Р Е Ш Е Н И Е     №  222     София, 28 април  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 21 април, две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 145/2010 година.       Касационното производство е образувано, по жалба на подсъдимият М от гр. Б., чрез неговия защитник – адвокат Х, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 789/2009 г. По същество се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, поради неправилна квалификация на деянието, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са искания за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на определеното наказание.   Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като жалбата е неоснователна.     Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:     С въззивно решение № 3/01.02.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 2-ри състав, е потвърдил изцяло присъда № 305/01.10.2009 г., постановена по нохд № 2152/2008 г., на СГС, НО, 23-ти състав, с която подс. Михал Д. Ц. е бил признат за виновен в извършено на 07.02.2005 г., в гр. С., ж.к. Мусагеница, бл.99, вх. 3, ет. 1, ап. 82, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и при условията на чл. 54 НК, осъден на седемнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, при „строг” първоначален режим, определено общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, по нохд № 13302/2005 г., на СРС, по нохд № 799/2006 г., на СГС, по нохд 4460/2005 г. на СГС и по настоящето нохд № 2152/2008 г. на СГС, от седемнадесет години лишаване от свобода, при „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, постановено отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 151/2009 г. на Районен съд гр. Б., от две години и десет месеца лишаване от свобода, увеличено по реда на чл. 24 НК определеното общо наказание с две години лишаване от свобода, зачетено изтърпяната част от наказанието и присъдени направените разноски.     По довода в жалбата за допуснато нарушение на закона:     Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, се свеждат до твърденията, че поради неправилна преценка на доказателствата, неоснователно инстанциите не са квалифицирали извършеното деяние, по чл. 118 или по чл. 119 НК.     При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка и от там за правната квалификация на деянието. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, точно на посоченото престъпление и за правната квалификация на деянието, са изцяло подкрепени от обясненията на подс. Ц. , дадени на досъдебното производство пред съдия и надлежно приобщени към доказателствата по делото, показанията на св. С, В. , Великова, Т. , С. , К. и М. , от експертните заключения по съдебномедицинските и психиатрична експертизи, включително на веществени доказателства, по метода на ДНК профилиране и дактилоскопни, от приложените писмени – подробно изброени в мотивите с фотоалбуми и веществени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.становените данни от преките доказателствени източници, подробно посочени по-горе, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен именно състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Обясненията на подс. Ц. от досъдебното производство /в с. з. е отказал да дава обяснения/, са били обсъдени задълбочено от решаващия съд, съпоставени с останалите събрани данни от доказателствените средства, съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 НПК и обосновано им е била дадена пълна вяра. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Изложени са убедителни съображения на кои от тях се дава вяра и защо, които изводи са възприети изцяло от второинстанционния съд. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства по делото. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства и от въззивния съд, относими към предмета на доказване, изводите му, за законосъобразността на първоинстанционната присъда са правилни. Съображенията му изложени в мотивите към решението, са много подробни, последователни и аргументирани, споделят се от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне.     Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните и пред второинстанционния съд. Същият, внимателно и задълбочено се е занимал с исканията за приложение на чл. 118 НК и с твърдението за „неизбежна отбрана” и превишаване на пределите й - стр. 12 от мотивите, като е изложил убедителни съображения, защо ги приема за неоснователни и ги отхвърля. Законосъобразни са направените изводи, с оглед на безспорните данни по делото, установени и приети от посочените по – горе доказателства, че въпреки обективираното поведението на пострадалия, в случая не може да бъде обоснован извод, че то е станало пряка причина за възникване в подс. Ц. , на състояние на силно раздразнение при което да е извършил убийството. Такова състояние на физиологичен афект при извършване на деянието не се установява. Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, макар и да е имало конфликт между пострадал и подсъдим, при последния липсва стеснение на съзнанието, той съзнава обстановката, може да прецени факторите и да насочва поведението си. В тази връзка, правилно и Апелативният съд е дал вяра на това експертно заключение по съдебно - психиатричната експертиза, което установява, че подс. Ц. , не се е намирал в състояние на силно раздразнение – физиологичен афект, по време на извършване на деянието и е отхвърлил възраженията и исканията, за преквалификация на деянието по чл. 118 НК.   Законосъобразни са съжденията и за липса на „неизбежна отбрана”, респ. за превишаване на нейните предели. Действително, поведението на пострадалия Г. се характеризира като противоправно, но той е бил в средна степен на алкохолно опиване, със затруднена координация на движенията, а същото не е било и необичайно. Едва след приключване на действията му, подс. Ц. е отишъл и взел нож от чекмедже на шкаф в кухнята, след което нанесъл удар с острието му в лявата гръдна половина на пострадалия. Поради това и не може да се направи извод, че е било налице непосредствено противоправно поведение, на което подсъдимият е отвърнал незабавно със защитни действия.     Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съдилища, относно постановяването на осъдителната присъда, по приетата от тях квалификация. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.     Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Михал Ц. , е извършил именно престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за преквалифициране на деянието.     По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на наказанието решаващия съд, от своя страна и въззивната инстанция, са подложили на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите вината му, в размера от 17 години лишаване от свобода. В тази връзка, са били взети в пред вид всички данни за обществената опасност на извършеното деяние и за личността на дееца. С оглед на това и настоящата инстанция счита, че санкцията се явява напълно справедлива. Допълнителното й намаляване е не би било оправдано, тъй като няма да отговаря на целите по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия по отношение на индивидуалната и генерална превенции.     От друга страна, с оглед данните по делото за деянието и личността на дееца, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко и определи под най-ниския предвиден в закона размер по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 3/ 01.02.2010 г., постановено по внохд № 789/2009 г., на Софийския апелативния съд, наказателно отделение, 2-ри състав.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:     Членове: