Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 524 СОФИЯ 08.07.2010 В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 8 юни 2010 година в  състав :                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА         ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                     БОНКА ДЕЧЕВА                                                                    при секретаря Даниела Никова                                                                                     изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1834/09  година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба от И. И. К. за отмяна на решението на Варненския районен съд, постановено на 11.11.1994 г. по гр.д. № 308/91 г., с което е обезсилено решението по същото дело, постановено на 30.03.1992 г. за възлагане на недвижим имот, находящ се в с. К., Варненска област. В молбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, което обосновава с твърдението, че за събиране на вземането си за уравнение на дела, съделителката А образувала изпълнителни дела, които са приключили през 1997 г. и по принудителен път от молителя е била събрана неизплатената в срока по чл. 288, ал.6 ГПК/ отм./ сума от 9000 лв., което обстоятелство не е било известно на Варненския районен съд при постановяване на решението за обезсилване на възлагателното решение. В подкрепа на твърдението си е представил удостоверение от държавен съдебен изпълнител при Районен съд- В. Ответницата по молбата за отмяна А. Г. А. /Калудова/ чрез своя пълномощник адв. П изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, както и че по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, взе предвид следното: Удостоверението, изходящо от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - В. , на което се позовава молителят, е издадено на 19.08.2009 г. и спрямо тази дата съдът преценява молбата за отмяна като процесуално допустима от гледна точна на спазване на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. В случая се иска отмяна на решение на Варненския районен съд, постановено на 11.11.1994 г. по гр.д. № 308/91 г., с което на основание чл. 288, ал.8 ГПК / отм./ е обезсилено решението по същото дело, постановено на 30.03.1992 г., с което на основание чл. 288, ал.2 ГПК / отм./ в дял на молителя И. К. е поставен жилищен имот, представляващ дворно място, парцел **** - 18,19 кв. 16 по плана на с. К., цялото с площ 830 кв.м., ведно с построената в него селскостопанска постройка, приземен жилищен етаж, състоящ се от гаражна клетка с работилница, две складови помещения, стълбище и насаждения, на стойност 43 685.58 лв., а на съделителката А са поставени в дял движими вещи - лек автомобил “В” и лек автомобил “ВАЗ”, като за уравнение на дяловете молителят е осъден да й заплати сумата 16 592.79 лв. в срока по чл. 288, ал.6 ГПК / отм./. Решението за обезсилване на възлагателното решение като необжалвано от страните е влязло в сила на 09.12.1994 г. Като основание за отмяната му молителят сочи обстоятелството, че дължимата сума за уравнение на дела му е била събрана принудително по изп.д. № 666/ 1990 г. по описа на СИС при Варненския районен съд с взискател А. К. Видно от представеното удостоверение от държавен съдебен изпълнител, това дело е имало за предмет “ обезпечение на лека кола” и е било премирано /прекратено/ на 30.01.1997 г. Според разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Ако се приеме, че молителят е изплатил изцяло дължимите суми за уравнение на дела на А. К. към 30.01.1997 г., то тогава погасяването на задължението като факт не е съществувал към момента на постановяване на решението за обезсилване, т.е. спрямо това решение този факт се явява новонастъпил, а не новооткрит, поради което не може да служи като основание за отмяна. Законът има предвид факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания по делото, но страната не е знаела за тях, или новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които тя е твърдяла, но поради липса на документи не е успяла да докаже. Ако се приеме, че молителят е изплатил дължимото уравнение преди искането на А. К. за обезсилване на възлагателното решение /предвид обстоятелството, че изпълнителното дело, по което твърди да са събрани сумите, е образувано през 1990 г./, то тогава този факт му е бил известен, тъй като е бил страна по изпълнителното дело и могъл да го заяви пред съда своевременно, като представи и доказателства, за да бъде съобразен при постановяване на решението. Следователно, и в двата случая наведено в молбата за отмяна обстоятелство не е новооткрито по смисъла на закона, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Доводите за неправилност на решението на Варненския районен съд от 23.11.2006 г. по гр.д. № 308/91 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 11.11.1994 г. по същото дело, не могат да се обсъждат в настоящото производство, тъй като не се обхващат от никоя от хипотезите по чл. 303, ал.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от И. И. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Варненския районен съд, постановено на 11.11.1994 г. по гр.д. № 308/91 г., поправено с решение от 23.11.2006 г. по същото дело. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :