Р Е Ш Е Н И Е № 28 Гр.София, 23.02.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора СИМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.26/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано пред ВКС по реда на чл.423,ал.1 НПК. С присъда №23/17.07.20 г., постановена от РС-Червен бряг /ЧбРС/ по Н.О.Х.Д.182/19 г., подсъдимият Н. Л. С. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.270,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и по чл.343 В,ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК, като са му наложени наказания от по две години и шест месеца лишаване от свобода и по 1000 лв. глоба за всяко деяние. На основание чл.23,ал.1 НК е определено като общо най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, търпимо при първоначален строг режим, и 1000 лв.глоба. Присъдата е влязла в законна сила на 03.08.20 г. Образуваното пред тази инстанция производство по чл.423 НПК е на основание депозирано на 09.09.20 г., т.е., в предвидения в процесуалния срок шестмесечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда, искане за възобновяване на първоинстанционното наказателно дело. В съдебно заседание пред ВКС осъденият споделя желанието си производството да се разглежда отново. Упълномощените от него защитници не поддържат искане за възобновяване на основание чл.423 НПК, а такова на основание чл.422,ал.1,т.5 НПК относно допуснато съществено процесуално нарушение при призоваване на лицето пред РС-Червен бряг. Желаят настоящата инстанция да се произнесе в този смисъл с дължимите последици. Представителят на ВКП моли да не се пристъпва към възобновяване на наказателното производство на основание чл.423,ал.1 НПК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: За да се направи преценка има ли основания за произнасяне по реда на чл.423 НПК, следва изключително внимателно да се проследи движението на производството, познанието на осъдения за него, личното му участие в процеса или дезинтересиране от подобна активност, възраженията, поради които се иска възобновяване на наказателното производство, и не на последно място, действията на съответните съдебни инстанция в тази връзка. И така, процесното досъдебно производство е преобразувано на 22.04.19 г. от бързо такова. На л.26 от същото е приложено постановление за привличане на С. в качеството на обвиняем за извършени от него престъпления по чл.343 В, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и по чл.270,ал.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вземане на мярка за неотклонение Подписка. При проведения разпит, приложен на л.28 от ДП, лицето изрично е заявило, че не желае предявяване на разследването. На 17.06.19 г. последното е предявено на назначения на дееца служебен защитник; на 20.06.19 г. е изготвено заключително мнение и делото е изпратено на РП-Червен бряг за предаване на съд на осъдения. На 04.07.19 г.по внесен обвинителен акт по изложените обвинения е образувано Н.О.Х.Д.182/19 г.по описа на ЧбРС. На л.11 от съдебното досие е приложено разпореждане №272/04.07.19 г., постановено от съдията-докладчик, с което делото е насрочено за разпоредително заседание, дадени са разяснения за обсъдимите въпроси по чл.247 Б,ал.1 НПК, разяснени са правата на подсъдимия, в частност и съдебното производство да бъде разгледано в негово отсъствие. С. изрично е предупреден за възможността при неявяване пред съда без посочване на уважителни причини, мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-тежка. На л.16 е приложена връчена лично на дееца призовка за явяване в съдебно заседание на 11.09.19 г. Тъй като той не е сторил това, макар и редовно призован, и не е депозирал изявление по какъв ред да тече производството срещу му, ход на делото не е даден, то е отложено за 03.10.19 г.и определената на С. мярка за неотклонение Подписка е изменена в Парична гаранция в размер на 300 лв. В съдебно заседание на 03.10.19 г. /протокол, приложен на л.20 от делото/ подсъдимият се е явил лично и придружаван от назначения му служебен защитник. Препис от обвинителния акт е връчен в залата, а С.- приканен да даде убедителни доказателства за неявяването си за предишното си неявяване. Разпоредителното заседание е насрочено за 06.11.19 г. Тогава подсъдимият не се е явил, макар и уведомен, делото е отложено за 29.11.19 г. Отново мярката му за неотклонение е изменена от Подписка в Парична гаранция в размер на 200 лв. И това е направено, независимо от изменението на същата, посочено по-горе, липса на оспорване с представяне на надлежни доказателства, както самият съд е указал, и неприсъствие на отмяна на предишното постановено определение с наложена мярка за неотклонение Парична гаранция в размер на 300 лв. В съдебно заседание на 29.11.19 г. подсъдимият, нередовно призован, не се е явил и предвид това, делото е отложено за 02.01.20 г. По-късно е пристигнала връчена му лично призовка за обсъжданото съдебно заседание, приложена на л.27 и 28 от съдебното дело. Що се касае до съдебното заседание на 02.01.20 г., на л.29 и 30 е приложена върната в цялост призовка за С. с отбелязване, че посоченият адрес /даден за призоваване от самия него/ е посетен няколко пъти през месец декември 2019 г., но лицето не е било открито, а по данни на съседи, се намира в Германия. Затова не е даден ход на делото и е изискана справка от ОДМВР-Плевен за задграничните пътувания на подсъдимия. За насроченото съдебно заседание за 20.02.20 г. той отново е бил нередовно призован. На л.40 от делото е приложена справка от ОДМВР-Плевен относно липсата на посочен от С. адрес на пребиваване извън РБ. На л.43 и 44 е приложена справка за задграничните пътувания на дееца, от която е видно, че последното му излизане от страната е на 19.11.19 г.през ГКПП Калотина. В съдебно заседание на 20.02.20 г., предвид цитираните справки е констатирано наличие на предпоставките на чл.269,ал.3,т.4,б.А НПК-лицето се намира извън пределите на РБ и местоживеенето му не е известно- и е даден ход на делото /разпоредително заседание/ в негово отсъствие. На л.60 и 61 е приложена върната в цялост призовка за С. за съдебно заседание, насрочено на 11.03.20 г., с отбелязване, че той се намира в чужбина. Следват приложени разпореждания от 09.03.20 г. /л.64/ и 13.04.20 г. /л.79/ за пренасрочване на делото във връзка със Заповед РД-117/08.03.20 г. на министъра на здравеопазването и регистрираните случаи на коронавирус на територията на страната, в частност област Плевен, както и удължаване на срока на обявеното извънредно положение с решение на Народното събрание, обнародвано в бр.33 на Държавен вестник от 07.04.20 г. Що се отнася до призоваване на дееца за съдебно заседание, насрочено по първото разпореждане за 22.04.20 г., на л.88 и 89 е приложена върната в цялост призовка с отметка, че лицето се намира в Австрия. В съдебно заседание на 27.05.20 г. е констатирано, че С. е нередовно призован и е даден ход в негово отсъствие. Делото е отложено и насрочено за разглеждане на 09.07.20 г. На л.106 е приложена призовка, от която е видно, че за тази дата подсъдимият е бил призован лично. Въпреки това е избрал да не се яви. Последното съдебно заседание било насрочено за 17.07.20 г., когато и е постановена процесната присъда. Макар и в протокола да е отразено, че подсъдимият е редовно призован /л.116 и сл./, няма такива данни по делото. Липсват данни да е бил уведомен по някакъв друг начин или пък служебният защитник да е поел ангажимент да му съобщи /л.108 от съд.д./. На 09.09.20 г.чрез РС-Червен бряг е постъпило отправено до ВКС искане за възобновяване на първоинстанционното съдебно производство, на основание чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. На 06.11.20 г. председателят на 3 н.о.на ВКС се е произнесъл с разпореждане №185 /л.25 от наказателно дело 372-20 г. по описа на АС-Велико Търново/, отказвайки образуване на производство по възобновяване пред ВКС, предвид факта,че релевираните в искането съображения обуславят произнасяне от съответен апелативен съд. Затова и делото е изпратено за произнасяне на АС-Велико Търново /ВтАС/. Образувано е К.Н.Д.372/20 г., проведено е открито съдебно заседание на 07.12.20 г. /л.35 и 36/, в хода на което осъденият и неговите защитници са поддържали претенцията си за произнасяне по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение №170/23.12.20 г., постановено от ВтАС, производството по посоченото дело е прекратено и искането е изпратено по компетентност на ВКС. Същината на произнасянето формулира трансформиране на искането в такова по реда на чл.423 НПК, независимо от волята на искателя и неговите защитници. Именно поради това е образувано настоящото касационно производство и делото стои на разглеждане пред този съдебен състав. Той няма да коментира доколко законосъобразно е прекратяването от страна на ВтАС /да не говорим, че това е сторено с решение/, както и факта, че пред ВКС изрично е изразено желание за произнасяне по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК по съществото на претенциите, което е предмет на разглеждане от апелативен съд. Предвид образуване на производство в процедура по чл.423 НПК, върховната съдебна инстанция в този й състав намира, че дължи преглед /поради което и отрази процесуалната действителност/ по този ред, което пък определя по-нататъшната съдба на производството. Както последователно и нееднократно досега е утвърждавана тезата, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6,т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на искателя в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането за отпочнато срещу му дело. Казаното по принцип, отнесено към данните, подробно описани по-горе, установяват конкретика по несъмнено познание от страна на С. за воденото срещу него наказателно производство, включително и на съдебна фаза, в хода на която е бил редовно призоваван и даже се е явявал в съдебно заседание. Ярко е демонстрирано нежелание за реализиране на лично участие в производството. Това не се отрича от искателя и защитниците му. Обобщено казано, неучастието на осъдения в съдебното разглеждане на делото по съществото на вменената му престъпна деятелност, се дължи на неговото собствено поведение. Предвид изложените обстоятелства искане, предизвикало разглеждане по реда на чл.423 НПК, не следва да бъде уважено. Тук е мястото да се отбележи, че предпоставките за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство касае нарушаване на правото му за лично участие, изследвано на плоскостта на познанието за водено срещу му наказателно производство. Съвсем друг е въпросът, точно каквато е претенцията по процесното искане, и той може да бъде поставян независимо от обстоятелството присъствието на лицето задължително ли е или не, дали в сферата на законосъобразно започване на производството в отсъствие на подсъдимия не са допуснати процедурни грешки по призоваването му за всяко провеждащо се съдебно заседание, които да бъдат оглеждани на плоскостта на нарушено право на защита. Този въпрос е предмет на разглеждане по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК, когато е възможно с оглед срок на предявяване на претенцията и инстанцията, на която е приключило делото от една страна, а от друга- при надлежно сезиране на компетентния съдебен орган. Прочитът на цитираното в съдебния акт на ВтАС съгласие с особеното мнение на председателя на съдебния състав, изготвено по решение №134/08.07.19 г., постановено по К.Н.Д.531/19 г., установява не само, че се касае за различна фактология и разнолико виждане с мнозинството на съдебния състав за подвеждане под дължимата процедурна норма поради интерпретацията кое лице се явява задочно осъдено, но и за различни претенции на искателя. Освен това преценката по настоящото производство не влиза в дискурс с разрешенията, визирани в чл.8 и 9 на директива (ЕС) 2016/343 на европейския парламент и на съвета от 09.03.16 г.,цитирана от апелативния съд. След постановяване на отказ за възобновяване на производството по реда на чл.423 НПК, делото следва да бъде изпратено за произнасяне по съществото на възраженията за наличие на касационни основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК- обратно на АС-Велико Търново. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.182/19 г. по описа на РС-Червен бряг на основание чл.423 НПК. ИЗПРАЩА делото за произнасяне от АС-Велико Търново по реда на чл.422, ал.1,т.5 НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/