1 Р Е Ш Е Н И Е № 496 Гр. София, 22 декември 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора РОСИЦА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 791/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 423 НПК и е образувано по искане на осъдения Г. И. И. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 7727/2020 година по описа на РС Пловдив. Осъденият твърди, че не е участвал във водения срещу него процес и бил осъден задочно. В съдебно заседание служебният защитник и осъденият И. поддържат искането. Твърдят, че искателят не е бил призоваван на известните по делото адреси и е научил за потвърдената от ОС Пловдив присъда, когато е бил задържан в Кралство Великобритания през януари 2023 година. Защитникът пледира за отмяна по реда възобновяването на влязлата в сила присъда по НОХД 7727/2020 година, потвърдена с решение на ОС Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и излага подробни съображения в подкрепа на заетата позиция. Моли искането да бъде оставено без уважение. В последната си дума осъденият настоява, че не е участвал в никакво обжалване и не е знаел за делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното: Искателят И. бил привлечен като обвиняем с постановление от 27.11.2020 година по бързо производство № 636/2020 година по описа на 06 РУ на МВР – Пловдив за извършено от него на 26.11.2020 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Постановлението му било предявено лично, взета му била мярка за неотклонение „Подписка“ и И. бил разпитан като обвиняем. На 02.12.2020 година обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК било прецизирано. Новото постановление за привличане като обвиняем било предявено лично на осъдения И. в присъствието на упълномощения от него защитник - адв. П.. И. бил разпитан наново като обвиняем и на същата дата материалите по бързото производство му били предявени лично и в присъствието на защитника му. На 10.12.2020 година в РС Пловдив било образувано н.о.х.д. № 7727/2020 година по внесения от РП обвинителен акт и съдебното заседание било насрочено за същия ден. И. не се явил и съдът счел, че следва да отложи разглеждането на делото за 11.01.2021 година, за да даде възможност на подсъдимия да се запознае с обвинителния акт и да организира защитата си. Препис от обвинителния акт бил връчен от съда на присъстващия в залата упълномощен от подсъдимия защитник. Призовката на подс. И. за насроченото за 11.01.2021 година заседание по делото била върната в цялост с отбелязване, че неговият баща отказва да я получи, тъй като нямал контакт със сина си, който не живеел в България и се намирал във ФРГермания. Съдът отново не дал ход на делото, изискал справки за актуален адрес и задгранични пътувания на подсъдимия И., когото обявил и за общодържавно издирване за установяване на адреса му. В следващото съдебно заседание, което било насрочено за 04.02.2021 година, съдът дал ход на делото на основание чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и т. 4, б. „а“ НПК и провел задочно производство с участието на упълномощения защитник адв. П., след като от получената справка от ОДМВР Пловдив, сектор „БДС“ установил, че подсъдимият И. е напуснал територията на страната през КГПП Аерогара Пловдив на 01.01.2021 година и няма данни да се е завръщал обратно в Република България. В заседанието на 23.02.2021 година, в присъствието на упълномощения защитник П. първоинстанционният съд постановил и присъдата, с която признал И. за виновен в извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, наложил му наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда РС Пловдив привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК и отложеното наказание от една година лишаване от свобода по н.о.х.д. № 11556/2018 година по описа на СРС, което да изтърпи отделно при първоначален строг режим. По жалба на защитника адв. П. било образувано в.н.о.х.д. 665/2020 година по описа на ОС Пловдив. Въззивното производство протекло също задочно с участието на защитника на подсъдимия И. след като окръжният съд изискал всички възможни справки, за да установи местонахождението на искателя и констатирал, че подсъдимият не се е завръщал на територията на страната след датата 01.01.2021 година. С решение № 260157/09.06.2021 година по в.н.о.х.д. № 665/2021 година ОС Пловдив потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Присъдата е приведена в изпълнение на 03.02.2023 година, а искането за възобновяване е изпратено от администрацията на затвора – [населено място] на 02.08.2023 година, установено от клеймото на пощенския плик. По делото няма данни за задържането на И. в Кралство Великобритания въз основа на издадена ЕЗА, поради което следва да се приеме, че срокът по чл. 423, ал. 1 НПК е започнал да тече от датата на привеждане на присъдата на РС Пловдив в изпълнение. При тези данни искането на осъдения Г. И. И. за възобновяване на н.о.х.д. № 7727/2020 година по описа на РС Пловдив е процесуално допустимо - подадено е в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт, но е неоснователно. Наказателното производство срещу осъдения И. не е протекло изцяло при условията на задочно производство. Осъденият е бил привличан в качеството на обвиняем и разпитван за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от разследващите органи двукратно. Вторият път това е станало в присъствието и на упълномощен от него защитник. Лично и в присъствието на защитника са му предявени и материалите, събрани при проведеното по отношение на него бързо производство. Осъденият е бил с мярка за процесуална принуда „Подписка“, поради което е бил длъжен да не напуска местоживеенето си без разрешение на разследващите органи или съда. Това свое процесуално задължение по чл. 60, ал. 1 НПК И. е нарушил, напускайки територията на страната на 01.01.2021 година. Производството пред първата и въззивната инстанция наистина е протекло задочно по отношение на искателя, но съдилищата са положили усилия за издирване на местонахождението му и за установяване на връзка с него, за което са изискани множество справки. Осъденият И. е призоваван от известния по делото адрес, който е и единствен, но неговият баща двукратно е отказал да получи изпратените до него призовки, аргументирайки с това, че той е в чужбина и няма връзка с него. Изисканите от съдилищата справки, представени от ОДМВР Пловдив, установяват факта на напускането на страната от подсъдимия на 01.01.2021 година. Същевременно и пред двете инстанции И. е бил представляван от упълномощения от него още от досъдебното производство негов защитник – адв. П.. При тази фактология не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 НПК. Несъмнено, сред правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирани от чл. 8, § 1 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, чл. 6, т. 3, б. „а“, „c“ и „d“ от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, са правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него и правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Последното процесуално право не е абсолютно по своя характер и упражняването му зависи изцяло от волята на лицето. След като осъденият И. е имал ясна представа за наказателното обвинение срещу него, тъй като е привлечен в качеството на обвиняем присъствено, нарушил е взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда като е напуснал заявения адрес за призоваване и пределите на Република България, не е посочил нов и баща му е отказал да получи призовките за съдебните заседания с обяснението, че няма връзка с него, то той сам съзнателно е създал невъзможност да бъде призован лично за съдопроизводствените действия и пред двете съдебни инстанции, защото се е укрил. По тази причина той не би могъл да се ползва безусловно от установената в процесуалния закон възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие и в този смисъл е и Решение от 19 май 2022 година на Съда на ЕС по дело C 569/20 година, IR, ECLI:EU:C:2022:401. Поради изложеното и на основание чл. 426, във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. И. за отмяна по реда възобновяването на потвърдената с решение № 260157/09.06.2021 година по в.н.о.х.д. №665/2021 година на ОС Пловдив присъда № 260049/23.02.2021 година по НОХД 7727/2020 година по описа на РС Пловдив. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.