Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София 17.12.2018 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 17 септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 294 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 2495/15.06.2017 г. от ответника В. Г. Н. лично и като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] за отмяна на влязлото в сила решение № 124/02.06.2016 г. по в.гр.дело № 7/2015 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ против молителя и потвърденото с него решение № 120/03.05.2012 г. по гр.дело № 259/2007 г. на Габровския окръжен съд в уважената част на иска по чл.28,ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ срещу молителя В. Н. и срещу [фирма] [населено място]. Мотивираните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителят не е могъл да се снабди своевременно. Твърденията в молбата за отмяна се, че на 13.06.2017 г. молителят се снабдил с декларации, подписани от Г. С. Г. и Й. П. И., последната с нотариална заверка на подпис и дата, от които според молителя се установява, че действително е получил като лични негови средства сумата 4 961 185 лв., представляваща левова равностойност на 109100 германски марки, което е сторено с банкови преводи на посочените дати в молбата за отмяна и за посочените суми. Поддържа, че тези суми молителят получил чрез банкови преводи към [фирма] /заличено/, но сумите били предназначени лично за молителя, а не за обща търговска дейност. Твърденията са, че декларациите били получени от лицата на посочената дата в молбата, тъй като дълго време нямал контакти с тях, поради факта, че и двамата живеят и работят в чужбина. Молителят поддържа, че е налице ново обстоятелство, тъй като на 13.06.2017 г. установил, че срещу него е образувано гр.дело № 1292/2017 г. на Габровския районен съд по искова молба, подадена на М. И. Н., с която е поискано разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 68/2004 г., поради пълно неизпълнение от страна на купувача, че исковата претенция касае имот в м.”С.” на [населено място], който имот е предмет на решенията, чиято отмяна е поискана. Поддържа също, че това ново обстоятелство е от съществено значение за делото по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. В молбата за отмяна е мотивирано основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.7 ГПК - Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Сочи, че с решенията, чиято отмяна е поискана са били отнети всички недвижими имоти, собствени на молителя и той, и неговите деца останали без семейно жилище, че в случай, че бъдат отнети всички жилищни недвижими имоти ще е налице несправедливо конфискувана собственост, която е несеквестируема, съгласно ГПК, че тази конфискация ще е в нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което е основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.7 ГПК. Искането е за отмяна на решенията на Габровския окръжен съд и на Великотърновския апелативен съд в частите, с които искът по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ е уважен по отношение на молителя лично и като [фирма] [населено място]. Ответникът по молбата за отмяна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез пълномощниците Н.К. и Д. Д.-Д. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна. С определение № 128/24.04.2018 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. В писмени защити – молителят В. Г. Н., лично и като [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. Н. И. поддържа молбата за отмяна, а ответникът по молбата за отмяна Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Н. К. директор на ТД Велико Търново поддържа становището за неоснователност на молбата за отмяна. Върховна касационна прокуратура, чрез прокурор Д. е изразила в съдебно заседание мотивирано становище за неоснователност на молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 120/03.05.2012 г. по гр.дело № 259/2007 г. на Габровския окръжен съд е уважен предявен иск с правно основание чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу молителя В. Г. Н. в качеството на физическо лице и в качеството на [фирма] [населено място], като е отнето в полза на държавата имущество – недвижими имоти, моторни превозни средства, парични суми и дружествени дялове. С решение № 124/02.06.2016 г. по в.гр.дело № 7/2015 г. на Великотърновския апелативен съд е отменено отчасти решение № 120/03.05.2012 г. по гр.дело № 259/2007 г. на Габровския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу В. Г. Н. и вместо отменената част искът е уважен за посоченото имущество в решението, и е потвърдено решението на първоинстанционния съд в уважената част на посочения иск срещу В. Г. Н. в качеството на физическо лице и в качеството на едноличен търговец. С определение № 444/22.05.2017 г. по гр.дело № 5114/2016 г. на ВКС, III г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд [населено място] по гр.дело № 7/2015 г. по касационна жалба на В. Н., действащ лично и като [фирма], М. С. и И. С.. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 22.05.2017 г. Молителят е представил с молбата за отмяна Декларации от Г. С. Г. и от Й. П. И.. Последната с нотариална заверка на подписа рег. № 4991/13.06.2016 г. С двете декларации посочените лица са декларирали, че през 1995 година всички парични средства, преведени по банков път от Германия през Д. към [фирма] [населено място], постъпили през [фирма] и изтеглени от В. Г. Н. в общ размер на 109 100 германски марки са предоставени лично на В. Н., в негова полза и не са били предназначени за дейността на дружеството. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Представените от молителя две декларации не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Същите имат характер на свидетелски показания. Съгласно т.4 от ППВС № 2/29.09.1977 г. по гр.дело № 1/77 г. и последващата трайна практика на ВКС изключва възможността писмени декларации на лица, които биха свидетелствали да обосновават отмяна на влязло в сила решение по чл.231,б.”а” ГПК/отм./ - сега чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК/отм./, а по сега действащия ГПК чл.303,ал.1,т.1 ГПК. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели, които могат да бъдат разпитани. Член 231, б. "а" ГПК/отм./ и чл.303,ал.1,т.1 ГПК не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания. Освен посоченото съдът съобразява и обстоятелството, че в хода на делото пред първата инстанция в съдебно заседание, проведено на 08.10.2010 г. по гр.дело № 259/2007 г. на Габровския окръжен съд декларатора Й. П. И. е разпитан като свидетел. При първото разглеждане на делото от въззивната инстанция в съдебно заседание на 22.01.2013 г. е извършен и преразпит на същия свидетел. С решението, чиято отмяна е поискана въззивният съд е обсъдил показанията на св.Й. И.. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че представените от молителя две декларации на трети, неучастващи по делото лица – Г. С. Г. и Й. П. И. не са нови писмени доказателства и отмяна въз основа на тях на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК не следва да се допусне. Молителят е представил и препис от искова молба, подадена от М. И. Н., чрез адв.Н. И., вх. № 4808/12.06.2017 г., постъпила в районен съд [населено място] на 12.06.2017 г. С исковата молба е предявен иск срещу молителя Н. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 68//2004 г. Според твърденията в исковата молба страни по договора за продажба са ищецът М. Н. – продавач и молителя В. Н.-купувач. С договора за продажба е прехвърлена собствеността на молителя върху недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ от 3856 кв.м., находяща се в землището на [населено място], общ. Г. с № 000869. Въведените с исковата молба твърдения, обосноваващи искането за разваляне на договора е неплащане на цената от купувача В. Н.. По отношение на описания недвижим имот, предмет на исковата претенция срещу молителя е постановено отнемане в полза на държавата с влязлото в сила въззивно решение. Според молителя образуваното гражданско дело с предмет описаната искова претенция представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, което е от съществено значение за делото и е основание за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение на Габровския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната срещу която решението е постановено. Под обстоятелства следва да се разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Освен това фактите следва да са нови – т.е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо и не трябва да са новосъздадени – да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск. Съдът намира, че не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК предявеният иск срещу молителя от М. И. Н. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан по-горе, както и образуваното гражданско дело с предмет този иск. Тези обстоятелства не са новооткрити, тъй като не са съществували до постановяване на решението, чиято отмяна е поискана. Касае се за обстоятелства, възникнали след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция на 03.02.2016 г., които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Както се посочи исковата молба срещу молителя е постъпила в Габровския районен съд на 12.06.2017 г. С оглед на изложеното съдът преценява, че не се установява основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Апелативен съд [населено място] и потвърденото с него решение на Габровския окръжен съд в уважената част на предявения срещу молителя иск с правно основание чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./, поради открити нови обстоятелства от съществено значение за делото. Настоящият съдебен състав приема за неустановено и основанието за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд [населено място] и потвърденото с него решение на Габровския окръжен съд в указаната по-горе част по чл.303, ал.1,т.7 ГПК. Съгласно чл.303,ал.1,т.7 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В цитирания текст е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията, за да се отстранят последиците от нарушението. Видно от съдържанието на посоченото от молителя решение на ЕСПЧ – Дело Д. срещу България – Жалба № 12655/09 същото е с други страни – жалбоподатели А. Н. Д. и К. К. Д.. С това решение Европейският съд по правата на човека не е установил нарушение на Конвенцията по в.гр.дело № 7/2015 г. на Апелативен съд [населено място], нито по гр.дело № 259/2007 г. на Габровския окръжен съд. След като не е установено с окончателно решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията по посочените дела съдът намира, че не следва да се постановява отмяна по чл.303,ал.1,т.7 ГПК. Доводите на молителя в тази насока не намират подкрепа в представените доказателства с молбата за отмяна. Молбата за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.7 ГПК на влязлото в сила решение на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.дело № 7/2015 г. и потвърденото с него решение на Габровския окръжен съд по гр.дело № 259/2007 г. в уважената част на иска с правно основание чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу молителя е неоснователна и следва да се остави без уважение. В заключение молбата за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.7 ГПК, подадена от В. Г. Н. в качеството на физическо лице и в качеството на [фирма] със седалище в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд [населено място] и потвърденото с него решение на Габровския окръжен съд в посочената част следва се остави без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора в полза на ответника по молбата следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 2495/15.06.2017 г., подадена от В. Г. Н. ЕГН [ЕГН] в качеството на физическо лице и в качеството на Едноличен търговец „В-1-В. Н.” със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица], ет.2,ап.5, с адрес за призоваване, [населено място], общ.Г., м.”Я.” № 1 за отмяна на влязло в сила решение № 124/02.06.2016 г., постановено по в.гр.дело № 7/2015 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 120/03.05.2012 г. по гр.дело № 259/2007 г. на Габровския окръжен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.28,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ от Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност – сега Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество срещу В. Г. Н. ЕГН [ЕГН] в качеството на физическо лице и в качеството на [фирма] [населено място] на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.7 ГПК. Осъжда В. Г. Н., ЕГН [ЕГН] с адрес за призоваване [населено място], [община], местност „Я.” № 1 да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], [улица] сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: