4 Р Е Ш Е Н И Е №212 гр. София, 19 декември 2019 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 932/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия А. З. И. срещу решение № 109/ 26.07.2019г. по внохд № 108/2019г. по описа на Апелативен съд - Бургас. В касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил задълбочено наведените от защитата доводи, не е дал обоснован отговор на възраженията и е допуснал нарушения при анализа на тройната и петорната авто-технически експертизи. С признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 от НК е нарушен и материалния закон, тъй като деянието на подсъдимия е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Не било отчетено в пълна степен съпричиняването от страна на пострадалата пешеходка, пресичала неправомерно пътното платно, неправилно било преценено и от кой момент поведението й е било възприето като опасност за водача. Оспорва се справедливостта на наложеното наказание като се изтъква, че въззивният съд частично е оправдал подсъдимия, което обстоятелство, наред с другите смекчаващи отговорността му обстоятелства, е следвало да обуслови допълнително намаляване размера на наложеното му наказание. Поставя се акцент и на факта на съпричиняването на резултата от пострадалата пешеходка. Иска се отмяна на решението и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно- отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане на въззивния съд или намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат наведените в касационната жалба основания и молят за нейното уважаване. Частните обвинители Х. Ж., М. К. и В. Ж. възразяват срещу касационната жалба и молят да се остави без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 73/07.03.2019г. по нохд № 1277/2017г., Бургаски окръжен съд признал подс. А. З. И. за виновен в това, че на 22.09.2014г. в [населено място], при управление на автобус „М..” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 във връзка с чл.119, ал. 4 и чл. 120, ал.1, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. С. Ж., поради което на осн. чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 и чл. 54 от НК го осъдил на 2 (две) години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три) години. На осн. чл. 343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години. Оправдал го по обвинението да е извършил нарушение по чл. 5, ал. 2,т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По въззивна жалба на подсъдимия е образувано внохд № 108/2019г. по описа на Бургаски апелативен съд. С решение № 109/26.07.2019г. апелативният съд изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал извършеното от подсъдимия нарушение от такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП в такова по чл.20, ал.2 от ЗДвП и го оправдал по обвинението за допуснато от него нарушение по чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП. Потвърдил присъдата в останалата част. Касационната жалба на подсъдимия е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима. Преди разглеждането й по същество, ВКС констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, за които касационната инстанция следи служебно. Решението е постановено от незаконен състав, тъй като в него е участвала съдия С. Ц., спрямо която е било налице основание за отвод по чл. 29, ал. 1, т.1, б.”в” от НПК. Съдия Ц. е била член на съдебен състав в производство по чл. 243, ал. 3 – 8 от НПК по внчд № 267/2016г. по описа на Апелативен съд- Бургас, произнесъл определение от 09.12.2016 година. В посоченото определение е застъпено категорично заключение, че описаната от първоинстанционния съд фактология се приема за несъмнено установена и от въззивния съд, че тя „сочи на извършено от обв. И. престъпление по транспорта, а не на „случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК”, както и че водача И. е допуснал съзнателно нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП. Така, утвърждавайки дейността на първоинстанционния съд в рамките на съдебния протокол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, въззивният съд в процедурата по чл.243, ал. 3-8 от НПК, с участието на съдия Ц., се е ангажирал по въпросите за релевантните факти, оценката на доказателствения материал, авторството и съставомерността на деянието. По този начин е обективирано предварително убеждение по съществото на делото, в което е дадено разрешение на въпросите относно виновността на подсъдимия. Вярно е, че в съдебно заседание на въззивната инстанция по същество по внохд № 108/2019г. на Бургаски апелативен съд на страните е било изрично разяснено, че член на съдебния състав е участвал в осъществения съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, отразена е позицията на съдия Ц. че не се чувства предубедена в разглеждане на делото и страните не са поискали отвеждането й от разглеждане на делото. Защитникът е изтъкнал собствени съображения относно липсата на основание за отвод- че към момента на произнасянето по същество въззивният съд е изправен пред по-широк кръг доказателствени източници, чиято оценка и анализ тепърва предстои в акта по същество. Касационната инстанция намира, че макар и процесуалната активност на решаващия съд да уведоми страните за възможно основание за отвод да заслужава одобрение, доколкото се касае до процесуално нарушение от категорията на абсолютните, засягащо фундаменталния въпрос за законността на съдебния състав, е без значение каква е тяхната позиция. Несъблюдаването на правилата по чл.29 от НПК всякога поставя въпроса за законността на съдебния състав, тъй като тези правила охраняват и гарантират не само правилното решаване на конкретното дело, но и "очевидността за безпристрастност и независимост" (Р. №204 от 12.05.1999г. на ВКС, І н.о. по н.д. № 18/99г.; Р. № 466/22.01.2014г. по н.д. № №1867/2013г., ІІ н.о.). Когато по делото обективно съществуват особени обстоятелства, даващи основание за отвод, е без значение "дали засегнатият съдия или съдебен заседател знае за обстоятелствата, даващи основание за отвод" (Р. № 245 от 08.05.1996г. по н.д. № 545/95г. на ВКС, І н.о.). На още по-голямо основание този извод важи и в случаите, когато съдията знае за основанието за отвод, но е заявил, че не се чувства предубеден. В настоящия случай обективното наличие на обстоятелства, даващи основание за отвод, е несъмнено. Тези обстоятелства се състоят не в оценката и анализа на различна по обхват доказателствена съвкупност, а в пълната идентичност на приетите за вярно установени факти относно деянието в процедурата по чл.243, ал.3-8 от НПК и фактическите изводи на съда по същество, както и еднопосочността на дадената им правна оценка. Формирането на предварително становище по виновността на подсъдимия от страна на съдебния състав, извършил съдебния контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство е пречка за съдиите, участвали в този контрол, да разгледат и решат делото по същество в съдебната фаза (Р.№ 269/17.07.2009г. по н.д. № 244/09г, ІІ н.о.; Р.№ 533/12.01.2010г. по н.д. № 567/09г., І н.о.; Р. № 238/29.04.2010г. по н.д. № №118/2010г., І н.о.; Р. № 483/29.01.2015г. по н.д. № №1581/14г., І н.о.) Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 109 ОТ 26.07.2019 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по внохд № 108/2019 година. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: