6 Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София,10 февруари 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП МОМЧИЛ БЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 934/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, подаден от АП – Варна срещу въззивно решение № 147/10.10.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 235/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В протеста се излага твърдение за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да се увеличи размера на наложените на подсъдимия Т. П. С. наказания лишаване от свобода и лишаване от право на управление на МПС. Въззивното решение е обжалвано и от частните обвинители В. Р. П. и Г. В. Г. с оплакване за несправедливост на определените от въззивния съд наказания, като се прави искане за тяхното увеличаване. Постъпила е и касационна жалба, подадена от подс. С., с която се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК. С жалбата се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание, като се акцентира на психичното заболяване на подсъдимия и състоянието, в което се е намирал по време на извършване на деянието. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че наказанията несправедливо са били намалени от въззивния съд, без да е отчетен значителният превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Частните обвинители и техният повереник, редовно призовани, не се явяват, като писмено заявяват, че поддържат жалбата си и молят да бъде уважена. Подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред ВКС. От защитника е постъпило писмено становище, с което заявява, че поддържа касационната жалба на подсъдимия и моли да бъде уважена. Подсъдимият С. писмено е декларирал, че не желае да присъства в съдебното заседание пред касационния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 24/14.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 89/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият Т. П. С. е признат за виновен в това, че на 02.04.2021 г., на път И – 29, преди разклона за [населено място], обл. В., при управление на МПС, л. а. „Ф.“, м. „Ф.“, с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 и чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 63, ал.2, т.1, пр. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. В. Г. като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,89 промила, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр.1, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на девет години и три месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим за изтърпяване, като е лишен от право да управлява МПС за срок от четиринадесет години. По жалба на подсъдимия в АС – Варна е образувано в.н.о.х.д. № 235/2022 г. С решение №147/10.10.2022 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е изменена, като е намален размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от девет години и три месеца на осем години/ след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК/ и лишаването от право на управление на МПС от четиринадесет години на десет години. Касационният протест, жалбата на частните обвините и жалбата на подсъдимия са допустими, тъй като са подадени в законовоопределения срок, от страни, които имат право на това и срещу съдебен акт от вида на посочените в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК. Приоритетно би следвало да бъде разгледана касационната жалба на подсъдимия С., доколкото с нея се релевира наличието на всички касационни по чл. 348, ал.1, т.1 – т. 3 от НПК, докато с протеста на АП - В. и с жалбата на частните обвинители се заявява единствено недоволство от размера на наказанията, определени от въззивния съд. В същото време обаче, твърденията на подсъдимия за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон не се аргументират с конкретни доводи, които да могат да бъдат проверени от касационния съд. Разпоредбата на чл. 347 от НПК определя пределите на касационния контрол – само по отношение на обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица. За разлика от въззивната инстанция, която съгласно нормата на чл. 314, ал. 1 от НПК проверява изцяло обжалвания или протестирания първоинстанционен съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните, касационният съд не е компетентен да извършва такава служебна проверка. При това положение и при отсъствие на конкретни оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон, касационният съд намира, че не дължи отговор на направените декларативни твърдения. На следващо място, поради това, че и в протеста, и в касационните жалби се изразява недоволство от санкционната дейност на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира за нужно да извърши проверка, без да отговаря поотделно на направените възражения от касаторите. Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразявайки съгласие да не се събират доказателства за тях. При това положение, съобразявайки се изцяло с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1, б. „б“, пр. 1, вр. с ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК в размер на четиринадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК е редуцирал на девет години, три месеца и три дни лишаване от свобода. При индивидуализирането на наказанието първостепенният съд е отчел значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – лошите характеристични данни за подсъдимия /арогантен, невъздържан, конфликтен, употребяващ алкохол в големи количества с последваща от това агресивност/; многократните му санкционирания по административен ред за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, включително и за управление на МПС с несъобразена скорост и след употреба на алкохол; отнемането на МПС през 2019 г. в пияно състояние и катастрофирането с него; формата на вината – самонадеяност, изискваща по - строго санкциониране, в сравнение с деянията извършени при небрежност; неподчинение на полицейско разпореждане за спиране и безразсъдно шофиране в насрещната лента за движение. В посока смекчаване на отговорността са отчетени чистото съдебно минало и психичното заболяване на подсъдимия. При определяне на срока на кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление, първоинстанционният съд е отчел многократните санкционирания на дееца за нарушения на правилата за движение и броя на допуснатите такива при осъществяване на настоящото престъпно деяние. С оглед на това е счел, че подсъдимият следва да бъде отстранен от участие в движението като водач на МПС за по - дълъг срок - 14 години, с цел неговото поправяне и дисциплиниране. Въззивната инстанция на свой ред е извършила собствена оценка на обстоятелствата, имащи значение за определяне на санкциите. При това е подходила професионално, с необходимата задълбоченост и всестранност, съобразявайки както изискванията на законоустановените правила, така и съдебната практика / ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС; ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС/, относима към процеса на индивидуализиране на наказанията. Контролираната инстанция законосъобразно е счела, че неправилно първостепенният съд е оценил повторно като отегчаващо управлението на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол, въпреки съзнанието за заболяването си и въздействието на алкохола върху психиката му. Управлението на МПС след употреба на алкохол е факт, който е елемент от престъпния състав и поради това е съобразен от законодателя при определяне на лимитативните граници на размера на наказанието. С разпоредбата на чл. 56 от НК е въведена изрична забрана за повторно отчитане на съставомерните елементи и като отегчаващи обстоятелства. Основателно и правилно контролираният съд е изключил от обема на утежняващите данни и предишна проява на дееца – отнемане на МПС в пияно състояние и катастрофиране с него, доколкото за нея е изготвена единствено криминална регистрация, но подс. С. не е признат за виновен в извършването на такова престъпление с влязла в сила присъда. Законосъобразно и в изпълнение на дадените с ТР № 1/2009 г. на ОСНК указания предходните съдилища не са отчетели повторно като смекчаващо отговорността самопризнанието на подсъдимия. Признаването на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е необходима предпоставка за реализиране на процедурата по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, при която подсъдимият се ползва от съответните благоприятни за него последици, предвидени в чл. 58а от НК. Като смекчаващо отговорността следва да бъде отчетено единствено самопризнание на дееца, което е спомогнало за своевременното и съществено разкриване на престъплението и неговия автор. Правилно и двете предходни съдебни инстанции са преценили, че в случая такова не е налице, тъй като установяването на фактите от значение за делото е резултат единствено от действията на съответните компетентни органи. Изложеното обуславя неоснователността на възражението на подсъдимия за това, че неправилно не е отчетено самопризнанието му. Не може да бъде споделено и твърдението му, че въззивният съд не е отчел психичното му заболяване. Контролираният съд не само е отделил специално внимание на това заболяване / л. 10 -11 от възз. реш./, но е преценил и че то, съчетано с алкохолното опиване / лека към средна/ степен е довело до снижаване на възможността на подсъдимия за преценка и адекватна реакция, поради което го е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест. Именно оцененото по този начин психично страдание на дееца е мотивирало въззивната инстанция да намали размера на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода от четиринадесет на дванадесет години, а след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК на осем години лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав не намира основание за допълнително намаляване на така индивидуализираното от предходния съд наказание. Не следва да бъде уважено и искането на държавното и на частното обвинение за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да бъде увеличен размерът на двете наказания до определения от първоинстанционния съд. Доводите на прокурора, че въззивният съд не е взел предвид всички отегчаващи отговорността обстоятелства не могат да бъдат споделени. Сочените като такива от представителите на държавното обвинение: висока степен на обществена опасност на дееца, предвид събраните за него лоши характеристични данни, многобройните му санкционирания по административен ред за предходни нарушения на правилата за движение, броя на нарушенията, довели до престъпния резултат, неподчинението на полицейските служители и бягството от полицейската проверка, не само са съобразени от въззивната инстанция и задълбочено преценени, но именно те са й дали основание да приеме, че е налице значителен превес на отегчаващите фактори и да наложили наказание /преди редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК/, надвишаващо с три години средния размер, предвиден от законодателя за престъплението по чл. 343, ал.3, пр.1, б. „б“, пр.1, вр. с ал.1, б. „в“ от НК. Въззивният съд е намалил и срока на наказанието лишаване от право на управление на МПС, съобразявайки се с изискването на чл. 49, ал. 3 от НК той да не надвишава с повече от три години лишаването от свобода. Определените от въззивния съд санкции по вид и размер са индивидуализирани в съответствие с принципите за законоустановеност и справедливост, поради което настоящият съдебен състав не намира основание за тяхното коригиране. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 147/10.10.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 235/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.