Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 13 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора………….…Ивайло СИМОВ……изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 324 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Л. Б., подадена чрез защитника му адв. Х. срещу решение № 420 от 14.11.2013г., постановено по внохд № 914/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, с което била потвърдена изцяло присъда от 28.06.2013г. на Софийски окръжен съд, НО – 2 с-в по нохд № 246/13г. В жалбата се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се възразява срещу уважения размер на гражданския иск. Излагат се съображения, че съдилищата са оценили неправилно фактическата обстановка, като анализът на фактите е довел до неправилно определяне на наказанието, чиито размер според жалбоподателя се явява завишен. Оспорва се и присъдения размер на обезщетението по гражданския иск, за който не били ангажирани доказателства. Настоява се за изменение на въззивния съдебен акт и намаляване размера на наказанието. Срещу така подадената жалба е постъпил в срок отговор от повереника на частните обвинители и граждански ищци Д. и Ц. К., чрез повереника им адв. К., в който наведените в жалбата съображения се оспорват. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия адв. Х. със същите доводи. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци счита, че наказанието е справедливо, а обезщетението по гражданския иск не е завишено. Представителят на ВКП дава становище, че подадената жалба е неоснователна, а постановените от съдилищата актове са законосъобразни. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 18 от 28.06.2013г., постановена по нохд № 246/13г. на Софийски окръжен съд, подсъдимият Б. Л. Б. бил признат за виновен в това, че на 29.04.2012 година, около 04.00 часа в [населено място], Софийска област, причинил по непредпазливост смъртта на Д. Ц. К., настъпила на 02.05.2012 година в УМБАЛ „Света А.” – [населено място] вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 128, ал. 2, пр. 9, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, и чл. 58а, ал. 1 НК му било наложено наказание от шест години „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът привел в изпълнение наложеното по нохд № 132/2011г. по описа на РС Пирдоп наказание от три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият Б. Л. Б. бил осъден да заплати в полза на Д. И. К. и Ц. И. К. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер по 80 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и направените от тях по делото разноски в размер на 400 лв. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските до делото и ДТ върху уважената част на гражданските искове. По жалба на подсъдимия Б. било образувано внохд № 914/13г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, който с решение №420 от 14.11.2013г. потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият признал изцяло фактите по обвинението. Според изложените в обвинителния акт факти, подсъдимият нанесъл един удар с дърво в задната част на главата на пострадалия, довел до тежка закрита черепно - мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, кръвоизлив над твърдата и под меките мозъчни обвивки, тежък оток на мозъка с вклиняване, вторичен кръвоизлив в продълговатия мозък и линейно счупване на черепния покрив вляво. Получените тежки увреждания сочат на употребена от Б. значителна сила при нанасянето на удара, което налага извод за неоснователност на тезата на защитника, че подсъдимият целял причиняването единствено на болка и страдание. Следва да се отбележи, че оспорването на елементи от фактическата обстановка – тежест и посока на удара и наличието на причинна връзка между този удар и уврежданията, довели до смъртта на пострадалия е недопустимо след постановяването на съдебното определение по чл.372, ал.4 от НПК в първата инстанция – т.8 от ТР № 1/2008г. на ОСНК на ВКС. Твърдението за необоснованост на съдебните актове относно мотивите за нанасянето на удара и възприемането от страна на Б. на състоянието в което се намирал пострадалият към този момент, не може да бъде предмет на разглеждане от касационната инстанция. Това е така, защото от една страна необосноваността не представлява касационно основание, а от друга, съгласно вече цитираната т.8 от ТР № 1/2008г., при проверката на първоинстанционната присъда, след надлежно проведено по чл.372, ал.4 от НПК съкратено съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед изложеното не са налице обстоятелства, смекчаващи наказателната отговорност, които да не са били взети предвид от въззивния съд, поради което жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание се явява неоснователна. Доводите в жалбата относно недоказаност на гражданската претенция за били предмет и на въззивната жалба, като в решението си апелативният съд ги е отхвърлил. Касационната инстанция споделя изложените в тази насока аргументи, като в допълнение следва да се отбележи, че с признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, гражданската претенция е доказана по основание. Право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане при смърт на пострадалия имат най – близките му роднини или лица, издържани от него (ППВС № 4/61г. и доп. ППВС № 5/69г.) В случая единствените близки роднини на пострадалия К. от този кръг са неговите родители, които са конституирани в качеството на граждански ищци. Размерът на обезщетението при непозволено увреждане, съобразно чл.52 от ЗЗД се определя по справедливост. Родителите на пострадалия К. са претърпели нормалните човешки страдания от загубата на техния син и са се лишили за в бъдеще от неговата подкрепа. Доколкото по делото не са били събрани доказателства за значителни неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните такива от загуба на дете, гражданската претенция е била отхвърлена до пълния й размер. Не са налични и доказателства за влошени отношения на пострадалия К. с неговите родители, които да поставят под съмнение основателността на гражданския иск или да доведат като последица намаляването на размера на обезщетението. Ето защо касационният съд не намери основания за ревизиране на въззивното решение и потвърдената с него присъда в гражданската й част. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 от 14.11.2013г., постановено по внохд № 914/13г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.