Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * преобразуване на работодател * правоприемство * обезщетение за оставане без работа * преобразуване на търговски дружества

Р Е Ш Е Н И Е



№ 84


С. 07.04.2011 г.



В И М Е Т О НА Н А Р О Д А



Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ



при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1873/2009 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт К. Г., срещу въззивно решение №89 от 30.07.2009 год. на С. градски съд по гр.д. №1964/2007 г. в частта, с която е отменено решение от 01.05.2007 г. на С. районен съд по гр.д. №13506/2006 г. и са уважени предявените от Р. С. М.,[населено място], срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ като на ищеца са присъдени и 216.25 лв. деловодни разноски. Според въззивния съд уволнението на ищеца е незаконно и съобразно разпоредбата на чл.263и, ал.7 ТЗ освен първоначалния ответник [фирма] и останалите три - [фирма], [фирма] и „Б. – Т. п. с. /Л./” ЕООД са пасивно легитимирани по исковете. Това е така, защото при разделяне и отделяне заварените висящи производства по дела продължават в лицето на правоприемника на страната, според предвиденото в договора или плана за преобразуване. Когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества, които отговарят солидарно, съгласно чл.263л, ал1 и ал.2 ТЗ. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като той не е нито работодател прехвърлител, нито работодател приобретател.
Ответниците по жалбата Р. С. М.,[населено място], [фирма],[населено място], [фирма],[населено място] и „Б. – Т. п. с./Л./” ЕООД,[населено място], не са заявили становище.
С определение №427 от 16.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №89 от 30.07.2009 год. на С. градски съд по гр.д. №1964/2007 г. Обжалването е допуснато по въпросите за това дали съобразно изричната разпоредба на чл.123, ал.4, т.2 КТ касаторът отговаря за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, с оглед конституирането му като ответник в хода на делото наред с първоначалния ответник [фирма],[населено място], които се решават противоречиво от съдилищата.
По тези въпроси следва да се приеме, че [фирма],[населено място], не е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ. В разпоредбата на чл.357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. Според разпоредбата на чл.123 КТ трудовото правоотношение с работодателя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, разпределение на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия и други право-организационни промени на предприятието. Трудовите правоотношения с работниците или служителите се запазват и продължават да съществуват с новия работодател.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
В хода на въззивното производство в търговския регистър е вписано преобразуване на първоначалния ответник [фирма] чрез отделяне на три нови еднолични търговски дружества - [фирма],[населено място], [фирма],[населено място] и „Б. – Т. п. с. /Л./” ЕООД,[населено място]. Новите дружества са правоприемници на съответната част от правата и задълженията на [фирма]. Трудовите правоотношения на работниците или служителите, работещи в поделенията до преобразуването са преминали към съответните нови работодатели – новоучредените търговски дружества. Ищецът по делото до уволнението си е работил в Л. депо – Б., което след тази реорганизация е станало част от „Б. – Т. п. с. /Л./” ЕООД. Според изричната разпоредба на чл.123, ал.4, т.2 КТ за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, в резултат на която има преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, както е в разглеждания случай, отговарят солидарно работодателят прехвърлител /[фирма]/ и работодателят приобретател /„Б. – Т. п. с. /Л./” ЕООД/. Те единствено са пасивно легитимирани по исковете. От това следва, че касаторът не е пасивно легитимиран по предявените искове.
Според изложеното по-горе изводът на въззивния съд, че предявените искове и срещу касатора са основателни, е неправилен.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе исковете против [фирма],[населено място], трябва да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 635.50 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №89 от 30.07.2009 год. на С. градски съд по гр.д. №1964/2007 г. в частта, с която е отменено решение от 01.05.2007 г. на С. районен съд по гр.д. №13506/2006 г. и са уважени предявените от Р. С. М.,[населено място], срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и дружеството е осъдено да заплати на ищеца 216.25 лв. деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. С. М.,[населено място], срещу [фирма],[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед №103 от 28.03.2006 год. на изпълнителния директор на [фирма] и за заплащане на сумата 1 585 лв. на основание чл.225, ал.1 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. С. М.,[населено място], да заплати на [фирма],[населено място], 635.50 лв. деловодни разноски.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.