Ключови фрази
Вещно укривателство * задочно производство


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

София, 23 февруари 2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА

при секретар: Мира Недева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 1727/2014 година
Производството по делото е по реда на чл. 423, ал.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Ч. Д. П. за възобновяване на производството по НОХД № 3059/2011 г. по описа на Районен съд – Плевен и отмяна на постановената присъда № 28/25.01.2012 г.
В искането се твърди, че наказателният процес е проведен в отсъствие на осъдения и същият е лишен от правото да участва лично в производството.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд осъденият Ч. Д. П. и неговият процесуален представител поддържат искането за възобновяване.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е основателно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
С първоинстанционната присъда № 28/25.01.2012 г., постановена по НОХД № 3095/2011 г. от Районен съд – Плевен, осъденият П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 215, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от шест месеца лишаване от свобода, постановено по предходно условно осъждане. Подсъдимият П. е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 195, ал.1, т. 7 от НК.
В искането за възобновяване се сочи, че осъденият П. е узнал за осъдителната присъда на 22.04.2014 г., когато е бил задържан. От данните, постъпили от Върховната касационна прокуратура – отдел „Международен”, се установява, че същият е бил задържан на 22.04.2014 г. от нидерландските съдебни власти във връзка с издадена ЕЗА от Районната прокуратура - Плевен. При липса на други данни за това кога осъденото лице е узнало за постановената спрямо него присъда, то следва да се приеме като първи момент на узнаване денят на задържането му от компетентните власти, с оглед провеждане на процедурата по екстрадиция. Тоест, искането за възобновяване, подадено на 13.10.2014г. чрез затворническата администрация, е в установения от чл. 423, ал.1 от НПК срок.
Разгледано по същество искането е и основателно.
От данните по делото се установява, че досъдебното производство е образувано със започването на първото действие – оглед на местопроизшествието при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК. Разследващият орган е направил необходимите действия за установяване на адрес за призоваване на осъдения и е проведено издирване. С оглед резултата от тези действия е прието, че са налице предпоставките за привличането му по реда на чл. 269, ал. 3, във вр. с чл. 206 от НПК. При същите условия по реда на задочната процедура и с участието на служебен защитник се е развила съдебната фаза на процеса, завършила с осъдителна присъда.
Според разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК неучастието на задочно осъдения в досъдебното производство е достатъчно основание, за да се възобнови наказателното дело. В конкретния случай по делото присъства само едно писмено обяснение от осъденото лице, което е без процесуална стойност и не е свързано със задължението му да уведомява съответните органи на разследване за промяна на адреса си. Осъденият П. е бил издирван, но по делото не е ясно дали той е знаел за самото издирване.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че осъденият е бил лишен от правото да участва в наказателното производство, тоест, налице са предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото и отмяна на постановената по него осъдителна присъда. Съгласно разпоредбата на чл. 425, ал.2 от НПК делото следва да се върне в стадия, когато е започнало задочното производство. Това е досъдебната фаза, защото производството е било проведено задочно от момента на повдигане и предявяване на обвинението.
Този изход на делото предпоставя съгласно чл. 423, ал.4 от НПК произнасяне по мярката за неотклонение на задочно осъдения, тъй като той е бил задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда. С оглед обезпечаване на присъствието на П. при извършване на новите процесуални действия по делото ВКС намира, че на него към този момент следва да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Основание за това ВКС намира в данните, че за осъдения липсва установен адрес, който трайно да го свързва с определено местоживеене, а това сочи на опасност от укриване, което да осуети навременното приключване на делото с негово лично участие.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 и ал.2 във вр. с чл. 423, ал.1 и ал.4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлата в сила присъда № 28 от 25.01.2012 г., постановена по НОХД № 3059/2011 г. от Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на досъдебната фаза от стадия на разследването.
ОПРЕДЕЛЯ спрямо Ч. Д. П. мярка за неотклонение „задържане под стража”


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.