Р Е Ш Е Н И Е   №  321   гр.София,  02 октомври   2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер дело № 290/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 15/2009 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на определение № 18/10.02.2009 год., с което е одобрено споразумение по чл.381 и сл. НПК между прокурор и з. със съгласието на осъдения Я. В. М.. Поддържа се, че са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор и моли да бъде уважено по изложените в него съображения. Осъденият Я. В. М.-лично и чрез редовно упълномощения си договорен з. , оспорват основателността на искането по съображения за липса на нарушения от поддържаните, с което обосновават становището си, че следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:   След приключване на разследването между прокурора и защитника на обвиняемия е било изготвено споразумение при условията по чл.381, ал.1, 5, 6 и 8 НПК, което е внесено от прокурора в съответния първоинстанционен съд-Бургаския окръжен съд. В съдебното заседание на 22.12.2008 год. съдията е предложил на страните изменение на споразумението в частта му относно неприложението на чл.66, ал.1 НК, за което не било постигнато съгласие. По съображения, че предложеното споразумение противоречи на закона в частта, с която е приложен чл.66, ал.1 НК не го одобрил и с определението си постановил връщане на делото на прокурора. Бургаският окръжен съд на 30.01.2009 год. образувал нохд № 15/2009 год. по внесено споразумение за прекратяване на наказателното производство със страни по споразумението прокурор от Бургаската окръжна прокуратура и защитника на обвиняемия Я. М. , отговарящо по форма и съдържание, предписани в чл.381 НПК, вкл. и заявеното съгласие на обвиняемия по чл.381, ал.6, изр.2 НПК. В съдебното заседание на 10.02.2009 год. друг съдия от Бургаския окръжен съд с протоколно определение № 18 приел, че споразумението не противоречи на закона и на морала – макар и да е постигнато отново съгласие за приложение на чл.66, ал.1 НК със срок на изпитание 4 години, поради което го одобрил, обявил определението за окончателно и прекратил производството по делото. В искането се поддържа, че споразумението неправилно е било одобрено, защото не са били налице предпоставките по чл.382, ал.7 НПК. Обосновано е нарушение на закона, което съдът е пренебрегнал като в противоречие със събрания доказателствен материал е приел за законосъобразна квалификацията по чл.124 вместо по чл.116 НК. Одобряването на споразумение по чл.381 НПК е възможно само в случаите, когато то не противоречи на закона и морала. С определението от 10.02.2009 год. съдът е одобрил споразумението като се е мотивирал с наличието на това изискване. Такъв извод обаче е напълно формален и указва на неизпълнено от съда задължение – преди одобряване на споразумението да се запознае с материалите по делото, събрани на досъдебното производство. Не е достатъчно да са налице само формалните основания – да е в писмена форма, да е постигнато между прокурора и адвоката-з. на подсъдимия съгласие по въпросите по чл.381, ал.5 НПК, както и да има изричен отказ на обвиняемия от съдебно разглеждане на делото. Основно задължение на съдията е да осъществи контрол за законосъобразност като се запознае както с делото, така и с предлаганото споразумение, независимо че прокурорът е направил преценката за изпълнение на задълженията от с. на разследващия орган по разкриване на истината. Съдът го одобрява само тогава, когато не противоречи на закона – следователно и на изискването да се установи истината. Ако са налице доказателства, които сочат на по-тежка квалификация на някое от деянията, ако самопризнанието не се подкрепя, ако се опровергава от други доказателства, каквито са събрани по предвидения процесуален ред, то съдът не следва да го одобри. Запознавайки се със събрания доказателствен материал за конкретната фактическа обстановка и поведение на осъдения по отношение на пострадалия Б. А. съдът би могъл да стигне до друг извод за приложимия материален закон и да откаже да одобри споразумението, тъй като при квалификация за по-тежко наказауемо престъпление споразумението може да се окаже абсолютно недопустимо. Съдът ще бъде длъжен да се произнесе в рамките на повдигнатото обвинение, но само тогава, когато има внесен обвинителен акт, но не и при споразумението по чл.381 НПК. Неоснователен е поддържания в искането довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по съображенията, че прокурорът е бил длъжен след отказа на съда да одобри първото споразумение, да внесе делото с обвинителен акт. Подобен императив не произтича от разпоредбите на Глава осемнадесета от НПК и влиза в противоречие с доминиращата и независима роля на прокурора в досъдебното производство. Не намираме за последователно и логично разбирането, че не е допустимо внасянето на ново споразумение, но е допустимо то да се разгледа в съдебното производство. Споразумението не променя правната си природа, независимо от фазата, в която се представя на съда. Законодателят изрично е предвидил в чл.384, ал.1 от НПК едни и същи условия и ред за одобряването му както в случаите, когато то е изготвено в досъдебното производство, така в случаите, когато е постигнато в съдебното производство. Съгласието на всички страни, изискуемо по силата на чл.384, ал.3 от НПК, е допълнително процесуално изискване, продиктувано от спецификата на съдебния стадий на процеса, в който прокурорът е само една от страните, равнопоставена на о станалите. Във всички случаи съдът е длъжен да провери споразумението за съответствие на закона и морала, а съгласието на конституираните в съдебното производство страни е само предварителна предпоставка за осъществяване на тази проверка. Предвид изложеното искането за отмяна на определението по реда на възобновяването на нохд № 15/2009 год. на основанията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона е основателно. Затова и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 15/2009 год. на Бургаския окръжен съд; ОТМЕНЯ протоколно определение № 18/10.02.2009год., с което е одобрено споразумение по чл.381 НПК за прекратяване на наказателното производство по отношение на Я. В. М. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Бургаския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/         Особено мнение на съдията ЛИДИЯ СТОЯНОВА   Намирам за основателен и другия довод, поддържан в искането – за постановяване на определението при съществено нарушение на процесуалните правила поради противоречие с разпоредбата на чл.382 НПК. Основание да не се произнесе с оспорения акт е и предходното определение на същия съд, с което съдията е отказал да одобри споразумението и е върнал делото на прокурора. Съгласно чл.382, ал.8 и ал.9 НПК това го е задължавало да внесе обвинителен акт, а не отново и при същите фактически обстоятелства, без да се съобразява с отказа на съда да одобри първото споразумение, макар и друг, но прокурор от същата прокуратура, е предложил ново-при това с по-благоприятни за обвиняемия условия. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, поради което правилно се поддържа в искането като довод за отмяна на споразумението по реда на възобновяването. С внасянето на обвинителен акт не се нарушават правата на осъдения. Съгласно чл.384, ал.1 НПК, при наличието на основания за това, първоинстанционният съд може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато след образуване на съдебното производство, но преди да бъде приключено съдебното следствие. По този начин ще бъдат приложени по-пълно основните принципи, предвидени в НПК, вкл. и този за равнопоставеност на страните, защото ще бъде взета предвид волята на всички страни, чието съгласие трябва изрично да бъде заявено пред съда.       ЛИДИЯ СТОЯНОВА