О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 381   София, 17.09.2009 г.     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  закрито  заседание  на  четиринадесети септември, две хиляди и девета  година в състав:                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                 ЧЛЕНОВЕ:         СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                                               ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА     изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова ч. гр. дело № 352/2009 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3,т.2 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. А. Н., Т. К. Н. и Р. С. Н. ,чрез пълномощника им адвокат Е, срещу определение от 16.05.2009г. по ч.гр.д. № 204/2009г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.02.2009г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 303/2009г., с което е допуснато обезпечение на иск за делба на недвижими имоти чрез налагане възбрана на последните. Жалбоподателите излагат доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Считат, че с обжалваното определение има произнасяне по процесуалноправен въпрос по прилагането на предвидената в разпоредбата на чл.397, ал.1, т.1 ГПК обезпечителна мярка възбрана като „подходяща” и допустима за обезпечаване иска за делба. Според жалбоподателите решението на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: За да постанови обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК за допускане на исканото обезпечение на иск за делба, тъй като без него ще се затрудни осъществяването на правата по решението и исканата обезпечителна мярка е адекватна на съществуващата обезпечителна нужда. С оглед обстоятелството, че процесната сграда била построена през 1999г. и е изтекъл срок от 10 години до завеждане на иск, то е налице реална възможност възможност някой от съделителите да претендира придобиване по давност, което изключва съсобствеността и е възможно да се извърши разпореждане с предмета на спора. Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.274, ал.3,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на определението по въпроса дали е съответстваща по смисъла на чл.391 ГПК поисканата обезпечителна мярка – възбрана на делбения имот за охраняване интересите на ищците по предявения от тях иск за делба. Въпросът обуславя изхода на производството по обезпечение на иска и разрешаването му е от значение за точното прилагане разпоредбата на чл.391 ГПК . Разгледана по същество, касационната частна жалба е основателна. По начало приложното поле на обезпечението на иска се определя от обезпечителната нужда. Такава може да възникне по повод не само осъдителни, но и по установителни и констативни искове. Съдебната делба като особено исково конститутивно производство има за предмет прекратяване съсобствеността върху една вещ по съдебен ред по искане на ищците и независимо от волята на другите съсобственици. Ищците по този иск признават обем права на ответниците в съсобствеността и искат принудително да се осъществи потестативното им право за делба. За да се допусне обезпечение на производството по съдебна делба следва да е налице обезпечителна нужда, т.е. без исканата обезпечителна мярка за ищеца да е невъзможно или пък да се затрудни осъществяване правата му по решението за извършване на делбата. По начало вещното право на собственост е абсолютно право, предполагащо възможност на титуляра му да извършва разпореждане с имота по предвидения от закона ред. Това се отнася и до правата на съсобственика като са налице редица законови разпоредби, установяващи определени изисквания при разпореждане с дял от съсобствеността с оглед охраняване интересите на останалите съсобственици/сънаследници /чл.33 ЗС, чл.76 ЗН/. Мярката „възбрана на имота”, предмет на делбения процес трябва да кореспондира с правата на ищците по решението като обезпечи тяхното осъществяване. Извършването обаче на разпореждане с идеалните части на съделителите по време на процеса е ирелевантно с оглед разпоредбата на чл.226 ГПК. Оттук и не е налице обезпечителна нужда от забрана на съделителите да се разпореждат със своя дял в имуществената общност. Хипотетичната възможност, както е приел въззивният съд, по време на процеса съделителите – ответници да прехвърлят целия имот като изключителни негови собственици с оглед евентуалното им позоваване на придобивна давност, не може да наложи извод за наличие предпоставките на чл.391 ГПК за допускане обезпечение на предявения иск, поради липса на обезпечителна нужда по смисъла на същата разпоредба, тъй като не засяга действителните права на собственост. Обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли молбата за допускане обезпечение на иска за делба като неоснователна. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определението от 16.05.2009г. по ч.гр.д. № 204/2009г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.02.2009г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 303/2009г., с което е допуснато обезпечение на иск за делба на недвижими имоти чрез налагане възбрана на последните и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Г. С. Н. и М. Д. Н. за допускане обезпечение на предявения от тях срещу З. А. Н., Т. К. Н. и Р. С. Н. иск за делба на недвижими имоти, по който е образувано гр.д. № 303/2009г. на Бургаския районен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.