Р Е Ш Е Н И Е № 362 гр. София, 16 октомври 2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ : ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдията Деница Вълкова н. д. № 687/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на адвокат Р. Н. от АК-Бургас – защитник на подсъдимия Ю. Ю. Ю., срещу въззивно решение № 34 от 05. 05. 2023г. на Апелативен съд - Бургас, постановено по ВНОХД № 18/2023г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда № 55 от 22. 11. 2022г. на Окръжен съд - Бургас по НОХД № 1253/2021г. В касационната жалба, в условията на алтернативност, се релевират доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и нарушение на закона - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Подбудите за извършване на престъплението и продължителното въздействие на психотравма, свързано със сексуално малтретиране на по-малката сестра на подсъдимия от пострадалия в миналото, не били отчетени или анализирани правилно с оглед съществената им роля за правилна квалификация на деянието по чл. 118, вр. чл. 116, ал. 1, т.6 предл. 2 и 3 вр. чл. 115 от НК вместо приетата от съдилищата по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 от НК. Оспорва се извода за умисъл за убийство и се твърди, че изречена от пострадалия тежка обида е интензифицирала чувството за поругана чест и достойнство, извадила е отново и усилила чувствата на срам, обида, гняв и раздразнение поради продължителното въздействие на споменатата психотравма, съчетана с натрупване на негативни емоции, които са резултирали в афективен взрив и сложна афективно поведенческа реакция. Поведението на подсъдимия било провокирано от реални негативни преживявания и конкретен „катализатор“ - нова тежка обида лично към подсъдимия, но в същото време и към най- близкия му човек, с която отделно била вменена и вина у подсъдимия, че не е успял да защити сестра си от сексуалните посегателства от страна на пострадалия. Макар да не било установено по надлежния ред, че пострадалият се съвкупил със сестрата на подсъдимия преди тя да навърши 14-годишна възраст и че той е причината за нейната нежелана бременност и раждането на дете от дете, това все още била единствената истина за подсъдимия Ю.. В случая тежката обида съживила тежки травмиращи спомени за реално унижение и насилие над сестричката на подсъдимия Ю., явявала се нов катализатор за болката, срама и вината и същевременно представлявала и „противозаконното действие“, от което са настъпили тежки последици за един много близък на подсъдимия човек - неговата по-малка сестра. Твърдят се и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, към които се отнасят твърдения за отказ въззивната инстанция да съобрази и кредитира онази част от заключението на допълнителната комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза, в която е отдадено ключово значение за поведението на подсъдимия на отправената обидна реплика от пострадалия. Дори да не се квалифицира деянието по чл. 118 от НК, жалбоподателят счита приложима разпоредбата на 55, ал.1, т.1 от НК, като на подсъдимия се наложи наказание под най - ниският предел, тъй като наложеното наказание шестнадесет години лишаване от свобода е прекомерно завишено, несъразмерно тежко и несправедливо. Предлага да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 116, ал.1, т.6 предл. второ и трето вр. чл. 115 от НК или наложеното наказание да се намали към минимума. Подсъдимият и защитникът му се явяват лично и поддържат жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция, по изложените в нея съображения, със заявените искания. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието, като заявява, че ако може да върне времето назад, не би извършил това деяние. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия, поради което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд правилно е приложил материалния закон и при отсъствие на предпоставките по чл.55 от НК правилно е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, отчитайки сериозен превес на смекчаващите обстоятелства, близо до законовия минимум. Изрично е отговорил и на възражението на защитата относно невъзможността за преквалифициране на деянието по чл. 118 НК. Частните обвинители Й. С. С., И. С. М., Г. С. И. и Н. М. С., последната и граждански ищец, всички редовно призовани, не се явяват. За тях се явява повереникът адвокат П. Н., който намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено без допуснати съществени процесуални нарушения и съдържащо убедителни доводи по поставените в касационната жалба въпроси. Позовавайки се на съдебна практика, повереникът изразява становище, че отмъщението, като начин на решаване на междуличностни спорове, дерогира правосъдието и се явява едно от най-отегчаващите отговорността обстоятелства, които следва да се вземат предвид при налагане на наказанието съгласно чл.54 от НК. Поради това и като намира наложеното наказание за справедливо, предлага касационната жалба да се остави без уважение, а атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Ю. Ю. Ю. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционната присъда Окръжен съд - Бургас, е признал подсъдимия Ю. Ю. Ю., от [населено място], (община), обл. Бургас, за виновен в това, че на 02.08.2021г., около 03:40 часа в същото село, до селска чешма, умишлено умъртвил М. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ и трето вр. чл. 115 НК вр. чл. 54 НК му наложил наказание шестнадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда, на основание чл.68 от НК е постановено да се приведе в изпълнение отложено наказание три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 149/2021 г. на Районен съд гр. Айтос, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗИНЗС е постановено наложеното наказание шестнадесет години лишаване от свобода и приведеното в изпълнение три месеца лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е постановил да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото наказателно производство, считано от 02.08.2021 година. Предявеният от частния обвинител и граждански ищец Н. М. С., дъщеря на пострадалия М. С. М., граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, е уважен частично – до размер на сумата от десет хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като гражданският иск над уважения размер до предявения от триста хиляди лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Ю. Ю. Ю. е осъден да заплати деловодните разноски, включително направените от частните обвинители и гражданския ищец, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Съдът се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства след приключване на наказателния процес. С обжалваното въззивно решение Апелативен съд – Бургас е потвърдил цитираната първоинстанционна присъда. Съдържанието на касационната жалба изключва стриктно изпълнение на задължението на касатора по чл.351, ал.1 от НПК да посочи данните в подкрепа на довода му за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от него не става ясно с какви оплаквания жалбоподателят го обвързва. От изложеното в касационната жалба единствено възражението срещу отказа на въззивния съд да кредитира изцяло заключението на допълнителната комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза може да се отнесе към претенцията, че обжалваното въззивно решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Възражението е неоснователно. Въпросното заключение е изготвено от вещите лица д-р С. Н. (психиатър) и Т. К. (психолог) със задача да прпеценят „необходима ли е ревизия“ на кредитираното от съда заключение по първоначалната комплексна съдебна психиатрично-психологическа експертиза, изготвена от същите вещи лица, поради последващи обяснения на подсъдимия Ю., в които той за първи път е заявил, че е бил предизвикан от пострадалия със следната реплика: „Внимавай какво правиш, умрял, да не наеба и тебе, както наебах сестра ти“. След като са се запознали с тези допълнителни обяснения на подсъдимия вещите лица са приели, че не се налагат промени в заключението, което са дали по първоначалната експертиза (вж. л.40-42, т.3 от ДП), с която съдилищата са се аргументирали, за да откажат исканата от защитата преквалификация на деянието като престъпление по чл.118 от НК. Въззивният съд изключително внимателно е обсъдил изводите на двете експертни заключения и ясно е отграничил единствената разлика между тях, изразяваща се в непосредствения повод за афектната реакция на подсъдимия. Според заключението на първоначалната КСППЕ, внезапната среща с пострадалия е провокирала афектната реакция на подсъдимия, улеснена от приетото от него количество алкохол и обтегнатите с години отношения между двамата. В заключението на допълнителната КСППЕ ключово значение за същата афектна реакция вещите лица са отдали на цитираната реплика от пострадалия. Въззивният съд обаче, за разлика от първата инстанция, е изложил убедителни и нетърпящи основателна критика съображения защо не приема за установено пострадалият да е изрекъл тези думи и с тях да е провокирал подсъдимия. Изложеният в тази връзка доказателствен анализ (вж. л.23-25 от мотивите на обжалваното въззивно решение) е изключително подробен и в пълно съответствие с изискването на чл.305, ал.3 от НПК, като съдържателно и в сравнителен план с обясненията на подсъдимия от трите му разпита и с останалите доказателствени материали, апелативният съд е дал аргументиран отговор защо не кредитира обясненията на подсъдимия в тази част. Доколкото установяването на фактите при констатираната законосъобразна доказателствена дейност е сувереннно право на въззивния съд, настоящата инстанция не може да коригира този фактически извод и на база на него да направи различна оценка за съотносимостта на заключението на допълнителната КСППЕ в некредитираната част. Иначе казано, след като обясненията на подсъдимия относно въпросната реплика не са кредитирани от въззивния съд и той е упражнил правомощието си по чл.316 от НПК да приеме за установено от фактическа страна, че пострадалият не е отправил цитираната реплика, допълнителната експертиза в тази част изобщо не следва да се обсъжда, тъй като е била назначена само за проверка на отклонените от съда обяснения на подсъдимия. По същество липсват други конкретни съображения подкрепящи довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Законоустановените предели на касационната проверка изискват ясно определяне на пороците на атакувания съдебен акт и само тогава настоящата инстанция може да даде отговор основателни или не са направените възражения. В останалите случаи, какъвто е и настоящият, задълженията на тази инстанция се свеждат единствено до проверка дали не са налице съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които винаги имат за последица отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. При проверката в тази посока нарушения не бяха констатирани, поради което и предвид изложените съображения, че контролираният съд не е допуснал нарушение при оценката на допълнителната КСППЕ, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Поддържаният в касационната жалба довод за нарушение на закона, макар и въведен като алтернативен на основния - за явна несправедливост на наложеното наказание, следва да бъде разгледан приоритетно, тъй като евентуалната му основателност би предпоставила промяна на изводите относно наказанието, което касаторът следва да изтърпи. Този довод също е аргументиран със заключението на допълнителната КСППЕ, което е изключено от анализа на настоящата инстанция предвид недоказаното провокативно поведение на пострадалия по време на среднощната среща с подсъдимия. Касационната инстанция е такава само по правото, а не по фактите (извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, която не е налице), и в този смисъл тя не разполага с правомощието да ревизира вече приетите или да констатира нови фактически обстоятелства в настоящото производство. Поради извода на въззивния съд, че пострадалият не е имал обидно или заплашително поведение към подсъдимия на мястото, където станал инцидентът, основание за преквалификация на престъплението по чл. 118 НК в случая няма. Безспорно е между страните и установено по категоричен начин от събрания доказателствен материал, че подсъдимият е автор на деянието, който извод съдилищата са направили в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Всички доказателства са преценявани в съответствие с изискванията на формалната логика, те са логически последователни, не е налице съществено противоречие в съдържанието им с изключение на успешно преодоляното от въззивния съд противоречие в обясненията на подсъдимия относно твърдението му за отправена от пострадалия обидна и заплашителна реплика. Дори същата да беше установена, с претендираното от жалбоподателя съдържание, това не променя дадената от съдилищата правна квалификация на деянието по чл.116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, във вр. чл.115 от НК вместо по чл.118 от НК. Това е така поради приетото в заключението на първоначалната КСППЕ, което вещите лица са заявили изрично, че поддържат независимо дали пострадалият е отправил въпросната реплика. Касае се за кумулиран афект, при който не се нарушават качествено психичните годности на подсъдимия. Разгърналата се афективно-поведенческа реакция е резултат преди всичко от продължително преживени във времето от подсъдимия неприязън, яд, гняв и желание за възмездие при силно скъсен импулсивен самоконтрол. Вещите лица изрично са подчертали, че това състояние на подсъдимия е улеснено от употребеното от него количество алкохол, довело до лека към средна степен на алкохолно опиване, за което са характерни снижаване на критичността и отпадане на нравствените задръжки, но без психопатологични феномени. Разяснили са също, че констатираният при подсъдимия кумулативен афект е състояние, което възниква при продължително въздействие на психотравми, които водят до трупане на негативни емоции, като крайната му фаза е неотличима от класическия физиологичен афект в крайния му експлозивен епизод, но са акцентирали върху предпоставянето му от внезапната среща с пострадалия като самостоятелен афектогенен мотив поради значима във времето провокация от страна на пострадалия, а не от отправена от него реплика към момента на срещата. При тези данни, въззивният съд законосъобразно и констатирайки присъствието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания квалифициран престъпен състав на чл. 116, ал.1, т.6, предл. второ и трето, вр. чл.115 НК е заключил, че приетата от Окръжен съд - Бургас правна квалификация е вярна и съответна на приетите за установени по делото фактически положения, че поведението на подсъдимия Ю. не покрива медицинския критерий за физиологичен афект, а е повлияно/улеснено от употреба на алкохол, стари травми и е резултат от гневна реакция, която изключва приложението на чл.118 от НК (вж. Решение №162/10.10.2018 г. по н.д. №817/2018 г., първо н.о., ВКС). Макар подсъдимият да няма нарушение на интелекта или на психичните качества, които да представляват умствена недоразвитост и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, и които да го лишават от годност да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си, конкретното състояние на жалбоподателя е описано като такова със скъсен самоконтрол, импулсивност, гневни реакции, които са в основата на извършеното деяние. Те обаче не предпоставят приложението на визирания по - леко наказуем престъпен състав, тъй като в случая приетата от предходните инстанции фактология не сочи на наличието на физиологичен афект, дефиниран от закона като състояние на силно раздразнение, възникнало у дееца в резултат на конкретно и лимитирано с диспозицията на наказателноправната норма от Особената част на НК поведение на пострадалия - насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този смисъл е важно да се подчертае, че средствата, с които следва да е предизвиквано състоянието на силно раздразнение у дееца са изчерпателно изброени в закона. Ето защо и доколкото не е установена такава проява от страна на пострадалия непосредствено преди инкриминираното деяние, не би могло деянието да се преквалифицира по привилегирования състав на чл. 118 НК. Съгласно т.20, ППВС №2/1957 г. насилието, тежката обида и клеветата трябва да са обективно налични и обусловили състоянието на силно раздразнение на дееца към момента на извършване на убийството, а случаят не е такъв. Изводите на въззивния съд, че афектното състояние на дееца не е пряк и непосредствен резултат от осъществено провокативно или друго поведение по смисъла на чл.118 от НК от страна на пострадалия към момента на деянието е съответно на установените факти, поради което не е допуснато изтъкваното от защитника нарушение на закона с приемането на обективна и субективна съставомерност по квалифицирания състав на умишлено убийство - чл. 116 от НК вместо по чл.118 от НК. Несъстоятелен е и доводът, че отправената реплика от пострадалия представлявала „противозаконно действие“ по смисъла на чл.118 от НК, от което са настъпили тежки последици за един много близък на подсъдимия човек - неговата по-малка сестра. Убеждението на подсъдимия, че пострадалият действително е имал неправомерно поведение в миналото, като многократно е посягал на половата неприкосновеност на неговата сестра и трупаното на тази база раздразнение и гняв към жертвата не покрива фактическите и правни критерии за осъществяване на състава на престъпление по чл.118 от НК, доколкото не се установява подсъдимият да е изпаднал в състояние на силно раздразнение от осъществена от пострадалия проява от кръга на изброените в посочената разпоредба към момента на извършване на убийството. Доводът, че подсъдимият не е извършил деянието с умисъл да умъртви пострадалия, а само да създаде конфликт заради цялата предистория на влошените им отношения, се обосновава единствено с цитираната по-горе реплика на пострадалия. Доколкото не е установено пострадалият да я е отправил, на това основание оплакването срещу извода за субективно съставомерно поведение за убийство се явява неоснователно. Отделно разсъжденията на двете предходни инстанции относно критериите за определяне вида на умисъла при убийство са верни. Нанесените многобройни тежки наранявания на жертвата в областта на главата, крайниците и цялото тяло, средството за нараняванията (дървен сап с дължина около метър) и обективните данни от СМЕ за причините за смъртта недвусмислено сочат волевия момент на прекия умисъл - подсъдимият пряко е целял настъпването на смъртта на пострадалия. Това е така, защото съзнавайки всички обстоятелства, свързани с броя на нараняванията, интензитета, локализацията на нанесените удари преимуществено върху главата на пострадалия и оръдието на престъплението, подсъдимият е бил наясно, че настъпването на смъртта е неизбежен изход. След като причинил огромно нараняване на главата на пострадалия, подсъдимият продължил да му нанася тежки удари въпреки виковете на жертвата за помощ и предупрежденията на дошлите свидетели очевидци. Едва след като свидетелят Ш. произвел предупредителен изстрел подсъдимият спрял побоя, но вместо да помогне на пострадалия, го хванал за глезена на левия крак, довлякъл го до моста над реката и с крак го прекатурил в дерето под моста. От установените от въззивния съд обективни действия на дееца преди, по време и след деянието, при това съвкупно разгледани и оценени, се налага обратен извод на изложения в касационната жалба относно субективната страна на деянието, а именно, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл да умъртви пострадалия. Наказанието, наложено на подсъдимия Ю. е определено в законосъобразен и справедлив размер. Отчетени са обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съгласно критериите на чл. 54 НК, както и реализирането на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Не е вярно, че не са отчетени подбудите на дееца. На стр.32 и 33 от обжалваното решение въззивният съд специално е акцентирал върху тях, като се е аргументирал с обясненията на подсъдимия, че в резултат на накърненото си достойнство е действал с желание за отмъщение и наказване на пострадалия, което изключва отчитането им като смекчаващо обстоятелство. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид, или тяхната относителна тежест да е била подценена. Няма основание наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК - по делото не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а и никое от тях няма характера на изключително. Освен това не е налице и втората кумулативна предпоставка - и най - лекото, предвидено в санкционната част на особената наказателноправна норма наказание (в случая- петнадесет години лишаване от свобода), да се оказва несъразмерно тежко предвид, че убийството е осъществено при наличие на две квалифициращи обстоятелства – по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, както и след предходно условно осъждане на подсъдимия за причинена средна телесна повреда на пострадалия, предопределило приложението на чл.68 от НК относно наложеното за това престъпление наказание три месеца лишаване от свобода. В този смисъл, наказанието, определено на касатора при съществен и значим превес на смекчаващите обстоятелства, в размер близък до минималния размер, предвиден в закона, а именно шестнадесет години лишаване от свобода, не може да се приеме за явно несправедливо. Спазен е принципът за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, установен в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК, а допълнително снизхождение въпреки младата възраст на дееца е неоправдано, в контекста на отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства и обремененото му съдебно минало. Предвид гореизложеното, като намери, че жалбата на подсъдимия Ю. Ю. е неоснователна, ВКС прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваното въззивно решение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 34 от 05. 05. 2023г., постановено по ВНОХД № 18/2023г. по описа на Апелативен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: