Р Е Ш Е Н И Е   № 303        гр. София, 11.06.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                                                                                                                                      Веселка Марева   при участието на секретаря  Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 450 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от Л. М. М. от гр. С., чрез пълномощника му адв. Г, за отмяна на влязло в сила решение на Софийски районен съд, 24 състав по гр.д. № 2974/1993г., оставено в сила с решение на Софийски градски съд, ІV-б отд. по гр.д. № 4611/1996г. Като основание за отмяна молителят е посочил новооткрито писмено доказателство – Заповед № РД-57-137/06.07.1999г. на Областния управител на област София за деактуване на част от приземния етаж на сградата. Заедно с това доказателство е представил и други такива, свързани с него. Ответницата по молбата М. Б. – ищец в процеса наред с молителя, поддържа молбата. Третият ищец М. Х. М. е починал през 1999г. и негови наследници са останалите двама ищци Л. М. и М. Б. Насрещните страни С. Т. П. и Р. Т. П. считат молбата за неоснователна. Ответницата по иска М. Д. П. е починала през 2004г. и нейни наследници са горепосочените ответници С. П. и Р. П. С определение № 53 от 15.04.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлен иска на М. Х. М., Л. М. М. и М. М. Б. против М. Д. П. , Р. Т. П. и С. Т. П. по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот: помещение от 7,40/4,20м. в приземния етаж на сградата на бул.”В” № 24 при съседи: двор, коридор, гараж и булевард „В”. С решение на Софийски градски от 03.04.1997г. по гр.д. № 4611/1996г. решението е оставено в сила. Решението е влязло в сила на посочената дата на постановяване съобразно тогава действащия процесуален ред. За да достигнат до извод за неоснователност на иска съдилищата са установили, че имотът не е бил отчуждаван по ЗОЕГПНС или друг закон, посочен в ЗВСОНИ. Сградата е била частично разрушена от бомбардировки и след възстановяването й съгласно АДС № 3* от 1954г. държавата е станала собственик на 4 апартамента, с 52% ид.ч. от дворното място, общите части на сградата, приземието и партера. Наследодателката на ищците Н е придобила през 1966г. от Т. и К. Ц. жилищен имот в сградата с цялото приземие под апартамента, състояща се от четири зимнични помещения и гараж. Съдът е приел, че продаденото избено помещение на праводателката на ищците е било държавна собственост, при което сделката е действителна, но няма вещно-прехвърлителен ефект. През 1968г. Тоню Д. П. /наследодател на ответниците/ по време на брака са М. П. е придобил по реда на НДИ жилищен имот в сградата, заедно с избено помещение, което именно е спорното помещение. Изложени са допълнителни съображения, че нито една от страните не може да се позовава на придобиване по давност, тъй като те не са лица по чл. 15, ал.1 ЗСГ/отм./; освен това имотът е държавен и за него давност не е текла и преди приемането на ЗСГ през 1973г. С молбата за отмяна на влязлото в сила решение е представена Заповед № Р* от 06.07.1999г. на Областния управител на Област София, с която са деактувани в полза на наследниците на Н. М. две избени помещения - кръгло помещение и помещение с размери 3/6,5м., посочени в АДС № 5* от 1967г. С този акт, който също е представен за първи път с молбата, са актувани като държавни три избени помещения - посочените две и помещение 7,40/4,20м. Представени са и други доказателства относно водено дело за делба между молителя и сестра му, договори за наем, сключени от тях досежно бирария в приземния етаж на сградата; договор за наем, сключен от С. община о.,34 кв.м. в сградата. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая представеното писмено доказателство заповед за деактуване е нововъзникнало доказателство - създадено е след влизане в сила на решението. Поради това същото няма характер на ново доказателство по смисъла на визираната разпоредба, която обхваща само такива, които са съществували по време на водене на процеса, но по една или друга причина не са представени по делото. С оглед на това, че доказателството не е съществувало към момента на висящността на процеса, то няма как да е взето предвид от съда при решаване на делото. Тук следва да се отчете и че отписването от актовите книги за държавна собственост е действие, което няма правопораждащо значение. На второ място, съдът счита, че представената заповед не представлява доказателство, което е от съществено значение за делото. С акт за държавна собственост № от 1967г. са актувани като държавни три помещения в приземния етаж на сградата, а именно: кръгло помещение, помещение 3/6,5м. и помещение 7,40/4,20м. с посочени съседи на всяко от тях. В заповедта № РД-57-137/06.07.1999г. са посочени като деактувани две избени помещения - кръгло помещение и помещение с размери 3/6,5 м. Видно от исковата молба предмет на спора е помещение с размери 7,40/4,20 м. и това е третото помещение, което не е деактувано. Следователно спорното помещение е останало извън обхвата на заповедта за деактуване. Останалите представени писмени доказателства са напълно неотносими към спора. Въз основа на горното следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и молбата за отмяна като неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход в полза на ответницата по молбата С. Т. П. следва да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Ответницата Р. Т. П. не е направила разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. М. М. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, 24 състав по гр.д. № 2974/1993г., оставено в сила с решение на Софийски градски съд, ІV-б отд. по гр.д. № 4611/1996г., на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. ОСЪЖДА Л. М. М. от гр. С., ул.”Р” № 17, ет.6, ап.11 да заплати на С. Т. П. от гр. С., ул.”С” № 2 сумата 500 /петстотин/ лв. разноски за настоящето производство.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: