Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за забава


Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

гр. София, 04.02.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2466 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по подадена касационна жалба на М. А. П. срещу решение № 1612 /27.06.2018г. по в.гр.д. № 23/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 7358/06.11.2017г. по гр.д. № 8775/2017г. на СГС в частта за отхвърляне иска на касаторката срещу ЗД „Бул Инс”АД за обезщетение за забава върху 45 000 лв. за периода 07.04.2016г.-24.05.2017г.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Касаторът счита, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента и след като последният дължи на осн. чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетение за забава от датата на деликта, то и застрахователното дружество по прекия иск на увреденото лице също отговаря от тази дата за заплащане на обезщетение за забава върху определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди. На осн. чл.429, ал.3 КЗ в застрахователната сума влиза обезщетението за забава от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя. Нормата на чл.497, ал.1 КЗ има предвид друга забава и тя е на застрахователя за неизплащане на основание застрахователния договор дължимото на увреденото лице обезщетение. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго за уважаване на претенцията за присъждане на обезщетение за забава и за периода 07.04.2016г.-24.05.2017г.
Не е подаден писмен отговор от ответника по касацията ЗД „Бул Инс”АД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оплакването по въззивната жалба на М. П. е относно отхвърляне на иска за обезщетение за забава в плащането на дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от настъпване на увреждането (датата на ПТП е 07.04.2016 г) до 24.05.2017 г. – изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ пред застрахователя. САС е счел, че с новия Кодекс на застраховането /Обн. - ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ се ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от последния лихви върху обезщетението за претърпени от деликта вреди, като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. В случая е приложима новата уредба, тъй като застрахователната полица е от 19.02.2016 г. – по аргумент от § 22 от ПЗР на КЗ. Касаторката е уведомила застрахователя за събитието с предявяване на претенция на 28.04.2017 г. Съгласно нормата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. Поради което САС е счел, че като е присъдил законната лихва върху обезщетението, считано от 25.05.2017 г., СГС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди.
С определение № 349/03.07.2019г. по т.д. № 2466/2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Включват ли се в застрахователната сума по застраховка «Гражданска отговорност» на осн. чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?
За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за забава.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка «Гражданска застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Предвид така изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
По основателността на касационната жалба:
Предвид отговора на правния въпрос касационната жалба се явява частично основателна.
Процесното ПТП е извършено на 07.04.2016г. Касаторката е заявила писмена претенция пред застрахователя на 28.04.2017г. С оглед даденото по-горе разрешение на правния въпрос за периода от датата на деликта 07.04.2016г. до предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от касаторката вреди се дължи от делинквента на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. Следователно прекият иск по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от 07.04.2016г. до 27.04.2017г. е неоснователен. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е. от 28.04.2017г., а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за периода от 28.04.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението за претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за забава е основателен.
Следователно въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да се отменят в частта по иска за заплащане на обезщетение за забава върху сумата от 45 000лв. за периода 28.04.2017г.- 24.05.2017г. като вместо него се постанови друго за уважаване на иска за този период. В останалата обжалвана част за отхвърляне на иска за периода от 07.04.2016г. до 27.04.2017г. въззивното решение следва да се потвърди.
В полза на процесуалния представител на касаторката следва на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. да се заплати възнагражение в размер на 100лв. съобразно уважената част от касационната жалба.
Водим от горното, състав на Първо отделение наТК на ВКС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1612 /27.06.2018г. по в.гр.д. № 23/2018г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 7358/06.11.2017г. по гр.д. № 8775/2017г. на СГС в частта за отхвърляне иска на М. А. П. срещу ЗД „Бул Инс”АД за обезщетение за забава върху 45 000 лв. за периода 28.04.2017г.-24.05.2017г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс”АД да заплати на М. А. П. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 45 000 лв. за периода 28.04.2017г.-24.05.2017г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1612 /27.06.2018г. по в.гр.д. № 23/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 7358/06.11.2017г. по гр.д. № 8775/2017г. на СГС в частта за отхвърляне иска на М. А. П. срещу ЗД „Бул Инс”АД за обезщетение за забава върху 45 000 лв. за периода 07.04.2016г. до 27.04.2017г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс”АД да заплати на адв. Вихър Н. сумата от 100лв., представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: