2 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 150/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 217 гр.София, 13 август 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ружена Керанова със секретар Румяна Виденова при участието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Пламен Томов наказателно дело под № 150/2010 година Осъденият П. Л. Д. е отправил искане (неточно наречено-„молба”) до ВКС да възобнови по реда на глава тридесет и трета от НПК наказателното дело, по което Софийският районен съд го е осъдил като първа инстанция, а Софийският градски съд – като втора. Присъдата в първата инстанция е издадена на 27 февруари 2008 год. по нохд № 1397/2007 год. и с нея подсъдимият е осъден за това, че в периода 30 април – 14 май 2006 год. е предлагал на Н. П. съдействие за връщане на отнетото му по-рано моторно превозно средство (микробус) срещу получаване на имотна облага от 5 000 лева – престъпление по чл.346, ал.3 НК, за което е наложено наказание 1 година лишаване от свобода условно за 3 години. Присъдата е оправдателна по обвинението, че престъплението е било извършено в съучастие със съизвършител М. Г. К., който на свой ред е бил оправдан. Второинстанционното (въззивно) решение – 44 от 13 януари 2010 год. по внохд № 2555/2009 год., е издадено след жалба от името на подсъдимия Д. и с него присъдата е потвърдена. Времето, изминало между двата съдебни акта, е продължително и защото решението е второ поред – първото (също потвърдително) е било отменено от друг състав на ВКС пак по реда за възобновяване на наказателните дела и пак по инициатива на осъдения, и делото е върнато за ново разглеждане. В подаденото сега искане за възобновяване на делото отново се твърди, че въззивното решение е всъщност без мотиви, но също и че е в противоречие със закона по смисъла на първото от основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.1 НПК, защото наказателната отговорност почива върху превратна представа за случилото с отнетия автомобил на П.; посочени са и по-общи съображения за противоречие на осъждането с НПК, Конституцията и Е. конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; поискано е или оправдаване на Д. още в тази инстанция, или ново разглеждане на делото в предходната. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за неоснователно. Липсват основанията за възобновяване на делото. Такива и без друго липсват, ако се има предвид строгото прилагане на НПК във връзка с претендираното нарушение на НК – претенцията е не с оглед фактите, приети от съда, а въз основа на твърдението, че съдът „е тълкувал неправилно фактите и обстоятелствата”, нещо, което- ако е вярно- би трябвало да предизвика поначало възражения от процесуално естество по смисъла на т.2 на ал.1 от чл.348 НПК. Вярно е, от друга страна, че осъденият Д. се позовава и на последната разпоредба, но доколкото го прави – напълно голословно: да се поддържа, че мотивите на въззивната инстанция не съдържат отговор на доводите срещу присъдата, би могло само ако съдебният акт не е четен. Тъкмо затова основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК („съществено нарушение на процесуалните правила”) липсва и ако се приеме, че действителните възражения срещу осъждането на Д. трябва да бъдат квалифицирани по този начин. „Неправилното тълкуване на фактите и обстоятелствата”, за което е упрекнат съда, не може да бъде открито в мотивите към съдебния акт, просто защото фактическата обстановка не е такава, каквато я представя осъденият: той да е едва ли не преследван от собственика на отнетия автомобил и от останалите свидетели, поискали да му помогнат да си го върне, без да им е предлагал каквото и да е било съдействие за връщането му. Възможно е, разбира се, Д. да е само един от „предложителите на съдействие” срещу имотна облага, но това в никакъв случай – дори да се изключи доказаното негово лично участие във връзка с петте хиляди лева – не означава отпадане на собствената му отговорност по чл.346, ал.3 НК. Друг е въпросът, че когато като подсъдим е трябвало да потвърди участието на един такъв „предложител”-съподсъдимия му К., той не го е направил(поради което последният е и оправдан), а както за него, така и за още лица с подобна роля (включително „истинският деец…, скрит от разследващият полицай, премълчан от наблюдаващият прокурор”) говори едва сега, в искането си за възобновяване, когато това не може да повлияе върху изхода на делото (арг. от чл.422, ал.1, т.3 НПК). Трябва да се отбележи накрая и очевидното различие между само „искането” на съдействие и „предлагането” му срещу имотна облага, каквото именно предвижда чл.346, ал.3 НК, а осъденият не го отчита, като твърди, че неговото участие в случая е същото не само като на останалите сочени от него „предложители”, но и като на собственика на отнетия микробус и неговите приятели. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС – І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 44 от 13 януари 2010 год. по внохд № 2555/2009 год. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: