Р Е
Ш Е Н И Е
№ 228
гр. София, 28 април 2009 г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА
ИВАНОВА
при
секретаря Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 183 по описа за 2009 г
Производството е образувано по
искане на Главния прокурор на Република България, депозирано на 17.03.2009 г,
за възобновяване на наказателно дело НЧД № 1145/08 по описа на Районен съд, гр.
К., по което е постановено влязло в сила определение № 141 от 10.12.2008 г на
същия съд, с което са групирани наказанията, наложени по множество присъди
спрямо осъдения А. О. С., както следва:
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е наложено едно най-тежко общо
наказание измежду тези, по НОХД № 32/00 на Пловдивски военен съд, по НОХД №
31/00 на Пловдивски военен съд, по НОХД № 236/00 на Районен съд, Кърджали, по
НОХД № 161/00 на Районен съд, Кърджали, по НОХД № 30/01 на Районен съд,
Кърджали, а именно: една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със
зачитане на изтърпяното наказание.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е наложено едно най-тежко общо
наказание измежду тези, наложени по НОХД № 191/00 на Пловдивски военен съд, по
НОХД № 428/00 на Районен съд, Кърджали, по НОХД № 453/00 на Районен съд,
Кърджали, по НОХД № 440/00 на Районен съд, Кърджали, а именно: една година
„лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на изтърпяното
наказание.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е наложено едно най-тежко общо
наказание измежду тези, по НОХД № 645/06 на Районен съд, Кърджали, по НОХД №
391/08 на Районен съд, Кърджали, а именно: три години „лишаване от свобода”,
при „строг” режим, със зачитане на изтърпяното наказание.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е наложено едно най-тежко общо
наказание измежду тези, по НОХД № 84/05 на Районен съд, Харманли, по НОХД №
710/03 на Районен съд, Кърджали, а именно: две години „лишаване от свобода”,
при „строг” режим, със зачитане на изтърпяното наказание.
Постановено е отделно
изтърпяване на следните наказания: по НОХД № 163/96 на Районен съд, Кърджали,
две години „лишаване от свобода”, със зачитане на изтърпяването му, по НОХД №
291/98 на Районен съд, Кърджали, една година и шест месеца „лишаване от
свобода”, със зачитане на изтърпяването му, по НОХД № 489/03 на Районен съд,
Кърджали, една година и двадесет и три дни, със зачитане на изтърпяването му,
по НОХД № 377/08 на Районен съд, Кърджали, една година и шест месеца „лишаване
от свобода”, със зачитане на изтърпяната част от наказанието, считано от
28.01.2008 г.
Искането е на основание чл.
422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевира се нарушение на материалния закон, произтичащо от
групиране на наказанията по начин, който не е най-благоприятен за осъдения.
Изтъква се, че се явява в полза на осъдения извършването на промяна в
групирането само относно първите две съвкупности, като бъде образувана първа
съвкупност: измежду осъжданията по НОХД № 32/00 и НОХД № 31/00, двете по описа
на Пловдивски военен съд, с определяне на едно най-тежко общо наказание: три
месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, а останалите осъждания от
първата съвкупност / тези по НОХД № 236/00, по НОХД № 161/00 и по НОХД № 30/01,
всички по описа на Районен съд, Кърджали / следва да преминат към втората съвкупност,
от която произтича най-тежко общо наказание една година „лишаване от свобода”.
Предлага се евентуално приложение на чл. 24 НК - увеличаване на така
определеното общо наказание с една втора, тоест една година и шест месеца
„лишаване от свобода”, от което следва да бъде приспаднато изтърпяното
наказание. Твърди се, че този вариант е по-благоприятен за осъдения, тъй като,
съгласно настоящето групиране, лицето следва да изтърпи сумарно тринадесет
години и двадесет и три дни „лишаване от свобода”, а, съгласно варианта на
искането, без приложението на чл. 24 НК / по отношение на втората съвкупност /,
дванадесет години, три месеца и двадесет и три дни „лишаване от свобода” / с
девет месеца по-малко /.
Иска се да бъде отменено
определението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първата инстанция, с оглед законосъобразно
групиране на наказанията.
В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят
на ВКП поддържа искането и пледира за уважаването му.
Защитата счита, че искането е основателно и като такова
следва да бъде уважено.
Осъденият моли да бъде уважено искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на
страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо: направено
е от лице, имащо право на това, в полза на осъдения / в какъвто случай
процесуалният закон не визира срок /, по отношение на съдебен акт, непроверен
по касационен ред.
Разгледано по същество, е
основателно.
ВКС констатира, че е налице релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Възприетият от съда вариант
за групиране е възможен, но не е най-благоприятен за осъдения, поради което е
допуснато нарушение на материалния закон, което следва да бъде отстранено.
Основателно се предлага от Главния прокурор групиране, при което се получава
сумарно по-кратък срок на общото наказание „лишаване от свобода”, явяващо се в
полза на осъдения. Според този вариант, в първата съвкупност следва да бъдат
включени две осъждания: по НОХД № 32/00 и НОХД № 31/00, двете по описа на
Пловдивски военен съд, формиращи общо наказание три месеца „лишаване от
свобода”, при „общ” режим, със зачитане на изтърпяното наказание, деянията по
които са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях / по НОХД № 32/00, в периода от 9.01.00 до 17.01.00, за престъпление по чл.
381 НК, с наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, с влязла в сила
присъда на 11.04.00, и по НОХД № 31/00, за времето от 2.02.00 до 6.02.00, за
престъпление по чл. 381 НК, с наложено наказание три месеца „лишаване от
свобода”, с влязла в сила присъда на 11.04.00 г /, а останалите осъждания,
включени в първата съвкупност, да преминат към втората такава, тъй като
принадлежат към една и съща съвкупност. Действително, деянието, предмет на НОХД
№ 236/00, е извършено на 4.02.00, за престъпление по чл. 195 НК, с наложено
наказание една година „лишаване от свобода”, и влязла в сила присъда на
19.07.00, деянието, предмет на НОХД № 161/00, е извършено на 4.02.00, за
престъпление по чл. 195 НК, с наложено наказание осем месеца „лишаване от
свобода”, и влязла в сила присъда на 26.11.00, деянието, предмет на НОХД №
30/01, е извършено на 15.01.00, за престъпление по чл. 195 НК, с наложено
наказание осем месеца „лишаване от свобода”, и влязла в сила присъда на
2.05.01, деянието, предмет на НОХД № 191/00, е извършено от 24.05.00 до
7.06.00, за престъпление по чл. 381 НК, с наложено наказание четири месеца
„лишаване от свобода”, и влязла в сила присъда на 23.08.00, деянието, предмет
на НОХД № 428/00, е извършено на 28.05.00-29.05.00, за престъпление по чл. 195
НК, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, и влязла в сила
присъда на 12.11.00, деянието, предмет на НОХД № 453/00, е извършено на
29.05.00, за престъпление по чл. 195 НК, с наложено наказание една година
„лишаване от свобода”, и влязла в сила присъда на 23.11.00, деянието, предмет
на НОХД № 440/00, е извършено на 4.06.00, за престъпление по чл. 195 НК, с
наложено наказание една година „лишаване от свобода”, и влязла в сила присъда
на 24.03.01 г. Касае се за осъждания, принадлежащи към една и съща съвкупност,
при което нито едно от тях не е обхванато от параграф 90 от Закона за изменение
и допълнение на НК от 2002 г,
тоест, групирането се осъществява по реда на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 НК, без да се прилага Тълкувателно решение № 1 от 10.05.2006 г на
ОСНК ВКС.
ВКС не намери основание за
увеличаване на общото наказание по втората съвкупност, по реда на чл. 24 НК,
тъй като прие, че основанията за това не са налице. Във варианта, предложен от
прокурора / без приложението на чл. 24 НК / осъденият следва да изтърпи сумарно
„лишаване от свобода” за по-кратък срок в сравнение със срока, визиран в
определението за групиране. При това положение, съобразявайки оставащия срок на
наказанието / това по НОХД № 377/08 на Районен съд, Кърджали, за срок от една
година и шест месеца „лишаване от свобода”, считано от 28.01.2008 г /, при
внасяне на корекция в начина на групиране / в изложения смисъл / осъденият вече
е изтърпял наказанието си, поради което следва да бъде освободен незабавно от пенитенциарното заведение / Затвора, гр. П., освен ако не
се задържа на друго основание.
По тези съображения, ВКС
намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Доколкото обаче
произнасянето е в интерес на осъдения, не се налага определението за групиране
да бъде отменено, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а следва да се приложи
чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, като съдебният акт бъде изменен, по реда на
възобновяването. Препис от решението следва да се изпрати на Администрацията на
Затвора, гр. П., с оглед незабавното освобождаване на осъдения, в случай, че
същият не се задържа на друго основание.
Водим от горното и на основание
чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, по реда на
ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение № 141 от 10.12.2008 г на Районен съд, Кърджали, по
НЧД № 1145/08, постановено по отношение на А. О. С., като:
ОПРЕДЕЛЯ едно най-тежко общо
наказание измежду наложените, по НОХД № 32/00 и НОХД № 31/00, двете по описа на
Пловдивски военен съд, а именно: ТРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, при „общ”
режим, със ЗАЧИТАНЕ на изтърпяното наказание.
ОПРЕДЕЛЯ едно най-тежко общо
наказание измежду наложените, по НОХД № 191/00 на Пловдивски военен съд, НОХД №
428/00, НОХД № 453/00, НОХД № 440/00, НОХД № 236/00, НОХД № 161/00 и НОХД №
30/01, всички по описа на Районен съд, Кърджали, а именно: ЕДНА ГОДИНА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, при „строг” режим, със ЗАЧИТАНЕ на изтърпяното
наказание.
А. О. С. следва да бъде
освободен незабавно от Затвора, гр. П., освен ако не се задържа на друго
основание.
Препис от решението да се
изпрати на Затвора, гр. П..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: