Р Е Ш Е Н И Е № 98 С о ф и я, 15 ф е в р у а р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 ф е в р у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 142/2013 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане от главния прокурор на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК се претендира отмяна на влязлата в законна сила присъда № 30 от 12.10.2012 г, постановена по НОХД № 411/2011 г. от районен съд-Оряхово, с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Оправданият подсъдим В. Ц. С. от [населено място], област Враца, чрез защитника си адв.В.Б. от САК моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение извърши проверка на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното : С присъда № 30 от 12.10.2012 г., постановена по НОХД № 411/2011 г. Оряховският районен съд е признал подсъдимия В. Ц. С. от [населено място], област Враца за невинен в това на 28.02.2011 г. по пътя от [населено място] за М., област Враца, при управляване на МПС – лек автомобил „Л.”, модел „Капа” с рег.№ ....., в пияно състояние, да е нарушил правила за движението и по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на Н. Т. С. от Червен бряг и на основание чл.304 от НПК той е оправдан по предявеното му обвинение по чл.343, ал.3, алт.1-ва, б.”а”, пр.1-во вр.чл.342, ал.1 от НК. Съдът не се е произнесъл по въпроса на кого възлага направените по делото разноски. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 29.10.2012 г. С искането от 20.12.2012 г. на главния прокурор се ангажира основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, но с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на съда при събирането и оценката на доказателствените материали с искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на главния прокурор е направено в предвидения в чл.421, ал.1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл.420, ал.1, предл.последно от НПК и с него се иска отежняване положението на оправдания обвиняем. Разглеждайки го по същество, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема искането за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Основната част от искането на главния прокурор коментира неправилността на първоинстанционната присъда относно анализа на гласните доказателствени средства и изводите на експертите от КМАТЕ, назначена в съдебното производство и упреква съда в безкритичното им възприемане, от които изградил в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК убеждението си по правно значимите факти, последвано от неправилно приложение на материалния закон, ограничило правото на защита на прокуратурата да постигне осъждането на обвинения В. С.. Това може да се обясни с противоречивостта на позицията на прокуратурата, видно и от съдържанието на иницииралото настоящата проверка искане на главния прокурор. На първо място, няма как да се отнесат доводите за некачествено разследване и несъответен обвинителен акт към основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело и като се настоява за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане не от прокурора, а от районния съд. Ако прокурорът счита, че могат да се съберат нови доказателства, които не са били известни на този съд, чрез съответно разследване, това ще му даде основание по чл.422, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на делото по искане на окръжния прокурор съобразно правомощието му по чл.420, ал.1, пр.1-во от НПК. От друга страна, освен към дейността на съда по извеждане на правно значимите факти, недоволство се изразява и заради не изследване на обстоятелства относно посочения от експертите от арбитражната (наречена „комисийна”) КМАТЕ като водач на автомобила св.М.С. (имал ли СУМПС, дали въобще можел да управлява МПС и т.н.), като се пропуска обаче срещу кого е повдигнато и внесено обвинението в съда. Като се заобикалят тези процесуални проблеми, упреква се първата инстанция по фактите в не обективен и едностранчив анализ на доказателствената съвкупност, в предоверяване на последното експертно заключение, което освен непълно, било и некомпетентно. Тези доводи не държат сметка за резултатите от проведеното съдебно следствие. Очевидци на качването на тримата младежи в колата на подсъдимия В.С. и кой е бил водачът й няма, а те пък нямат спомен нито за повода на пътуването, нито за случилото се ПТП. Св.Г.Г., съжителстваща на съпружески начала с пострадалия св.Н.С., в разпита й на 28.05.2012 г. е разказала за объркан отговор на В.С. кой и защо е допуснал ПТП, като е изразила предположение той да е бил водачът. Останалите свидетели са коментирали местонахождението на изпадналите от колата младежи и с нищо не са допринесли за изясняване на спорния въпрос по делото – кой е бил водачът в момента на ПТП. Неуместно в искането, през разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК, се приписва бездействие от страна на съда „да установи присъстващите гости на рождения ден на св.М.С. и ги разпита ... дали са видели кой е седнал на мястото на водача”, т.е. гласни доказателствени средства, които обаче е следвало да издири разследващият орган, а не функциите му да се възлагат на съда. В тази насока не е имало каквато и да е било индиция за активност от негова страна. Изясняването на този факт прокурорът е съзрял в експертните възможности на вещите лица по назначените на досъдебното производство основна и допълнителна КМАТЕ и съобразно заключенията им е внесъл обвинителния акт срещу В.С. за причиненото при ПТП, в пияно състояние, увреждане на св.С.. В хода на съдебното следствие съдът е уважил искането на защитата за назначаване на повторна КМАТЕ с експерти от различни области на науката, на което прокурорът не се е противопоставил. Възприемането на изводите на тази КМАТЕ, макар и недостатъчно аргументирано от съда, е било подкрепено и от прокурора в съдебните прения с не поддържане на обвинението, като съдът с основание е отказал да се довери на заключенията на КМАТЕ от досъдебното производство, при защитата на които вещите лица са били не само несигурни, но и като са декларирали, че освен подсъдимия, от травмите по тримата возили се и изпаднали от колата младежи може да се направи извод и друг от тях да е бил водача му преди ПТП. За разлика от тях, тримата последно назначени експерти в комисийната КМАТЕ са се обосновали с посочване на грешната оценка от колегите им на получената от подсъдимия В.С. гръдна травма със счупване на 6-то до 9-то ребра вдясно, но отзад по задна аксиларна линия и десностранен пневмоторакс, което не може да се свърже с възприетата от предишните три вещи лица „воланна” травма. Такава те са посочили да е получил св.М.С. - брат на подсъдимия В.С. и с много по-голяма степен на вероятност него са определили като водача на МПС, допуснал процесното ПТП с причиняване на съставомерния вредоносен резултат на пострадалия св.С.. Наистина, могат да се отправят претенции към изложените от съда мотиви, но тези изводи са били проверени и възприети като компетентни и спомагащи за достигане на обективната истина на база на внимателен, обективен и всестранен анализ на всички ангажирани от страните доказателства и доказателствени средства. Поради това неоснователно е оплакването за игнориране на заключението на първоначалната КМАТЕ и на показанията на св.Г. и св.С., за пропуски в доказателствената дейност на съда и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на присъдата и възобновяване на делото. Неправилното приложение на материалния закон се свързва с неоснователното отричане подсъдимият В.С. да е бил водача на колата в момента на ПТП, т.е. автор на инкриминираното деяние. Това обстоятелство не е категорично установено, обратно, е оборено от посочените доказателства и няма как съдът да приложи соченото от прокурора право. Претенцията в искането за възобновяване на делото за ангажиране на отговорността му заради „преотстъпване на управлението” на личния му лек автомобил на пияния му брат св.М.С. няма как да стане при описаното развитие на обвинението и ангажираните от прокурора факти (фактическо обвинение), а това може да се случи на друго основание. ВКС намира, че като е отрекъл законосъобразно, съобразно резултатите от доказателствената си дейност, автор на деянието да е именно В.С., съдът не е нарушил закона и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото. Искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 30 от 12.10.2012 г, постановена по НОХД № 411/2011 г. от районен съд-Оряхово. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :