Р Е Ш Е Н И Е   № 166   гр. София, 10.03.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4284 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на О. П. , ч. главен юрисконсулт С. П. , против въззивното решение № 155 от 24 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 54 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение без номер от 5 ноември 2004 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2003 г. и касаторът е осъден да заплати на ищците по 50 хиляди лева обезщетение за причинени им неимуществени вреди, произтекли от смъртта на наследодателката им поради удар от счупен клон на улично дърво. Над посочената сума първоинстанционното решение е оставено в сила. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК, тъй като от представената от касатора съдебна практика на Върховния съд е видно, че без наличие на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност по чл. 49 от ЗЗД, както и че ангажиране на отговорност по чл. 49 от ЗЗД е възможно в случаите, когато вредите са резултат на виновно противоправно действие или бездействие на натовареното да действа лице, както и че всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване. По поставения въпрос касаторът сочи, че органите и длъжностните лица на касатора нямат вина за настъпилата смърт на наследодателката на ищците, защото смъртта й се дължи на случайно събитие. Ответниците К. Ч. Ч. и Д. К. К. – двамата от гр. П., не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК. За да постанови решението си по искове с правно основание по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД въззивният апелативен съд приел, че при разразила се буря бил счупен клон на дърво, който ударил наследодателката на ищците и тя починала от уврежданията при удара; налице било противоправно бездействие от страна на длъжностни лица на ответника, които не предприели необходимите действия по обезопасяване на стари дървета и по освидетелстването им; бездействието било в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат; вредата не е настъпила в следствие на непреодолима сила или случайно събитие; съобразно установените по делото страдания, преживени от ищците при смъртта на наследодателката им, обществено-икономическата обстановка в страната и стандарта на живот, на всеки от ищците се дължат по 50 хиляди лева. Ищците са осъдени да заплатят 126 хиляди лева държавна такса съобразно отхвърлената част на исковете. Според ППВС № 9/1966 г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Върховният съд изтъква, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І ГО, за да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че отговорността по чл. 45 и 49 от ЗЗД не се презумира, като вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се презумира. Съставът на четвърто гражданско отделение намира, че изразеното в посочените решения на ВС разбиране е правилно, като то същевременно е сторено в съответствие със задължителното за съдилищата ППВС № 9/66. Посоченото разбиране обаче не води до различен извод от този, възприет от въззивния съд в атакуваното решение. С поставения материалноправен въпрос касаторът се стреми да обоснове, че, всъщност, вредоносният резултат не е произтекъл от бездействието на лице, което ангажира неговата отговорност, а е произтекъл от случайно събитие – в настоящия спор това е внезапно разразила се силна буря. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Твърдението на касатора би било правилно в случай, че касаторът установи, че е спазил всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си по поддържане на озеленените площи и декоративната растителност, но само и единствено поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено. Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Като взе предвид доводите на страните и извърши проверката по чл. 290 ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Ищците-ответници в касационното производство поддържат, че трагичният инцидент – смъртта на наследодателката им М. К. , е следствие от виновно бездействие на компетентните органи на касатора, а задължението им било да поддържат трайната растителност по улиците на града в съответствие с правилата за това. По спора е установено, че нараняването на М. К. , в резултат на което настъпила смъртта й, е произтекло от удар от счупен клон на дърво при внезапно разразила се силна буря. Въпросният клон на дървото преди инцидента се простирал над цялата ширина на улицата. Трагичният инцидент, а в последствие и липсата на съпругата и майката на ищците, се отразили много тежко върху ищците, поради близките им взаимоотношения и личните качества на покойната. Касаторът не е изпълнил в процеса доказателственото си задължение да представи доказателства за спазване на правилата за поддръжка на декоративната растителност в града. Към момента на инцидента – 29 август 1998 г., в задължение на общините е да поддържат картотека за дълготрайните декоративни дървета - чл. 165 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). Наличието на такава картотека за касатора не е установено. На предприятията по озеленяване е възложено и периодичното поддържане и оформяне на короните на дърветата – чл. 14 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, като е създадена специална процедура за разрешаване на това в ал. 2 на посочения текст. Отчупеният клон е бил с големина и направление на растеж, които са налагали най-малкото проверка и оформяне по съответния ред, но данни дори за предприето обследване, не се представят. При тези обстоятелства изводът на съда за виновно бездействие от страна на органи на касатора, ангажиращо отговорността му, е правилен. Исковете са доказани и по своя размер. Предвид възрастта на касаторите, ролята на покойната в живота им, достойните й личностни качества, внезапното й откъсване от бита им и неизбежната негова промяна след кончината й, са нанесли сериозни неимуществени вреди на преживелия съпруг и дъщерята. Ответниците не претендират за заплащане на разноски за касационното производство на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива липсват, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран от изложеното, ВКС, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 155 от 24 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 54 по описа на апелативния съд в гр. П. за 2007 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение без номер от 5 ноември 2004 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2003 г. и О. П. е осъдена да заплати на К. Ч. Ч. и Д. К. К. – двамата от гр. П. по 50 хиляди лева обезщетение за причинени им неимуществени вреди, произтекли от смъртта на наследодателката им М. К. поради удар от счупен клон на улично дърво.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: