3 Определение по ч.т.д.№ 816/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №840 София, 05.12.2011 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 816 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. П. С. срещу Определение № 503 от 19.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 573/2011 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено Определение № 2730 от 27.06.2011 год. по т.д.№ 801/2011 год. на Варненския окръжен съд с което е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключването на спора по т.д.№ 237/2010 год. на Варненския окръжен съд. Варненският окръжен съд е бил сезиран от Д. С. с иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на него апорт на недвижими имоти и движими вещи които [фирма] е внесъл в капитала на [фирма]. Качеството си на кредитор на първия ответник, С. основава на обстоятелството, че има вземане по чл.125 ал.3 ТЗ, произтичащо от прекратяване на участието му като съдружник в [фирма], чието удовлетворяване може да бъде осуетено от отчуждаването на апортираното имущество.. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, материализирана с Решение № 552/15.07.2010 год. по гр.д.№ 171/2009 год. на ВКС-ГК, състав на ІV г.о. и Решение № 328/23.04.2010 год. по гр.д.№ 879/2009 год. на ВКС-ГК, ІІІ г.о. при произнасянето по правните въпроси: 1.Съдът не може да спре производството по П. иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането; 2./ В производството по иска по чл.135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде допуснат за произнасяне, дали становището на ВнАС по посочените правни въпроси е в противоречие със задължителната практика на ВКС – цитираните по-горе Решения на ІV-то и на ІІ-то г.о. на ВКС. По правните въпроси: Становището на настоящия съдебен състав е, че такова противоречие в случая не е налице. Преди всичко, следва да се отбележи, че такъв генерален извод за недопустимостта на възражението досежно качеството „кредитор” и категоричност на извода за липсата на обусловеност на П. иск с иска за вземането, решенията на Гражданска колегия не съдържат. С решенията си, съставите на Гражданска колегия са посочили различния предмет на легитимиращата и на увреждащата сделки и че първата не става предмет на П. иск, а оттам – че в производството по чл.135 ЗЗД не могат да бъдат въвеждани възражения срещу нея – т.е. изместването на предмета на спора. Задължителна съдебна практика, че в рамките на производството по П. иск не може да бъде изследвано/оспорвано материалноправното качеството „кредитор” на ищеца с цитираните решения не е създадена, каквато теза подържа касатора. По основателността на частната касационна жалба: Разгледана по същество, тя е неоснователна. Както бе посочено по-горе, Д. С. основава качеството си на кредитор на вземане по чл.125 ал.3 ТЗ. Това вземане е предмет на т.д.№ 237/2010 Год. на Варненския окръжен съд. С Определение № 682/09.03.2010 год., производството по иска по чл.125 ал.3 ТЗ е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключването на т.д.№ 1377/2009 год., образувано по иск с правно основание чл.74 вр.чл.126 ТЗ на Д. С., оспорващ прекратяването на членственото си правоотношение с [фирма]. Производството по иска по чл.74 ТЗ е висящо и наличието/липсата на членствено правоотношение на С. с първия ответник е спорно. Оттук – преждевременността на твърдението за вече възникнало правото му на вземане по чл.125 ал.3 ТЗ, легитимиращо го като кредитор по чл.135 ал.1 ЗЗД. Легитимацията като кредитор по бъдещо вземане, възникване на правото върху което предстои (с оглед прекратяване или непрекратяване на членството), правилно е преценено от състава на Варненския апелативен съд като предпоставка за спиране на производството по делото, поради което определението му ще следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящето производство от ответната страна не са претендирани, не са доказани и не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ в сила Определение № 503 от 19.09.2011 год. по ч.гр.д.№ 573/2011 год. на Варненския апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.