Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 30.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на .....петнадесети септември.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря……..РУМЯНА ВИДЕНОВА.......и...... на прокурора....АТАНАС ГЕБРЕВ......…................изслуша докладваното от съдия Т. К. касационно дело № 360 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по внчд № 627/09 г. на В. окръжен съд и отмяна на определение от 09.02.2010 г. г. като постановено в нарушение на закона. Иска се връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитата на осъдения М. А. моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С определение № 409/ 06.11.2009 г. по нчд № 485/09 г. В.т районен съд е оставил без уважение предложението на Свищовската районна прокуратура за привеждане в изпълнение на наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на М. Р. А. по нохд № 13432/03 г. на Софийския районен съд на основание чл.68 ал.1 от НК, като е приел, че не са налице материално правните предпоставки за това. С определение № 13/ 09.02.2010 г. по внчд № 627/09 г. В.т окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение като правилно по отношение на крайния резултат, но с друга мотивировка. Изложил е съображения за изтекъл давностен срок по чл.82 ал.2 от НК за изпълнение на наказанието, наложено по нохд № 13432/03 г. Искането следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: Основателно е оплакването на Главния прокурор, че В.т окръжен съд неправилно е приел за изтекла давността по чл.82 ал.2 от НК за изпълнение на наказанието по нохд № 13432/03 г. и на това основание е отказал да активира условната присъда. Давността за изпълнение на наказанието, което е отложено по реда на чл.66 от НК, не започва да тече след влизане в сила на осъдителната присъда, както счита въззивния съд, защото към този момент това наказание е неизпълнимо. Смисълът на условното осъждане е именно в това- да се отложи изпълнението на определеното с присъдата наказание за указание в закона изпитателен срок. Затова в чл.82 ал.2 от НК се посочва, че ако присъдата е условна, наказанието става изпълнимо с последващ съдебен акт- друга осъдителна присъда или определение по чл.306 от НПК, с които то се привежда в изпълнение на основание чл.68 от НК. Едва след влизане в сила на този акт започва да тече погасителната давност за изпълнение на наказанието по чл.82 от НК. Независимо от гореизложеното, настоящият касационен състав счита, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не възприема виждането за наличие на материално правните предпоставки по чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на условното осъждане по присъдата по нохд № 13432/03 г. В изпитателния срок на това осъждане М. А. е извършил друго престъпление, но то е санкционирано не с лишаване от свобода, а с пробация и Свищовският районен съд, постановил присъдата по нохд № 315/05 г. не е имал основание за приложение на чл.68 ал.1 от НК. Такова основание не е и последвалата замяна по реда на чл. 452 от НПК във вр. чл.43а от НК на наказанието пробация с лишаване от свобода. Разпоредбата на чл.43а от НК дава възможност на съда, по предложение на пробационния съвет, да замени наложената пробационна мярка с друга такава или с лишаване от свобода, ако осъденият не изпълнява без основателна причина пробационната мярка, определена като наказание с присъдата. По този начин се санкционира поведението на осъдения в процеса на изпълнение на наложеното му наказание, но не се променя неговият вид, определен с присъдата. Действително, с ТР № 79/83 г. на ОСНК е прието, че лицата, на които наказанията поправителен труд и задължително заселване / вече несъществуващи, но заменени с наказание пробация по сега действащия НК/ са заменени с наказание лишаване от свобода следва да се считат за осъждани на лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав приема посоченото с решението тълкуване на закона за относимо към последващо осъждане на дееца за престъпление, извършено след влизане в сила на съдебния акт по чл.43а от НК. Този извод съответства на смисъла на ТР, в чиято мотивировъчна част е посочено, че “поставеният за тълкуване въпрос има значение за правилното приложение на чл.29 ал.1 б.А от НК, чл.12 а и чл. 158 от ЗИН”. А въпросите за правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив, за възможността да се приложи института на условното осъждане, за типа затворническо заведение и режима за изтърпяване на наказанието се решават при последващо, ново осъждане на лицето и нямат отношение към влязлата в сила предходна присъда. Затова Върховният касационен съд приема, че фактическото изтърпяване на наказание лишаване от свобода, неналожено с присъда, а определено по пътя на замяната по чл.43а от НК, занапред дава на дееца статут на лице, осъждано на лишаване от свобода, но не е основание за активиране на предходно условно осъждане по реда на чл.68 ал.1 от НК. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по внчд № 627/ 09 г. на В. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: