическата обстановка. Безспорно ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, като същото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ. Съдът не е възприел релевирания от ищцата довод за недопустимост на събраните гласни доказателствени средства за опровергаване на съдържането на официален документ, какъвто се посочва, че е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Обосновал е, че позоваването на чл. 164, т.2 ГПК в конкретния случай е неотносимо, доколкото процесната заповед не представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. По отношение на откритото по искане на ищеца производство по реда на чл. 193 ГПК относно истинността на оспорената заповед е заключил, че след като наведените възражения касаят автентичността на документа, то свидетелските показания за установяване на същата са допустими. Въззивният съд е кредитирал показанията на св. К. В., според които подписът над името инж. Р. Б. в графа зам. председател на СД на [фирма] е положен от прокуриста на дружеството К. П.. Това било наложено от обстоятелството, че Б. е бил в отпуск, поради което пред подписа е изписано „p.r.“, като обозначение на прокурата, тъй като не името на прокуриста е изписано на позицията под подписа. Представителната власт на лицето К. П. била надлежно учредена, видно от представен Договор за прокура от 10.12.2013г., съгласно т. 3.1.1., от който прокуристът е упълномощен да представлява дружеството пред трети лица заедно с един от членовете на съвета на директорите. Това обстоятелство било надлежно отразено в Търговския регистър по партидата на [фирма]. Доколкото процесната заповед е подписана от един прокурист и един член на съвета на директорите – К. В., то поставеното условие било изпълнено, поради което заповедта за уволнение не била нищожна. Въззивният съд е приел също, че с изписването на добавката „p.r.“ пред подписа на К. П. е изпълнено изискването на чл. 21, ал. 2 ТЗ. Липсата на посочено име на лицето, положило подписа си, не пораждало неблагоприятни последици, а води след себе си единствено доказателствени затруднения при евентуален спор, но не и нищожност на волеизявлението. По отношение на извършената процедура по подбор съдът е приел, че определената от работодателя комисия е извършила преценката си съобразно професионалната квалификация на лицата, между които се извършва подбор, и на базата на критерии, годни да установят ефективното изпълнение на трудовите задължения от последните, поради което подборът не е извършен формално и съответства на изискванията чл. 329 КТ. При тези правни съждения е достигнал до извода за законосъобразност на извършеното уволнение и съответно неоснователност на исковата претенция по чл. 344, ал.1,т. 1 КТ. С оглед изхода на спора по главния иск съдът е приел за неоснователни и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С посочения в определението по чл. 288 от ГПК по делото съдебен акт от обхвата на задължителната за съдилищата практика – решение №226/28.12.2012г. по т. д. № 1012/2011г. на II т.о. на ВКС, е прието, че показанията, дадени от законните представители на търговското дружество представляват обяснения на страна по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което ако с тях се установяват изгодни за страната факти, същите нямат доказателствена стойност.
Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилно разрешението на изведения по настоящото дело правен въпрос, възприето в цитираното решение на ВКС, каквато е и трайната практика на ВКС. Изявлението пред съд от лице, което към този момент има качеството представляващ търговското дружество - страна в производството, е обяснение на страната, дадено по реда на чл.176 ГПК. Тези обяснения представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти. Правилото изисква наличието на качеството представител на страна по делото към момента на изявлението на лицето пред съда. Когато това качество е налично, изявленията на лицето се преценяват по това правило, като на представител на страна по делото. Когато това качество е било налично (само) към минал момент, лицето може да бъде изслушано по делото в качеството му на свидетел и изявлението му следва да бъде преценявано като такова при съобразяване с останалите изисквания на закона за преценка на това доказателство (съвкупната преценка на това доказателство с останалите доказателства по делото и възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора в полза на една от страните).
При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съдът намира следното:
Касационната жалба е по същество основателна. Като е дал обратно разрешение по правния въпрос съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е от съществено значение за фактическите и правни изводи по предмета на спора. Решаващият състав е приел за доказан фактът на подписване на уволнителната заповед от надлежно овластени представители на дружеството само въз основа на обясненията на един от членовете на съвета на директорите на ответното дружество, дадени по реда на чл. 176 ГПК, неправилно преценявайки същите като свидетелски показания. По своята същност обясненията на страната представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК, подлежат на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства. Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти, какъвто обаче настоящият случай не е. Доколкото изложените от К. В. като лице с представителна власт по отношение на дружеството обстоятелства са изцяло в подкрепа на твърденията, релевирани с отговора по исковата молба, същите не могат да бъдат преценени като признание по смисъла на чл. 175 ГПК и поради това нямат доказателствена стойност относно релевантните за спора факти. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилност на постановеното от него решение.
В случая искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основан на твърдението, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е подписана от лицата, посочени като издатели на същата - К. В. и инж. Р. Б. като членове на съвета на директорите на дружеството работодател. В отговора на исковата молба от ответното дружество е релевирано твърдението, че заповедта е подписана от К. В., а вместо вторият член на съвета на директорите инж. Р. Б., подпис бил положен от прокуриста на дружеството К. П. като името не било посочено, но е поставен символът, изразяващ прокурата „р.r” каквато била практиката. По искане на ищеца във връзка с оспорването е открито производство по чл.193 ГПК. В тази връзка ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест да установи по несъмнен начин твърдението си, че заповедта е подписана от надлежно овластените негови представители К. В. и прокуриста К. П., не е ангажирал други доказателства. Снети са единствено обясненията на К. В., който към този момент като член на съвета на директорите има качеството на представляващ ответното дружество. По делото е безспорно, че дружеството се представлява заедно от всеки двама от членовете на съвета на директорите или от един член на съвета на директорите и един прокурист; че К. В. е член на съвета на директорите, както и, че е налице вписване по партидата на дружеството, че прокуристи на същото са лицата А. А. Г. и К. П.. Предвид изложеното и с оглед дадения отговор на правния въпрос се обосновава извод, че по делото ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че заповедта е подписана именно от К. В. като член на съвета на директорите и К. П. като прокурист. Обясненията на К. В. в тази насока, доколкото не съдържат неизгодни за ответното дружество факти, а са в подкрепа на твърденията на ответника по иска, нямат доказателствена стойност. Предвид това и с оглед липсата на годни доказателства по делото, че заповедта за уволнение е подписана от посочените представители на работодателя, които по устав представляват дружеството заедно, следва да се приеме, че същата е незаконна. В тежест на работодателя е да докаже, че уволнението е извършено от лица, разполагащи с работодателска власт било при условията на заместване или по делегация, по надлежно овластяване. В случая последният не е сторил това в процеса, поради което уволнението следва да се признае за незаконно и следва да се отмени като се уважи предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед незаконността на уволнението следва да бъдат уважени и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ - за възстановяване на работничката на заеманата отпреди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица. Видно от данните по делото последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер 1094,59лв. За периода от шест месеца след уволнението същата не е работила и не е реализирала доходи. Предвид това дължимото й се обезщетение възлиза в размер на сумата 6567,54лв. и същото следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на ищцата касатор, че заповедта е нищожна. Трайна е съдебната практика, че издаването на заповед за уволнение от некомпетентен орган води до незаконност на уволнението, а не до нищожност на заповедта. Заповедта за уволнение съставлява по своята правна същност волеизявление на страна по трудовото правоотношение за прекратяване на трудовия договор, а не административен акт. Поради това издаването й от некомпетентен орган и другите нарушения по процедурата по издаването й, както и на материалноправната уредба на уволнението водят до незаконност на уволнението.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца – касатор сторените пред първите две съдебни инстанции разноски. Искане за присъждане на разноските сторени в касационната инстанция не е заявено. Надлежно установени са разноски, направени от ищеца– касатор, в общ размер 1160лв., от които 660лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, и 500лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция. Разноски в полза на ответното дружество не се следват, но същото следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 615,40лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 207 от 24.09.2015г. на Окръжен съд – [населено място], постановено по в.гр.д.№ 346/2015г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ж. М. Г. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № 49/29.01.2015г. на Съвета на директорите на [фирма], ЕИК [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], и ОТМЕНЯ заповед № 49/29.01.2015г. на Съвета на директорите на [фирма], с която трудовото правоотношение с Ж. М. Г. е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 ,пр.2 от КТ, считано от 05.02.2015г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ж. М. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ в [фирма]- КЕЦ Нова З..
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Ж. М. Г. на основание чл. 225, ал.1 КТ сумата в размер на 6567,54лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за период от шест месеца, считано от 05.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 24.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1160лв. лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. БЪЛГАРИЯ Е.“ ЕАД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 615,40лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: