Р Е Ш Е Н И Е № 229 гр.София , 25 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 637/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка на въззивно решение № 17 от 10.02.2014г. по внохд № 317/2013г. по описа на Варненския апелативен съд, е по жалба от защитника на подсъдимите Й. Й. и А. Д. – адв. Е. Н., с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С присъда № 22 от 16.09.2013г., постановена по нохд № 525/2013г. по описа на Шуменски окръжен съд, подсъдимият Й. Ж. Й. е признат за виновен в това, че на 08.12.2010г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с А. С. Д. отнел чужди движими вещи – 1042.86 грама златни накити на обща стойност 44 597.04 лева и сумата от 1064 лева – големи размери, от владението на М. П. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като деянието е било извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и 4, вр. чл. 198, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. “а” НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият Й. Ж. Й. е признат за невинен и оправдаван по първоначалното обвинение за въоръжен грабеж в особено големи размери – по чл. 199, ал. 2 НК. Постановено е на основание чл. 70, ал. 7 НК подсъдимият Й. Ж. Й. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години, 3 месеца и 11 дни, от което е бил условно предсрочно освободен с определение № 155 от 12.03.2010 г. по ЧНД № 349/2010 г. на Варненския окръжен съд. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият А. С. Д. е признат за виновен в това, че на 08.12.2010г. в [населено място] в съучастие като съизвършител с Й. Ж. Й. отнел чужди движими вещи – 1042.86 грама златни накити на обща стойност 44 597.04 лева и сумата от 1064 лева – големи размери, от владението на М. П. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият А. С. Д. е признат за невинен и оправдаван по първоначалното обвинение за въоръжен грабеж в особено големи размери –по чл. 199, ал. 2 НК. Извършено е зачитане на основание чл. 59, ал. 1 НК. Подсъдимите Й. Ж. Й. и А. С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] [населено място] сумата от 45 661.04 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2010г. до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба от защитника на двамата подсъдими. С решение № 17 от 10.02.2014г. по внохд № 317/2013г. на Варненския апелативен съд, присъда № 22 от 16.09.2013г., постановена по нохд № 525/2013г. по описа на Шуменски окръжен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение се излагат оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно се посочва ограничаване правото на защита на подсъдимите, доколкото на подс. Й. не е била дадена възможност да даде обяснения и неговите обяснения не са били прочетени, и във връзка с това съдът не е дал отговор на неговите възражения и защитна позиция. Твърди се, че изложените от Апелативния съд мотиви не кореспондират с доказателствата по делото, като доказателствата са тълкувани единствено в подкрепа на обвинението, както и че въззивният съд не е дал отговор на поставени от защитата въпроси. Конкретно се оспорва кредитирането на показанията на св. И. Г., като противоречащи на обективните находки. Възразява се срещу кредитирането на показанията на св. М., като се подчертават обстоятелствата, за които свидетелят си противоречи, както и се твърди опороченост на разпознаването. Посочва се, че изводи направени от въззивния съд са в противоречие с експертното заключение на ДНК експертизата. Твърди се неправилност на изводите, свързани с факта на сваляне на белезниците на св. М.. Подчертава се заключението на компютърната експертиза за невъзможност да бъде разпознато второто лице в автомобила и в тази връзка се твърди неправдоподобност на показанията на свидетелите Х. и К.. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред касационния съд упълномощеният пред тази инстанция защитник на двамата подсъдими – адв. Х. Х., развива доводи за недоказаност на обвинението. Счита, че са били пренебрегнати обясненията на подсъдимите, като не са преценени във връзка с други доказателства. Възразява срещу безкритичното кредитиране на показанията на св. М.. Твърди нарушаване на принципа на непосредственост с възприемането на показанията на св. Х.. Счита, че доказателствени непълноти са били запълвани чрез експертно заключение, което не е източник на доказателства. Моли подсъдимите да бъдат признати за невиновни. В представена от защитника адв. Х. писмена защита се оспорват изводите на решаващия съд досежно авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими. Подробно се възразява срещу пренебрегването на обясненията на двамата подсъдими, като се сочи, че неправилно е прието, че същите съставляват единствено защитна теза, макар обясненията на подс. Й. да са подкрепени от показанията на св. Д. К.. Излагат се съображения за това, че съдът е приел безкритично показанията на св. М., които са изключително противоречиви. Възразява срещу възможността да бъдат ценени показанията на св. Х., който е извършил извънпроцесуални действия, като освен това сочи тяхната опроверганост от показанията на св. К.. Сочи се формален подход на окръжния съд по отношение на експертното заключение на починалия експерт Ат. П., както и придаване на доказателствена сила на експертизата. Другият упълномощен защитник на подсъдимите Й. и Д. – адв. Н. в съдебно заседание преповтаря съображенията, изложени в изготвената от него касационна жалба. Поддържа направеното в нея искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от защитника на двамата подсъдими. Мотивира тезата си за неоснователност на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Гражданският ищец [фирма] – [населено място], не се представлява пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбите касационни основания, сочи на извод за това, че касационната жалба е основателна, но не изцяло по изложените в нея съображения. Доводите, направени в жалбата и в съдебно заседание, касаят оспорване на доказателствената дейност на решаващия съд, неправилна оценка на доказателствата и липса на несъмнена и категорична доказаност на обвинението по отношение и на двамата подсъдими. Тези доводи са изложени в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. По отношение на доводите на защитника адв. Х., направени в пледоарията му пред настоящата инстанция и в писмената му защита, следва да се посочи, че тези доводи касаят несъгласие с мотивите на първоинстанционната присъда, а предмет на касационна проверка е решението на апелативния съд. Освен това, в писмената защита се обсъжда предходно отменително решение, което не е и не може да бъде предмет на настоящата касационна проверка. При така изложените в жалбата, в писмената защита и в хода по същество пред настоящата инстанция съображения във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Тази проверка е дължима, тъй като въззивната инстанция е последната по фактите и именно в рамките на установената от нея фактическа обстановка се проверява правилното приложение на материалния закон. Действително, оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка. Тя се отнася до решаване на въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното и всестранно изясняване на релевантните обстоятелства. Касае също и въпросите дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното. Отнася се и до преценката дали при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на страните в процеса. Въззивният съд, за да изпълни задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е бил длъжен да извърши проверка на правилността на формирането на изводите по фактите, както и да отговори на доводите, релевирани в жалбата, с която е сезиран. Такава проверка с оглед и на посочените във въззивната жалба основания, не е била извършена в дължимия обем. Макар съставът на апелативния съд в отговор на доводите на защитата да е изложил обосновано съображения защо кредитира показанията на св. М. М. и извършеното от него разпознаване на подс. Д., да е обсъдил заключенията на приетите по делото експертизи, в решението липсва отговор на част от конкретните възражения в жалбата във връзка с огледния протокол на местопроизшествието (л. 9 и сл. т. І от ДП). Изобщо не са обсъдени показанията на св. И. Г. и връзката на заявените от него факти с обективните находки от протоколите за оглед. Доводи, свързани с това, че показанията на св. Г. декларативно са приети като подкрепящи обвинителната теза, без да са съпоставени с данните от протоколите за оглед (т. І от ДП), установяващи намиране и изземване на различни предмети (кутийка от бира, ръкавици, плик с гривна), се правят и пред настоящата инстанция. При липсата на дължимия анализ на тези свидетелски показания във връзка с фактическите данни, изводими от протоколите за оглед, тази непълнота не може да бъде заместена от касационната инстанция. Настоящият състав възприема като основателно оплакването, направено в касационната жалба и поддържано от защитниците, за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото. Това процесуално нарушение е свързано с нарушаване на правото на подсъдимите и в частност, на подс. Й., да дадат обяснения по обвинението. Видно от материалите по делото, при първото му разглеждане от Шуменски ОС, подсъдимите Й. и Д. са дали подробни обяснения по повдигнатото им обвинение. В хода на съдебното следствие при второто разглеждане на делото от окръжния съд, след като на подсъдимите е била дадена възможност да дадат обяснения, същите са заявили, че поддържат тези, дадени при предходното разглеждане на делото. Така направеното изявление не съставлява провеждане на разпит на подсъдимите съобразно предвиденото в чл. 277 НПК и то не е достатъчно, за да могат да бъдат включени вече дадени пред друг състав обяснения в доказателствената съвкупност. Съдът е следвало да изясни действителната воля на подсъдимите – дали желаят или не да реализират правото си да дадат обяснения и съобразно това, да констатира основание по чл. 279, ал. 1 НПК за приобщаване на дадените пред друг съдебен състав обяснения, което не е сторил. Въззивната инстанция е поправила частично това нарушение, но само по отношение на подс. Д.. В съдебно заседание на 24.01.2014г. по внохд № 317/2013г., след като е било възобновено съдебното следствие, съдът е дал възможност на подс. Д. да даде обяснения, той е заявил, че не желае да стори това и законосъобразно на основание чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК са приобщени чрез прочитането им неговите обяснения, дадени пред Шуменския ОС при първото разглеждане на делото. На подс. Й. обаче изобщо не е дадена възможност да заяви дали желае да се възползва от правото да даде обяснения по обвинението, като по този начин не само е нарушено това му право, но и е препятствана възможността да бъдат приобщени чрез прочитане дадените от него обяснения пред окръжния съд при първото разглеждане на делото. Съдебната практика трайно приема, че ограничаването на възможността да бъдат депозирани обяснения от подсъдимия обуславя съществено нарушаване на процесуалните правила и такова нарушение се констатира в случая. Следва да се има предвид, че обясненията на подсъдимото лице имат двояка процесуална природа – съставляват както доказателствено средство, така и средство за защита. Поради това, когато подсъдимият е дал обяснения по обвинението, те подлежат на внимателна проверка, като се ценят във връзка с всички събрани по делото доказателства. Задължение на решаващия съд е да обсъди тези обяснения и едва ако мотивирано намери, че същите са опровергани от доказателствени факти, изводими от други доказателствени източници, може да не им даде вяра и да ги възприеме единствено като защитна позиция. Но при всички случаи дължи обсъждане на заявеното от подсъдимия в обясненията му. Като не са приобщени обясненията на подс. Й., неговата позиция по обвинението е останала извън предмета на обсъждане от въззивната инстанция. Освен това, съставът на апелативния съд изобщо не е обсъдил приобщените обяснения на подс. Д., каквото задължение несъмнено е имал. Във връзка с доводите на защитата, касаещи заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства, поддържана в съдебно заседание от експерта М., настоящият състав намира следното: По делото е налице изготвено писмено заключение по ДНК експертиза, извършена от вещото лице А. П. (л. 74-79, т. І- от ДП). Поради смърт на вещото лице, писменото заключение е приподписано от вещото лице П. М.. Това заключение е било прието от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 20.03.2013г., като експертът М. е заявила, че го поддържа. При първото разглеждане на делото от Шуменски ОС е допусната и изготвена допълнителна ДНК експертиза със същите задачи, каквито са били поставени на изготвената на досъдебното производство ДНК експертиза. В обстоятелствената част на заключението си, вещото лице е посочило, че при изготвянето на тази експертиза са използвани данните, отразени в експертиза № 10/ДНК-100 за изолиране на ДНК, използваните методи чрез специализирана апаратура и проверените резултати в базата данни на автоматичния секвентор и на тази основа вещото лице е дало заключение по поставената задача. Това експертно заключение също е било поддържано от вещото лице и прието в съдебно заседание. Във въззивната жалба защитникът е оспорил възможността при постановяване на съдебния акт да бъдат ползвани описаните експертни заключения, а доводите в подкрепа на това оспорване не са били обстоятелствено разгледани от апелативния съд. Съдебният състав на първо място без опора в материалите по делото е приел, че при първоначалния анализ е използван целия клетъчен материал, защото такива данни по делото липсват. На второ място, не е изложил убедителни съображения за възможността едното или и двете експертни заключения – изготвеното от вещото лице П. и приподписано от вещото лице М. и това, изготвено от експерта М., да бъдат ползвани при обосноваване на изводите. Това е било необходимо, защото принципно няма пречка заключение, изготвено от определено вещо лице, да бъде поддържано от друг експерт, стига този експерт да може убедително да го защити, като се има предвид, че в случая се касае до изследване, извършвано чрез специализирана техника, като резултатите от него са отразени именно от показанията на съответната апаратура. Във връзка с оспорването от страна на защитниците на възприетото от Варненския АС за това, че по вещественото доказателство белезници липсва биологичен материал от св. М., това оспорване не е лишено от основание. В решението си съдът е посочил, че вещите лица, без да конкретизира кои, са дали отговор защо няма биологичен материал от пострадалия. Тези изводи са в известна степен произволни, понеже, ако съдът е имал предвид заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице В., това заключение е хипотетично – посочва възможности в теоретичен план. В заключението е посочено, че при установените при пострадалия травматични увреждания, е възможно да остане биологичен материал, годен за ДНК анализ, но е възможно и да не остане такъв или същият да бъде недостатъчен като количество. Във връзка с този спорен момент, решаващият съд не е обърнал внимание на обстоятелството, изрично отразено в ДНК експертизата (защитена от вещото лице П. М.), както и на заявеното в съдебно заседание от експерта В., че биологичен материал за изследване е бил взет само от определено място от вещественото доказателство – от зъбците на белезниците. Ако беше отчел това обстоятелство, можеше чрез допълнителен разпит на вещото лице по ДНК експертизата да изясни дали е търсен биологичен материал и в други части – в областта на гривните на белезниците, и с оглед на това, ако не е бил търсен биологичен материал в други части на вещественото доказателства, чрез поставяне на допълнителна задача на експерта, да изследва обстоятелството, дали по белезниците (извън зъбците) има биологичен материал и ако такъв е наличен, от кого произхожда. Възприетата от въззивната инстанция подкрепеност на заявеното от св. Мл. М., че ръката на втория извършител, този с маската, е била обезкосмена, от обстоятелството, че подс. Й. обезкосмява тялото си, е произволно. Съдът е приел, че последното обстоятелство било установено по делото, без да посочи от които доказателства прави такъв извод. Такива обстоятелства се сочат от подс. Й. в неговия разпит пред друг състав на Шуменски ОС, а тези обяснения не са надлежно приобщени, а при настоящето разглеждане на делото подсъдимият е обяснил единствено какво означава „метросексуален”. Въззивният съд като втора инстанция по фактите не е положил дължимите усилия за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Това е така, понеже не е извършена преценка на връзката между фактическите данни, изводими от няколко доказателствени източници. В протоколи за оглед на л. 21 и сл. т. І от ДП е отразено намиране и изземване на найлонов плик с гривна от кожа и жълт метал, в протокол на л. 34 и сл. т. І от ДП е удостоверено намиране на 2 бр. ръкавици, в протокол на л. 59 и сл. т. І от ДП е отразено намиране на метална бирена кутия, а в други протоколи за оглед е удостоверено намиране на части от лекия автомобил (като по отношение на тях са налични експертни заключения). Не е изследвана логическата и фактическа връзка между отразените в тези писмени доказателствени средства обстоятелства, показанията на св. И. Г. и на свидетелите С. Т. и Ж. Д., и вещественото доказателство – видеозапис от мобилна камера за контрол на пътното движение. Такава връзка между обективните находки би могла да бъде изследвана чрез съпоставянето на местата, на които са намерени предметите, иззети като веществени доказателства и пътя, по който се е придвижвал лекия автомобил „Форд Ескорт” с ДК [рег.номер на МПС] и би допринесла, макар и косвено, за обосноваване на изводи за правно значимите обстоятелства. Защото една от намерените и иззети вещи – найлонов плик с гривна, е част от предмета на деянието, а изследваните чрез експертизи дактилоскопни и ДНК следи в автомобила сочат на техен произход от подс. Д.. За целта биха могли да бъдат използвани специални знания, като евентуално бъде назначено вещо лице, което да състави скица на движението на лекия автомобил съобразно удостоверените в протоколите обективни данни и отрази на скицата местата на намиране и изземване на съответните веществени доказателства, като извърши преценка и дали е възможно (с оглед разстоянията между предметите) те да бъдат изхвърлени наведнъж или на няколко пъти и тези изводи да бъдат съпоставени с показанията на св Г.. Пак по отношение на установения и иззет като веществено доказателство предмет – найлонов плик с гривна (най-вече по отношение на найлоновия плик), не са използвани възможностите за експертно изследване за наличие на дактилоскопни следи и на ДНК материал върху тези предмети, чрез което евентуално би могла да се установи връзка на веществените доказателства с подсъдимите. Изложените съображения сочат, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради ограничаване правото на защита на подсъдимите. Въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да извърши обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като не е дала отговор в решението си на всички доводи, направени във въззивната жалба. Тези нарушения обуславят наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и предпоставят отмяна на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В допълнение и с оглед възраженията в писмената защита, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че въззивният съд следва да извърши задълбочена преценка на показанията на свидетелите Х. и К., имайки предвид техния производен характер, като внимателно ги съпостави с други доказателства по делото. Доколкото касационната инстанция е обвързана от установените от въззивния съд фактически положения, и предвид констатираните нарушения при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, не е налице възможност за произнасяне по същество на обвинението. При новото разглеждане на делото следва да бъде отстранено допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, да бъдат спазени изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, като бъде изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, да бъдат спазени правилата за оценка на доказателствата, което да позволи и правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява решение № 17 от 10.02.2014г. по внохд № 317/2013г. на Варненския апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.