Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 19                                             София   10.02.2009г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                 ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 2364 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК и е образувано въз основа на молбата,подадена на 22.05.2008г.от Й. Й. З.-чрез процесуалния й представител-адвокат Ц. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 347 от 7.04.2008 г. по гр. д. № 1295/2007 г. на Пето гражданско отделение на ВКС. С това решение,постановено в производство с правно основание чл.40 от ЗЗД, във вр. с чл.87 ал.3 от ЗЗД - е оставено в сила решение № 518 от 27.11.2006г.по гр.д. № 298/2006г.на Софийски градски съд в частта,в която е отхвърлен иска по чл.40 от ЗЗД-за признаване за установено,че договорът за покупко-продажба,сключен на 5.11.2002г.с н.а. №171 т.ІІА рег. № 2* д.342/2002г.,с който С. Ф. В. пълномощника си Й. Й. З. продава на Й. Й. З. за сумата от 10 017.60лв.правото си на собственост върху недвижим имот,находящ се в гр. С.,съставляващ ½ ид.ч.от УПИ * в кв.111 по плана на града с площ от 551кв.м.,както и целия първи етаж от построената в парцела масивна двуетажна жилищна сграда,ведно с прилежащите й избени помещения в западната част на мазето и съответните идеални части от общите части на сградата,ведно със стопанска сграда/работилница/ е нищожен поради сключването му във вреда на представлявания, отменено е решението в останалата част,като вместо него е постановено друго,с което се разваля на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД- гореописания договор за покупко- продажба по н.а. №171 т.ІІА рег. № 2* д.342/2002г. и е осъдена Й. Й. З. да предаде на Е. Ф. М. на основание чл.88 ал.1,във вр;с чл.55 ал.1 от ЗЗД владението върху същия имот,както и да заплати направените по делото разноски. В молбата за отмяна се твърди,че между същите страни,между които е постановено описаното решение № 347 от 7.04.2008 г. по гр. д. № 1295/2007 г. на Пето гражданско отделение на ВКС,за същото искане и на същото основание –е постановено по-рано друго решение- № 47 от 2.02.2006г.по гр.д. 1236/2004г.на ІІ отд.на ВКС,което му противоречи. С него – е оставено в сила решение от 18.10.2004г.по гр.д. № 498 /2004г.на Софийски градски съд ,с което е оставено в сила решение от 5.03.2004г.по гр.д. № 78/2003г.на Самоковския районен съд в частта,в която е отхвърлен предявения от Е. Ф. М. против Й. Й. З. иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.26 ал.2 от ЗЗД-за признаване за установено,че договорът за покупко-продажба,сключен на 5.11.2002г.с н.а. №171 т.ІІА рег. № 2* д.342/2002г.е нищожен поради липса на основание. Ответницата- Е. Ф. М.-чрез процесуалния си представител адвокат Б становище,с което оспорва така подадената молба за отмяна. Счита,че не са налице предпоставките на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК,тъй като не е налице идентичност между основанията по двете дела. В съдебно заседание –страните не се явяват, не се представляват и не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на молителя,намира подадената молба за редовна и допустима /като подадена в срока по чл.305 т.4 от ГПК и от лице,имащо правен интерес/,но неоснователна по следните съображения : За да бъде основателна,следва да са налице две влезли в сила съдебни решения,за които кумулативно да са налице следните четири предпоставки :1. да са постановени между едни и същи страни, 2.да са постановени въз основа на едно и също искане, 3. да са с еднакво правно основание и 4. тези влезли в сила съдебни решения да са противоречиви. Липсата само на една от така изброените четири предпоставки води до неоснователност на молбата. В конкретния случай постановените решения № 347 от 7.04.2008 г. по гр. д. № 1295/2007 г. на V отд.на ВКС и № 47 от 2.02.2006г.по гр.д. 1236/2004г.на ВКС са между едни и същи страни- Е. Ф. М. и Й. Й. З. и касаят една и съща сделка - договор за покупко-продажба,сключен на 5.11.2002г.с н.а. №171 т.ІІА рег. № 2* д.342/2002г. С това се изчерпват общото. Двете дела не са постановени въз основа на едно и също искане. Искането,с което е бил сезиран съда по гр.д. № 1295/2007 г. на V отд.на ВКС е за признаване за установено,че договорът за покупко-продажба по н.а. №171 т.ІІА рег. № 2* д.342/2002г.е нищожен поради сключването му във вреда на представлявания и като евентуален иск-за развалянето му поради липса на доказателства за реално изпълнение на задължението за заплащане на цената и за осъждане на ответницата да предаде владението върху същия имот. Искането,с което е бил сезиран съда по гр.д. 1236/2004г.на ВКС е за признаване за установено,че договорът за покупко-продажба,сключен на 5.11.2002г.с н.а. №171 т.ІІА рег. № 2* д.342/2002г.е нищожен поради липса на основание. Освен горното-постановените две решения - № 347 от 7.04.2008 г. по гр. д. № 1295/2007 г. на V отд.на ВКС и № 47 от 2.02.2006г.по гр.д. 1236/2004г.на ВКС не са с еднакви правни основания. Правното основание по гр.д. № 1295/2007г. е чл.40 от ЗЗД и като евентуален-чл.87 от ЗЗД,както и чл.88 ал.1,във вр.с чл.55 от ЗЗД, а по гр.д. № 1236/2004г.- правното основание е чл.97 ал.1 от ГПК,във вр.с чл.26 ал.2 от ЗЗД. Липсата на идентичност между основанието и искането на двете дела –води и до липсата и на последната от гореизброените четири предпоставки- влезлите в сила съдебни решения да са взаимно противоречиви. По-късно постановеното решение по гр. д. № 1295/2007 г. на V отд.на ВКС, с което е отхвърлен иска за признаване на сключения договор за нищожен като сключен във вреда на представлявания не противоречи на по-ранното/това по гр.д. 1236/2004г.на ВКС/, с което е отхвърлен иска за признаване на сключения договор за нищожен като сключен при липса на основание. Настоящият съдебен състав на споделя тезата на молителката,че основанията на двете дела са еднакви,тъй като и в двата случая е претендирана нищожност и тъй като фактическите основания на исковете целели един и същ правен ефект. Фактът,че в ЗЗД изчерпателно са изброени няколко хипотези,при които може да се претендира нищожност –не означава,че се касае за едно основание. Всяко една от изброените в закона хипотези е самостоятелно и независимо от другите основание,тъй като изисква установяване на различни факти и събиране на различни доказателства. Касае се за различни основания,тъй като отделното установяване на състава на всяко едно от тях – само по себе си- води до нищожност на договора. С оглед на горното и като намира,че не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, съдът счита,че следва да остави без уважение подадената молба за отмяна. Мотивиран от изложеното,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Й. Й. З.-чрез процесуалния й представител-адвокат Ц. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 347 от 7.04.2008 г. по гр. д. № 1295/2007 г. на Пето гражданско отделение на ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.